Р Е Ш Е Н И Е
№ 543
София, 02 януари 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1991/2013 година.
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 2909 от 18.07.2013год. по внохд № 186/2013год. на Благоевградския окръжен съд с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, понеже съдът не е уважил въззивния протест с искане да се отнеме в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК лекия автомобил, послужил като средство на осъдения И. А. К. да извърши престъплението по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, за което с първоинстанционната присъда по нохд № 607/2012год. на РС-Петрич го е признал за виновен и осъдил.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него доводи.
Защитата на осъдения поддържа становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, установи следното:
С присъда № 140/15.02.2013 год., постановена по н.о.х.д. № 607/2012 год. на Петричкия районен съд подсъдимият И. А. К. е признат за виновен в това, че на 09.01.2012 год., около 20.00 часа на /населено място/, в багажника под мокета, в купето и в двигателния отсек на лек автомобил "марка" с рег. № , е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.25, ал.1, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия и чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 19, ал. 1 и чл. 64, ал. 4 и ал. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове и случаят е немаловажен, а именно – цигари, разпределени по марки, както следва-17 кутии "марка" с по 19 къса по 80 мм. във всяка кутия; 291 кутии "марка" с по 19 къса по 100 мм. във всяка кутия; 200 кутии "марка" с по 19 къса по 80 мм. във всяка кутия; 100 кутии с "марка" с по 19 къса по 80 мм. във всяка кутия на обща стойност от 3 764.49лв. /три хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, поради което и на основание чл.234, ал.1, пр. 2, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 /единадесет/ месеца, което съгласно чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 234, ал. 3 от НК в полза на държавата са отнети описаните цигари, предмет на престъплението, а задържаните като веществени доказателства по делото лек автомобил "марка" с рег. № Т, оригинал на свидетелство за регистрация част II и контактен ключ, е разпоредено да се върнат на собственика им И. А. К..
С решение № 2909 от 18.07.2013год. по внохд № 186/2013год. на Благоевградския окръжен съд, образувано по въззивен протест и по жалба на подсъдимия, присъдата е потвърдена. Към решението е изложено особено мнение на член от състава, в което се излагат съображения, че обективно автомобилът на К. е послужил за извършване на престъплението и подлежи на отнемане по реда на чл. 53, ал. 1,б.”а” от НК.
Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК по отношение на влязъл в сила съдебен акт, но по същество е неоснователно.
В него се преповтарят възраженията срещу изводите на първоинстанционния съд за липсата на законова възможност за отнемането по реда на чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК на лек автомобил "марка" с рег. № /или на ½ от него като съпружеска общност/, в който са открити акцизните стоки без бандерол, на които с решението си въззивната инстанция е дала мотивиран отговор защо не ги възприема.
В общи линии, правните изводи на двете решаващи по фактите инстанции и аргументите им, за да не приложат разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК са следните:
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е „държане” от страна на подсъдимия И. К. на акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по силата на закона.
„Държането“ е осъществяване на фактическа власт върху определена вещ, с която деецът впоследствие може да се разпореди в свой или в чужд интерес. За осъществяването на тази фактическа власт е без правно значение къде вещта се намира, както и дали е била укрита.
Нормата на чл. 53, ал. 1, б.”а” от НК, изисква отнемане на посочените в нея вещи, собственост на дееца, които са му послужили или са били предназначени за извършване на престъплението, но за „държането” като форма на изпълнително деяние и осъществена фактическа власт върху предмета на престъплението по чл. 234 НК не е необходимо това да бъда опосредено чрез други движими вещи/превозни или моторни-превозни средства/, в които акцизните стоки без бандерол се държат или с които те се транспортират.
Съображенията на съдилищата, за да не приложат разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК, се споделят от настоящия съдебен състав като правилни и законосъобразни, защото моторното-превозното средство, в което са открити акцизните стоки без бандерол не представлява средство за извършване на деянието предмет на обвинението срещу К.. Тези изводи са в съответствие и с дадените указания по приложението на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/2013год. на ОСНК на ВКС, съобразно което: „Превозното или преносното средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 от НК, не подлежи на отнемане по реда на чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК“, поради което искането като неоснователно, следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложеното и с аргумент за обратното на чл. 425 от НПК,
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 2909 от 18.07.2013год. постановено по внохд № 186/2013год. на Благоевградския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: