6 Р Е Ш Е Н И Е № 431 гр. София, 04 януари 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1354/ 2015 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. М., депозирана чрез упълномощените му процесуални представители, срещу решение №102 от 27.08.2015г. на Бургаски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №113/2015г. С атакувания съдебен акт е потвърдена първоинстанционната присъда от 21.04.2015г. на Бургаски окръжен съд /ОС/, по нохд №173/2015г., с която Д. П. М. е признат за виновен в това, че на 13.08.2014 година на ГКПП Малко Търново, на трасе - вход от Турция към България, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната, с лек автомобил, марка „марка”, модел ”модел”, с рег. [рег.номер на МПС] , високорисково наркотично вещество - хероин, с общо нетно тегло 14 805,260 грама, на стойност 1 332 473,40 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1 и чл.54 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при СТРОГ режим на изтърпяване в затвор и на ГЛОБА, в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева. В касационната жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на визираните касационни основания се излагат съображения за игнориране на доказателствения материал по делото, обосноваващ липса на знание у Д. М. за превозвания с колата му наркотик, довело до неправилни изводи относно престъпната субективна съставомерност на инкриминираното посегателство. Поставя се акцент на обстоятелството за съществуваща фабрична кухина за ски пособия в процесното моторно превозно средство, позволяваща поставянето на откритото количество хероин, което обезмисля ползването на установения саморъчно изработен тайник. Обръща се внимание и на тенденциозната трактовка на факта на намиране в близост до огледа на мобилен телефон „марка”, за който е прието, че е държан и изхвърлен от подсъдимия, необвързващ лицето с престъпното деяние, поради констатираните несъответствия в часовите параметри на получените и разчетени текстови съобщения на турските оператори, с тези на притежавания от него апарат, марка „марка”, индиция, че не са били у един и същ човек. Декларира се и прекомерна завишеност на определените санкции. При условията на алтернативност се предявяват претенции за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, или за ревизия на акта, чрез намаляване на индивидуализираните от съда наказания. В допълнително представени писмени бележки се предлагат доводи за пренебрегване на изискванията на чл.246 от НПК с внесения обвинителен акт, съдържащ непълнота и неяснота досежно стадия на престъпна дейност /опит или довършено престъпление/; и за липса на достатъчни по обем мотиви във въззивното решение, обусловили ограничения в правния статут на подсъдимото лице. В съдебно заседание на 10.12.2015 година, Д. М. участвува лично и с договорен адвокат, като в хода на пренията подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и допълнението към нея, и пледират за правоприлагане на чл.354, ал.1, т.т. 2-4 от НПК. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на атакувания акт. Жалбата на подсъдимия М. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Окръжна прокуратура /ОП/ - Бургас в компетентния съд обвинителен акт срещу Д. М.. Прокурорският акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съблюдаване на правната разпоредба на чл.55 от НПК и на основните положения на ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС на РБ. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно и ясно своята позиция за инкриминираното престъпно деяние с характеризиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактология; и визирал приложимия материален закон. В обсега на фактическото и юридическо обвинение срещу подсъдимото лице са очертани необходимите данни, покриващи се от визираните в особената норма на чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1 от НК съставомерни елементи на инкриминираното престъпление. Изчерпателно са описани фактите, сочещи на осъществени от Д. М. действия на 13.08.2014 година, на ГКПП Малко Търново, изразили се в пренасяне през границата на страната на високорисково наркотично вещество - хероин, с нетно тегло 14 805,260 грам, с лек автомобил, марка „марка”, модел ”модел”, в рамките на които изрично е посочено, че инкриминираният предмет е открит при извършена митническа проверка на трасе - вход от Турция към България, последваща граничния контрол, и обосноваваща довършеност на престъпното посегателство против митническия режим, при визираната в нормата форма на изпълнително деяние. Логическо следствие от това е и лимитираната правна квалификация на неправомерното поведение в обстоятелствената и диспозитивна част на акта - чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1 от НК. Върховният касационен съд, в пределите на реализирания инстанционен контрол по чл.347 от НПК, не установи и допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в дерогиране на императивните предписания на чл.13, 14 и 107 от НПК за вземане на необходимите мерки за разкриване на обективната истина и за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по наказателното дело. Въззивната инстанция е подложила на внимателен преглед процесуалната дейност на първостепенния съд, в обхвата на който прецизно и всеобхватно обсъдила събраните в досъдебната и съдебна фаза на производството доказателства, формирала своето вътрешно убеждение по фактите и обективирала правните си изводи за категорична доказаност на повдигнатото срещу Д. М. обвинение по чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1 от НК. Съвкупността от данни, приобщена чрез обясненията на подсъдимото лице и свидетелските показания на Н. К., И. Б. и Ч. М.; чрез писмената документация /протокол за претърсване и изземване от 13.08.2014г., протокол за оглед от 18.08.2014г. и протокол за отделяне на представителни проби, писмо с рег №РК-14209/10.09.2014г. от сектор „ПП” при ОДМВР-Бургас, с приложени към него договори за покупко-продажба на автомобили, справки от мобилни оператори/; чрез заключенията на назначените и изслушани съдебни химическа, автотехническа и техническа експертизи; и чрез източниците на веществени доказателства, безспорно установява, че на 13.08.2013 година, на ГКПП Малко Търново, на трасе - вход от Турция към България, при осъществена митничека проверка, в специално подготвена кухина на багажното отделение на управлявания от Д. М. лек автомобил, марка „марка”, модел ”модел”, с рег. [рег.номер на МПС] , негова собственост, са намерени 30 броя жълти пакети с кръгообразна форма, съдържащи кафяво прахообразно вещество /хероин, с общо тегло 14 805,260 грама, на стойност 1 332 473,40 лева/, като при задържането на подсъдимия, той изхвърлил на земята мобилен апарат „марка”, със запаметен само един телефонен номер, без посочено име на абоната Визираните косвени улики, свързани с основния факт, подлежащ на доказване в настоящото дело - извършена от Д. М. квалифицирана контрабанда чрез пренасяне през границата на страната на високорисков наркотик, образуват единна доказателствена верига и са от такова естество, че взаимно интерпретирани съставляват хармонично цяло, даващо основание да се направи единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното престъпление, удовлетворявайки предявените от процесуалния кодекс изисквания, предпоставящи допустимост да послужат при постановяване на осъдителна присъда. В коментирания смисъл несериозни са доводите на защитата, че съмнения в доказателствената обезпеченост на обвинението внася обстоятелството за налично място за ски пособия в моторното превозно средство, позволяваща поставянето на процесното количество хероин, което напълно обезмисля саморъчното изработване на тайник. Конкретиката по делото очертава, че използваната за трафик на наркотик допълнително изградена кухина, затваряща се с тапицирана дървена плоскост е създавала по-сериозни затруднения при откриването на забранените за държане и транспортиране вещества, и осигурявала по-голяма конфеденциалност на неправомерните действия на Д. М., от предназначеното за ски място с фабрично монтиран правоъгълен капак в дъното на багажното отделение. Обосноваността на обвинителната теза на прокурора не се разколебава и от възраженията в касационната жалба за констатирани несъответствия във времевите интервали на получените и разчетени текстови съобщения на турските оператори в намерения в близост до огледа мобилен телефон „марка”, за който е прието, че е държан и изхвърлен от подсъдимия, с тези на притежавания от него апарат, марка „марка”, аргументиращи лансираната защитна версия, че на инкриминираната дата те не са били у един и същ човек. Видно от разясненията на вещото лице инженер З. С., изготвило техническата експертиза по делото, разминаванията в часовете при водене на електронна кореспонденция е обяснима с различната натовареност на подаващите сигнала клетки, като уточнява, че за модела на мобилен телефон „марка” е характерно това, че при всяко изключване /ръчно или във връзка с проблеми с батерията/, се губи част от паметта, поради което при последващо включване на апарата и нужда от прецизно отмерване на времето е наложително сверяване на часовника, а при модерната марка „марка”, невъзможността за запазване на точната информация в разглеждания случай, се дължи на променения imei, с цел пречки на операторите за сигнално засичане, при което се получава недопустима конфигурация. При съблюдаване на предписанията на процесуалния закон, Бургаски АС е изложил и необходимата мотивация в своето решение. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в разпоредбата на чл.339 от НПК воля обуславя категорично заключение за установен стандарт на формата и съдържанието на акта. В обхвата на възложената компетентност на съда при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият го правен субект; да направи преглед на релевираните оплаквания в подадените жалба или протест, и развити от страните в открито заседание; и да предложи собствено становище по тях, базиращо се на формираното въз основа на доказателствата убеждение. Тези процесуални задължения са стриктно изпълнени. След анализ на фактическите и правни констатации на първостепенния съд, и при съобразяване на приобщената по делото доказателствена съвкупност, контролираната инстанция е описала значимата за обвинението срещу Д. М. конкретика и формулирала изводи за престъпна съставомерност на инкриминираното посегателство по чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1 от НК, като словно лаконично и професионално, в постановения акт, е взела отношение по предявените в хода на производството доводи и възражения. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Д. М. се субсумира от престъпната съставомерност на чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1 от НК. На 13.08.2014 година, на ГКПП - Малко Търново, подсъдимият без надлежно разрешително, обективно е пренесъл през границата на страната, с лек автомобил, „марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , високорисково наркотично вещество /хероин/, с общо нетно тегло 14 805,260 грама, на стойност 1 332 473,40 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Налице е и изискуемият се умисъл на престъплението. Доказаната фактология по делото, сочеща че Д. М. е придобил собствеността на процесното превозно средство една година преди инкриминираната дата и го е ползвал лично; и че пространството в багажното отделение, на което е намерен инкриминираният наркотик е специално пригодено, като според автотехническата оценителна експертиза затварящата кухината преграда е изработена от дървена плоскост и е облицована с плат от същата материя, установява безусловно знание у подсъдимия за съществуващия тайник и изключва случайна интервенция на трети лица в трафика на откритото вещество. Очертаните данни, анализирани при съблюдаване на обстоятелствата за количеството, качествените характеристики и финансовите измерения на инкриминирания хероин /14 805, 260 грама, оценен за 1 332 473,40 лева/, и в корелация с последващите намирането на наркотика прояви на Д. М., изразили се в опит да се освободи от носения в него мобилен телефон и да възпрепятства разследващите при разкриване участието му в противоправната дейност, неминуемо предпоставят изводи за формирани представи у подсъдимия досежно укритите в личния му автомобил пакети с наркотично вещество и за съзнателно отношение към обществената опасност на деянието, и към настъпилите от него вреди, покриващи интелектуалните и волеви особености на субективните признаци на престъплението по чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1 от НК. По справедливост са отмерени санкциите на подсъдимия М. за извършеното престъпление - ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при строг режим на изтърпяване в затвор и ГЛОБА, в размер на 200 000 лева Лимитираните санкционни последици, са съобразени с обществената значимост на засегнатия обект на посегателство; на конкретната тежест на престъпното деяние; на вида, количеството, качеството и стойностните измерения на инкриминирания предмет. Отдадено е нужното внимание на личната опасност на Д. М., като неговата напреднала възраст и трудова ангажираност, семейното положение и влошено здравословно състояние на съпругата му, и чистото съдебно минало, са обусловили снизходителността на решаващия орган при определяне на минимално предвидените в чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1 от НК наказания на подсъдимия. Мотивиран от тази аргументация и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №102 от 27.08.2015г. на АС-Бургас, обявено по внохд №113/2015г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.