О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 408 София, 24.06.2014 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1206/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Н. Р. от [населено място] срещу въззивно определение № 164 от 24.02.2014 г., постановено по в. ч. гр. д. № 66/2014 г. на Русенски окръжен съд. С посоченото определение е отменено определение от 09.12.2013 г. по гр. д. № 5376/2013 г. на Русенски районен съд, с което е оставено без уважение възражението на [фирма] за местна неподсъдност на делото на Русенски районен съд, и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушение на закона - чл.113, ал.1 ГПК и § 13, т.1 във вр. с т.12 З., като се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на Русенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото е поставен въпроса за правото на частния жалбоподател като страна по сключен с банката - ответник договор за кредит, обезпечен с ипотека, представляващ финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 З. да се ползва от специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата по съображения в писмен отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от И. Н. Р. против [фирма] обективно съединени искове за установяване нищожност на основание чл.146 З. във вр. с чл.143 З. на неравноправна клауза в договор за кредит № 503/0408.2008 г., обезпечен с ипотека, и за заплащане на сумата 11 141.68 лв., получена от банката - ответник въз основа на сочената за нищожна договорна клауза. В исковата молба ищецът е посочил изрично, че като заемополучател е потребител на финансови услуги по смисъла на § 13, т.12 З., поради което се ползва от предвидената в чл.113, ал.1 ГПК специална местна подсъдност и сезира със спора съда в [населено място], в чийто район се намира постоянния му адрес. В срока за отговор на исковата молба ответникът [фирма] е направил възражение за местна неподсъдност на спора на Русенски районен съд и е поискал делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, в чийто район се намира седалището му, съобразно общото правило на чл.108, ал.1 ГПК. Първоинстанционният съд е счел възражението за неоснователно и го е оставил без уважение с определение от 09.12.2013 г. Сезиран с частна жалба от ответника, Русенски окръжен съд е отменил първоинстанционното определение и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд, след като е приел, че ищецът няма качеството „потребител” по смисъла на чл.113 ГПК и не може да се ползва от уредената в чл.113 ГПК специална местна подсъдност. Въззивният съд е изложил съображения, че предявените от ищеца искове се основават на твърдения за неизпълнение от страна на ответника на договор за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, който е изключен от приложното поле на Закона за потребителските кредити с нарочна разпоредба - чл.3, ал.5, т.1 З. /отм./, съответно чл.4, ал.1, т.2 З., и поради липса на препращане към З. исковете нямат характер на потребителски искове по смисъла на чл.113 ГПК. По допускане на касационното обжалване : С оглед решаващия извод на въззивния съд, с който е мотивирано разрешаването на спора за местна подсъдност на предявените от частния жалбоподател искове, поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за правото на жалбоподателя да се ползва от уредената в чл.113 ГПК специална местна подсъдност за искове на потребител отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Доказано е и твърдението на жалбоподателя, че поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.113 ГПК, обективирана в постановеното по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определение № 175 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 918/2010 г. на ІІ т. о. В определението е прието, че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на З. и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон; Понятието „потребител” следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. С разпоредбата на § 13, т.12, б.”б”от ДР на З. дейността на кредитните институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана изрично като „финансова услуга”, което означава, че ползващите такава услуга физически лица имат качеството „потребител” по смисъла на общата разпоредба на § 13, т.1 З. и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата. Въззивният съд е отрекъл правото на ищеца - частен жалбоподател да се ползва от специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК, въпреки твърденията в исковата молба, че исковете се предявяват за защита на права, произтичащи от ползвана финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на З.. По този начин съдът се е отклонил от посочената задължителна практика на ВКС, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъждат доводите в изложението, относими към основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. По основателността на частната касационна жалба : В исковата молба ищецът - частен жалбоподател се е позовал изрично на специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК като е посочил, че предявява исковете си пред Русенски районен съд, в чийто район се намира постоянния му адрес. Правото на избор на местна подсъдност ищецът е обосновал с качеството си на потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т.1 във вр. с т.12 от ДР на З. и с целта на предявяване на исковете - защита на права, накърнени от неравноправна и нищожна по силата на чл.146 З. клауза в договор за кредит, обезпечен с ипотека. Като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит ищецът несъмнено има качеството „потребител на финансова услуга” по смисъла на § 13, т.1 във вр. с т.12 от ДР на З.. Исковете са основани на твърдения за наличие на неравноправна клауза в договора за кредит, засягаща правата на ищеца като потребител на финансовата услуга, от което следва, че същите носят белезите на иск на потребител по смисъла на чл.113 ГПК. Въпросите дали договорът за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и дали ищецът може да се ползва от закрилата на Директива 93/13/Е. са от значение за материалноправния спор между страните, но не са релевантни за разрешаването на процесуалния спор относно местната подсъдност на предявените по делото искове. Релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т.1 във вр. с т.12 от ДР на З., от което произтича правото на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК. Правото на избор е упражнено с предявяването на исковете пред Русенски районен съд, в чийто район се намира постоянният адрес на ищеца, и в резултат на направения избор е дерогирана общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на Софийски районен съд като съд по седалище на ответника. Като не е зачел надлежно упражненото право на избор на специална местна подсъдност по чл.113 ГПК и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд, Русенски окръжен съд е постановил неправилно определение. Ето защо въззивното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди определението на Русенски районен съд, с което е оставено без уважение възражението на ответника [фирма] за местна неподсъдност на делото и за изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 164 от 24.02.2014 г., постановено по в. ч. гр. д. № 66/2014 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено определение от 09.12.2013 г. по гр. д. № 5376/2013 г. на Русенски районен съд, и вместо него постановява : ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.12.2013 г. по гр. д. № 5376/2013 г. на Русенски районен съд, с което е оставено без уважение възражението на [фирма] за местна неподсъдност на делото на Русенски районен съд и за изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд,. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :