РЕШЕНИЕ № 243 София,17 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6828 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 236/01.07.2014 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 277/2014, в частта, в която е отменено решение № 16/07.02.2014 на Каварненския районен съд по гр. д. № 462/2012, като е уважен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за правното значение на забавата на кредитора по задължението за полагане на грижи (неоказване на съдействие и създаване на пречки), за правните последици от тази забава и по-специално води ли тя до обективна невъзможност за изпълнение, както и за възможността за освобождаване от отговорност на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД на длъжника по алеаторен договор, ако трето лице създава пречки за изпълнение на задълженията му. Върховният касационен съд намира, че по поставените правни въпроси са постановени по ред на чл. 290 ГПК решение № 363/26.05.2010, ВКС, ІІІ ГО по гр.д. № 756/ 2009 и решение № 82/05.04.2011, ВКС, ІV ГО по.гр.д. № 1313/2009, съгласно които прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие. Ако кредиторът правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справят сам). Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи). Неприемането съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът "неоправдано" (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. Що се отнася до създаването на пречки за изпълнението на задължението за полагане на грижи от трето лице, кредиторът не изпада в забава, ако третото лице пречи на длъжника за изпълни. В такъв в случай длъжникът е в забава, но може да иска обезщетение от третото лице. Кредиторът обаче изпада в забава, ако третото лице му пречи да окаже необходимото съдействие. В такъв случай кредиторът изпада в забава, длъжникът се освобождава от задължението за времето на неоказване на съдействието, а неудовлетвореният кредитор може да иска обезщетение от третото лице. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че на 25.09.2003 г. ищцата К. Н.К. е прехвърлила на първия ответник В. Л. Н. през време на брака й с втория ответник Н. М. Н. недвижими имоти (нива с площ 22,953 дка и нива с площ 71,041 дка) срещу задължение за гледане. Въззивният съд е приел, че задължението е изпълнявано добросъвестно и в пълен обем до 25.10.2012 г., като е безспорно установено и не се спори, че след този момент не са оказвани грижи на ищцата, ответниците не са трансформирали задължението си в парично, а липсата на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжниците от изпълнение, поради което и с оглед периода на неизпълнение от две години, предпоставящ значителност на неизпълнението е уважил предявения иск за разваляне на алеаторния договор. При този изход на делото са уважени и предявените насрещни искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на равностойността на предоставените грижи за периода от сключване на договора до 25.10.2012 г., както и по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване на ищцата във връзка с извършените от ответниците в собствения й имот подобрения и ремонтни дейности. Правилно въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължението за предоставяне на грижи (без издръжка), както и че договорът е изпълняван безупречно в продължение на повече от 9 години до 25.10.2012 г. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че след отказа на прихвърлителката да приема повече изпълнение приобретателите са били длъжни да трансформират задължението за полагане на грижи в неговия паричен еквивалент и като не са сторили това не са се освободили от задължението си и договорът следва да бъде развален поради неизпълнение по причина, за която длъжниците отговарят. Видно от изложеното въззивното решение в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че изпълнението на договора е преустановено въпреки безупречното му изпълнение от длъжниците до този момент. Прехвърлителката е заявила, че не желае повече да приема грижи от тях, за нея ще се грижи друго лице и е напуснала жилището си – мястото на изпълнението на договора. Видно от изложеното като не е имала основателна причина (напр. неточно изпълнение) да откаже да приема надлежно предлаганите грижи ищцата се е поставила в забава като кредитор. В резултат на нейния отказ и напускането на мястото на изпълнението ответниците са поставени в невъзможност да изпълняват задължението си за грижи в натура. Това задължение не може да бъде трансформирано в парично. То може да бъде заменено с друго само по съгласието на двете страни чрез договор за даване вместо изпълнение (datio in solutum). При невъзможност за изпълнение на задължението за грижи в натура то се погасява на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД поради невъзможност за която длъжникът не отговаря и сключеният договор не може да бъде развален на предявеното основание. При този изход по главния иск съдът не следва да се произнася по предявените евентуално насрещни искове за връщане на равностойността на положените грижи със законната лихва. По иска за неоснователно обогатяване въззивното решение е влязло в сила, тъй като то не е обусловено от решението по главния иск. На ответниците В. Л. Н. и Н. М. Н. следва да бъде присъдена сумата 1.038,00 лева разноски в касационното производство, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 236/01.07.2014 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 277/2014 в частта за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и по насрещния иск за сумата 15.010,00 лева на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД със законните лихви на основание чл. 86 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. Н. К., ЕГН [ЕГН] срещу В. Л. Н., ЕГН [ЕГН] и Н. М. Н., ЕГН [ЕГН] за разваляне на сключения с нотариален акт, вписан вх. рег. № 3613/25.09.2003, акт № 106 т. ІV н.д. № 1709/2003 на Службата по вписванията при Каварненския районен съд за прехвърляне на описаните в акта недвижими имоти срещу задължение за гледане на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. ОСЪЖДА К. Н.К. от [населено място], [община] да заплати на В. Л. Н. и Н. М. Н. от [населено място], [община] сумата 1.038,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.