Р Е Ш Е Н И Е N 574 София, 15.10.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети септември…………... две хиляди и десета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ АНИ САРАЛИЕВА при секретаря....Р..И......…...…...............................................................в присъствието на прокурора………………………………………...... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.........................… гр.дело N 1753/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. У. “Н. И. П.” Е. – София е подал касационна жалба срещу решение от 22.05.2009 година по гр.д. N 4227/2007 година на Софийски градски съд. С него е отменено частично решение от 15.05.2007г. по гр.д. № 19167/2006г. на Софийския районен съд, 58 състав, по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ за разликата над 1 847, 82 лева до 2070, 84 лева, и вместо това е постановено друго, като е отхвърлен иска за тази разлика. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени искове на М. Б. Б. от София срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата преди това длъжност „медицински лаборант”, както и паричният иск до размер на 1847, 82 лева, която сума съставлява обезщетение за незаконното уволнение – обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Развити са касационни основания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, свързани с приложението на чл.328, ал.1, т.2, предл.1 КТ – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата М. Б. Б. от София не е заявила становище. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице и е с обжалваем интерес над 1000 лева. С определение № 356 от 9.04.2010 г. Върховният касационен съд, състав на I. г.о., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпрос, свързан със законността на уволнението по чл.328 ал.1, т.2 КТ, в хипотезата на закриване на част от предприятието, при положение, че е закрита 90% от дейността на Отделение за клинична патофизиология на човека към болницата и е премахнат изцяло щата на това структурно звено. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради наличието на противоречива практика между решения на съдилищата, включително и на такова постановено по реда на чл.290 ГПК. В отговор на питането и на основание чл.291, т.1 ГПК следва да се отговори, че правилна е практиката, установена по задължителен ред /чл.290 ГПК/ с решение № 760 от 16.10.2009г. по гр.д. № 2260/2008г. на състав на ВКС, I. г.о. и решение № 625 от 8.01.2010г. по гр.д. № 3407/2008г. на ВКС, II г.о., според която правото на уволнение е упражнено законно. Изводът е обоснован с данните по делото, че е премахнат целия щат на звеното, в което е работила ищцата, а дейността му е преустановена на 90%. Само 10% от работата е преминала към друго звено, а именно към клиничната лаборатория, но тази част е несъществена и не формира основната дейност на звеното. В решението, предмет на касационно разглеждане е прието, че уволнението е незаконно, тъй като работодателят не е доказал реално закриване на част от предприятието чрез преустановяване на дейността и премахване на длъжностите на закритото звено. Посочил е, че щом има преминаване на две дейности – изследването по кръвосъсиране и газова отмяна от Лабораторията по патофизиология на човека към Клиничната лаборатория, то няма пълно преустановяване на дейността на закритата част и уволнението не може да се извърши на посоченото в заповедта основание. Решението е неправилно. То не държи сметка за обстоятелството, че закриване на част от предприятието има не само при пълното преустановяване на дейността му, а и тогава, когато основната дейност на закритата част няма да се осъществява занапред и работодателят не се нуждае повече от работната сила, която е била ангажирана за извършването й. Работодателят може да оптимизира производствените процеси и да търси възможности за закриване на дублиращите се звена, включително и тогава, когато се припокрива основната им дейност. Въпрос на работодателска дискреция е да реши кое звено да закрие и кое да продължи да съществува занапред. При напълно идентична фактическа и правна обстановка, и спрямо един и същи работодател, съдилищата са постановили разнопосочни съдебни актове. Противоречието трябва да се отстрани чрез отмяна на въззивното решение изцяло и постановяване на друго по съществото на правния спор. С него Върховният касационен съд ще отхвърли исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и ще присъди разноските за производството на касатора – ответник по делото. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на I. г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 22.05.2009 година по гр.д. N 4227/2007 година на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Б. Б. от София срещу У. “Н. И. П.” Е., София, за признаване незаконност и отмяна на заповед № 3395/ 11.07.2006 г. на изпълнителния директор, с която е уволнена на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “медицински лаборант” и за заплащане на обезщетение заради това уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ. ОСЪЖДА М. Б. Б. от София ДА ЗАПЛАТИ на У. “Н. И. П.” Е., София, сумата 300 лева /триста лева/, съставляваща юрисконсултско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.