Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр. София, 10.04.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1233 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Х. А. против решение № 185/30.06.2011 г. по гр.д.№ 339/2011 г., постановено от Окръжен съд – Хасково. Ответникът по касационната жалба оспорва касационната жалба с писмения си отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК. В открито съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 43/20.01.2012 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, допустимо ли е при определяне на обезщетение за имуществени вреди за увредена частично и подлежаща на възстановяване вещ, да се държи сметка има ли запазена част от вещта и каква е нейната стойност, т.е. стои ли в тази хипотеза въпроса за компенсация на вреди с ползите от непозволеното увреждане при нанасяне само на повреди, но не и при пълно унищожаване на вещта. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т .2 от ГПК. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: При непозволено увреждане, когато увреждането на вещта е от такова естество, характер и степен, че същата не е годна да бъде използувана по нейното предназначение и не може да бъде възстановена, като обезщетение за непозволеното увреждане се присъжда нейната равностойност, намалена със стойността на запазените части или на останалия материал, в зависимост от естеството на вещта. При нанасянето само на повреди върху вещта, не и при пълното й унищожаване, не следва да се прилага компенсация на вреди с останалите от вещта ползи. В този смисъл настоящия състав споделя разрешението, дадено с решение № 3154/13.12.1977 г. по гр.д.№ 1373/1977 г. на І го.о. на ВС и решение № 1003/1968 г. по гр.д.№ 291/1968 г. на І г.о. на ВС. По касационната жалба, съдът приема следното: За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за сумата от 7000 лева, представляваща обезценка на недвижимия имот в резултат от непозволено увреждане, както и да счете за неоснователен предявения иск за сумата от 9 329,57 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът е приел, че действителната стойност на имота към момента на увреждането е в размер на сумата от 3000 лева и доколкото обезщетението не следва да надхвърля стойността на увредената вещ преди увреждането, е счел предявените обективно съединени искове за неоснователни. За да достигне до този извод, съдът е приел от една страна, че имотът е частично повреден и подлежи на възстановяване с ремонтни дейности, като от друга е взел за действителна стойност цената на имота, посочена в нотариалния акт, с който е сключена сделката по покупката на същия от ищеца по делото, а не е кредитирал заключенията на вещите лица, определящи действителната пазарна стойност на имота, към момента на увреждането. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което е неправилно. Видно от депозирания на 23.02.2010 година отговор на исковата молба, ответникът не е правил възражение в смисъл, че стойността на претендираното обезщетение надхвърля стойността на сградата. Неговите възражения са се свеждали до наличието на причинна връзка между деянието на ответника и настъпилите вреди за ищеца по делото, както относно оспорване наличието на деяние. В рамките на така въведение и очертан от страните спор е и направения от първоинстанционния съд доклад по делото, в който е указана и доказателствената тежест по отношение на релевантните за спора факти. След постановяването на първоинстанционното решение, с въззивната си жалба, ответникът [фирма] отново е навел доводи за неправилност на решението единствено по отношение наличието на причинна връзка между деянието и вредата. По размера на причинената вреда възражения от страна на ответника не са правени както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. На първо място, приемайки, че стойността на увредения имот е по-малък от размера на дължимото обезщетение, съдът е излязъл извън въведения от страните и очертан с доклада по делото спор относно произхода на вредите, в тази връзка наличието на деяние и причинната връзка, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. На следващо място, при този свой извод, съдът е изходил единствено от цената на имота, посочена като цена в нотариалния акт за покупката на същия имот от страна на ищеца по делото. При непозволеното увреждане, при претенция за обезщетяване на вредите, настъпили с оглед обезценката на вещта в резултат от непозволеното увреждане, се съпоставят две стойности – стойността, която е имал имота преди увреждането, като тази стойност се съразмерява с пазарната стойност на имота към момента на увреждането и стойността на имота след увреждането. Разликата е именно обезценката на имота, която, с оглед принципа за пълното обезщетяване при непозволеното увреждане на всички преки и непосредствени вреди, се дължи на това основание. Съдът е разгледал претенцията за сумата от 7 000 лева, която ищецът е претендирал като вреди по имота, резултат от намаляването на неговата стойност, като иск за пропуснати ползи. Съдът е формирал изводи относно липсата на пропуснати ползи от евентуална продажба на имота, като е обсъждал липсата на доказателства, че имотът би бил продаден на пазарната цена, посочена от вещите лица като такава и в тази връзка не е кредитирал и заключението на вещите лица. Съдът се е произнесъл по искане за обезщетение, което, макар да е допустимо като претенция при непозволеното увреждане, не е поискано от ищеца. В тази част, решението на въззивния съд, с която е приет за неоснователен предявения за сумата от 7 000 лева иск, представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в обезценяването на имота, вследствие на непозволено увреждане е неправилно. В тази връзка следва да се цени заключението на вещите лица, даващи заключение именно за пазарната стойност, независимо от това, дали има данни за сделки с подобни имоти в същото населено място, тъй като това обстоятелство е неотносимо към размера на претендираното обезщетение. Видно от заключението на вещите лица по техническата експертиза, обезценката на недвижимия имот, спрямо действителната пазарна стойност на имота преди увреждането е за сумата от 7 000 лева до 8750 лева. Претендира се по-малката сума от 7 000 лева, поради което за тази сума искът е основателен, като решението на въззивния съд следва да се отмени в тази част и се постанови ново, с което се уважи предявения иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, за сумата от 7 000 лева. В частта, с която съдът се е произнесъл по исковете за присъждане на обезщетения, като е формирал изводи относно тяхната неоснователност единствено отново на извода, че стойността на имота е 3 000 лева – цената на имота по нотариалния акт за покупка на същия, съдът не е съобразил действителната пазарна стойност на същия. Не е съобразено обстоятелството, че вещта не е напълно унищожена и все още е годна да изпълнява своето предназначение на вилна сграда. С оглед отговора на правния въпрос, не следва да се приеме, че стойността на обезщетението, необходимо като сума за възстановяването на имота, надхвърля стойността на вещта, тъй като не е налице негодна след увреждането вещ. Видно от доказателствата по делото, сградата не е напълно унищожена и е в състояние, след ремонтните действия, необходими за нейното укрепване и отстраняване на вредите, нанесени от наводнението, да се използува по предназначението си – за вилна сграда. От заключението на вещите лица се установява и размера на обезщетението, което следва да се присъди, включващо в себе си стойността на сумата от 2 078,82 лева за осъществените вече ремонтни работи, като решението на районен съд в тази част е влязло в сила, както и сумите от 9 329,57 лева, представляваща стойността на необходимите да се извършат строително-монтажни дейности по отстраняването на повредите и стойността на проектантския хонорар, както и сумата от 2 460 лева за извършването на дренаж и хидроизолация на сградата. Решението на окръжния съд следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.50 от ЗЗД общо за сумата от 18 789,57 лева, като за същата сума се постанови ново от състава на ВКС, с което ответникът се осъди на горното основание да заплати обезщетението в горния размер на ищеца по делото. По отношение на акцесорната претенция за присъждане на лихва върху дължимото обезщетение, върху определения цялостен размер на дължимото обезщетение се дължи обезщетение за забава. При непозволеното увреждане лихви се дължат от момента на настъпването на увреждането, тъй като от този момент длъжникът по това облигационно вземане изпада в забава, без да е необходимо да е поканен да заплати обезщетението. Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че увреждането е настъпило към края на месец октомври 2007 година, а се претендира лихва върху обезщетението от 01.12.2007 г., то от тази дата следва да се присъди и законната лихва върху определеното в посочения по.горе размер обезщетение за непозволеното увреждане. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца по делото следва да се присъдят разноски по делото общо в размер на 1 934,36 лева. Водим от горното, състава на ВКС , второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 185/30.06.2011 г. по гр.д.№ 339/2011 г., постановено от Окръжен съд – Хасково в частта, с която съдът отхвърлил иска с правно основание чл.50 от ЗЗД за сумата от 7 000 лева представляваща обезщетение за обезценка на недвижим имот при непозволено увреждане, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата от 9 329,57 лева, представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в стойност на СМР и проектантски хонорар, както и за сумата от 2 460 лева обезщетение за направени от ищеца дренаж и хидроизолация на сградата, като вместо него постановява: ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица] ЕИК[ЕИК] да заплати на В. Х. А. от [населено място], [улица], ет.1, офис 4 сумата 7 000 лева представляваща обезщетение за обезценка на недвижим имот при непозволено увреждане, сумата от 9 329,57 лева, представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в стойност на СМР и проектантски хонорар, както и сумата от 2 460 лева обезщетение за направени от ищеца дренаж и хидроизолация на сградата, на основание чл.50 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 01.12.2007 година, до окончателното изплащане на сумите. ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица] ЕИК[ЕИК] да заплати на В. Х. А. от [населено място], [улица], ет.1, офис 4, сумата от 1 934,36 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, представляваща направените от ищеца по делото съдебни и деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: