6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 263 гр. София, 13.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 426 /2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК . Образувано е по касационна жалба на Б. С. Я., срещу решение № 2996 от 16.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1063/2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е обезсилено решение № 2196 от 04.06.2020 г., постановено по гр. д. № 510 по описа за 2019 г. по описа на РС - Разлог като недопустимо и е оставен без разглеждане предявеният от Б. С. Я. против К. Я. Я. иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик поради липса на принос на 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ на имота 205 кв.м. и 1/2 идеална част от втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в гореописания поземлен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 90 кв. м Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Поддържа се и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение. Ответникът К. Я. Я. е починал на 14.12.2020г. /след постановяване решението на въззивния съд/ и е оставил за наследници съпругата си Б. С. Я.- ищец по делото и касатор в настоящето производство и дъщеря си М. К. Я., която е конституирана като ответник по делото. Ответницата по касационната жалба М. К. Я. не е подала в срок отговор на касационната жалба. Третото лице - помагач на страната на ответника „МОТО - П.” Е., [населено място], чрез адв. Т. В., с подадения отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 21, ал.4 СК, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване. За да обезсили решението на районния съд и да прекрати производството по делото по предявения иск с правно основание чл. 21, ал.4 СК, съдът е приел от фактическа страна, че ищцата и ответникът са съпрузи – сключили са граждански брак на 27.01.1980 г. По време на брака им е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който родителите на ищцата са й прехвърлили описания в исковата молба имот. Този имот ищцата и ответникът са дарили на дъщеря си М. К. Я., което е видно от договор за дарение, оформен с нотариален акт № ....., том III, рег. № 4347, нотариално дело № 543/2016 г. „МОТО - П.” Е., [населено място] като кредитор на ответника е предявило иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо него на договора за дарение от 2016г., с който ответникът К. Я. се е разпоредил в полза на дъщеря си с 1/4 ид. ч. от поземления имот и 1/2 ид.ч. от втория етаж на сградата, като производството, образувано по този иск е спряно до приключване на настоящето производство. При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от водене на иска по чл. 21, ал.4 СК. Изложени са мотиви, че в исковата молба не са твърдени обстоятелствата, заявени от третото лице – помагач „МОТО - П.” Е., [населено място]. Твърденията на ищцата са били, че ответникът няма принос за придобиване на собствеността върху имотите, защото не е взел участие в издръжката и гледането на прехвърлителите. Съдът е приел, че при така заявеното и при неизнесени данни за последвалата разпоредителна сделка в полза на дъщерята на страните, ищцата ще има правен интерес от водене на производството. Съдът е посочил, че при новите факти, заявени от третото лице, ищцата обосновава правния си интерес от иска с образуваното производство по чл. 135 ЗЗД от третото лице помагач, но това производство не обосновава правния интерес за водене на иска по чл. 21, ал.4 СК. Правният интерес се извежда от правните твърдения на ищеца, който може да е носител на спорното право, може и да не участва в спорното материално правоотношение, но неговото право да се засяга от правото, претендирано от друго лице. Свързаното с правния интерес от иска материално право може да произтича от различни пораждащи го факти, но при всеки случай ищецът следва да установи, че ще настъпят определени гражданскоправни последици в неговата имуществена сфера, ако не проведе защитата си именно по този ред. Изхождайки от същността на иска по чл. 135 ЗЗД, а именно, че той няма вещноправно действие и че при уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а само кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, въззивният съд е направил извод, че ищцата няма правен интерес от предявяване на иска по чл. 21, ал. 4 СК. Въззивният съд е посочил, че решението по делото няма да се отрази на правното положение на ищцата: целеният от нея резултат няма да бъде постигнат, тъй като имотът няма да се върне в патримониума на ищцата. Имотът е отчужден чрез дарение, не представлява към датата на завеждане на иска съпружеска имуществена общност, доколкото тази общност вече е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането, станало преди завеждането на иска по чл. 21, ал. 4 СК и собственик на недвижимите имоти е трето лице. Съдът е изложил мотиви, че с евентуално уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД няма да се възстанови собствеността на ищцата, нито би могла да се възстанови СИО върху вече отчужденото имущество. С иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът не е оспорил притежавано от ищцата самостоятелно право, нито пък ищцата се позовава на фактическо състояние по отношение на процесната недвижимост. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не се констатира основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК – поради вероятна недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявен иск. Въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на предявения отрицателен установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК, а не както твърди касаторът - по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Излагането на мотиви относно правната характеристика на отменителния иск и последиците от уважаването му, не е равнозначно на произнасяне по този иск. След като ищцата в хода на производството е обосновала правния си интерес от предявяване на иска по чл. 21, ал.4 СК с наличието на висящ спор по чл. 135 ЗЗД, то и съдът, за да мотивира извода си за недопустимост на иска с правно основание чл. 21, ал.4 СК, се е аргументирал с това, че имуществото, относно което е предявен искът, е било отчуждено от страните и с уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява. Касаторът поддържа, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на СК и ЗЗД в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. В изложението си по чл. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът поддържа наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На първо място е поставен правният въпрос за задължението на съда да извърши преценка на твърденията и доказателствата, с които ищецът обосновава правния си интерес, а не директно да отрича възможността му за това. Сочи се противоречие с ТР 8/2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Поставен е и процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, както и да изложи мотиви по всички доводи на страните, като по този въпрос се сочи противоречие на изводите на съда с приетото в т.2 от ТР1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.1 от ТР 1/2001г. на ОСГК на ВКС и решение № 89/30.09.2020г. по гр.д. № 3827/2009г. на ВКС, четвърто г.о. Двата правни въпроса са мотивирани с твърдения, че съдът не е обсъдил доводите на ищцата за допустимост на предявения иск, основани на това, че при евентуално уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, принудителното изпълнение ще бъде насочено върху спорния имот и че за да бъде отхвърлен искът по чл. 135 ЗЗД следва да се установи, че имотът не е бил придобит в режим на СИО . Поставените правни въпроси са от значение за изхода на делото и са от обусляващо значение за изводите на съда, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора. Въззивният съд при формиране на изводите си за недопустимост на иска е обсъдил твърденията на ищцата, с които основава правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, приемайки, че в случая такъв интерес няма. Изложени са мотиви, че съпрузите са се разпоредили с имуществото, за придобиване на което се твърди, че липсва съвместен принос, а с уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, прехвърлителната сделката остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява. Т.е. при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД ще се засегнат правата на сегашния собственик – дъщерята на страните, защото изпълнението ще може да се насочи върху дареното й имущество. Касаторът поддържа, че по въпроса за правото на единия приобретател съпруг да установява липса на принос на другия поради това, че не е полагал грижи и не е давал издръжка, съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 13/16.02.2016г. по гр.д. № 3888/2015г. на ВКС, трето г. о. и решение № 366/22.10.2012г- по гр.д. № 64/2012г. на първо г.о., в които е прието, че иск по чл. 21, ал.4 СК е допустим за имот, придобит по силата на сключен от съпрузите договор за гледане и издръжка, като неизпълнението на договора от един от тях е основание да се претендира трансформация поради липса на принос, а не за облигационни претенции за стойността на дължимата престация от неизпълнилия длъжник. Така поставеният въпрос не е от обуславящо значение за решаващите изводи на съда, защото съдът не е приел, че поначало такъв иск е недопустим, тъкмо обратното изрично е посочено, че въз основа на заявеното в исковата молба и при неизнесени данни за последвалата разпоредителна сделка в полза на дъщерята на страните, ищцата ще има правен интерес от водене на производството. Съдът се е произнесъл по допустимостта на предявения иск по чл. 21, ал.4 от СК, съобразно наведените и след предявяване на иска фактически твърдения, обосноваващи интереса на ищцата от търсената защита. Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора въпрос : „Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 21, ал.4 СК от единия съпруг срещу другия за трансформация, поради липса на принос, при положение, че придобитият по време на брака имот не е вече в патримониума му?“. По съществото си въпросът се отнася за преценката относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, по който е постановено Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК. Съгласно последното, наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Т.е. дадено е принципно тълкуване на поставения въпрос, относимо към всички случаи на предявяване на отрицателен установителен иск и конкретните фактически твърдения на които се основава правният интерес от водене на иска не могат да служат като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2996 от 16.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1063/2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.