1 Р Е Ш Е Н И Е № 152 Гр. С., 18.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 8 май през 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Р. С., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1066/11 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС на РБ разглежда касационната жалба на Б. Л. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №11980/10 г. в частта по небрачните искове с пр. осн. чл.59 от СК - за упражняване на родителските права за малолетното дете на страните, за режима на личните му отношения с родителя, на когото не е възложено да упражнява правата и издръжката на детето, и с пр. осн. чл.56 от СК - за ползването на семейното жилище след развода. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК поради противоречие на въззивното решение с ППВС №1/74 г. по въпроса за значението при определяне на мерките за упражняване на родителските права не на отделни обстоятелства /посочени и обсъдени във въззивното решение като част от всички установени/, а на съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба П. Т. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, трето гр. отделение, като разгледа жалбата, намира следното: С влязлата в сила част от въззивното решение бракът на страните е прекратен с развод по вина на съпругата / сега касатор/. Родителските права за малолетното дете от брака им М. Т. – род. през 2004 г., са предоставени за упражняване от бащата. Прието е, че и двамата родители са с добри родителски качества и разполагат с възможности за отглеждането и възпитанието на детето. Преимущество е отдадено на бащата, тъй като майката е препятствала контактите му с детето, насърчавала е детето да приеме като свой баща мъжа, с когото съжителства, не е пазила и утвърждавала авторитета на другия родител пред детето и не го е възпитавала в уважение към този родител. Всичко това е условие за изграждане на идентичност и успешна реализация на детето в бъдеще. Детето е момиче в ранна възраст и безспорно има нужда от майчини грижи, но установените възпитателски методи на майката, според ГС, крият рискове за правилното възпитание и развитие на детето. От друга страна бащата е с ненакърнен родителски, възпитателен и морален облик, контактите с него и семейната му среда не крият рискове за детето, а са от установена полза за него. Затова упражняването на родителските права е предоставено на бащата, а на майката е определен обичаен ежемесечен режим на лични контакти с детето, контакти в рождените им дни, както и продължителни контакти през лятната, зимната и пролетната ваканция. Семейното жилище е предоставено за ползване от бившия съпруг като е прието, че касаторката няма незадоволена жилищна нужда. Отчетени са още вината й по брачния иск за развод и предоставеното на бащата упражняване на родителските права за малолетното дете на страните. Изводите на въззивния съд по иска за предоставяне упражняването на родителските права за малолетното дете на страните след развода с пр. осн. чл.59 от СК са необосновани и незаконосъобразни: съгл. чл.59, ал.4 от СК при решаване на въпроса за определяне на мерките за упражняване на родителските права съдът преценява всички обстоятелства, с оглед интересите на децата. Такива според изброяването в разпоредбата са възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Обстоятелствата съвпадат с посочените в ППВС №1/74 г. по –съществени такива, а изброяването им е примерно. Установяват се конкретно за случая и се преценяват като съвкупност при определяне на мерките за упражняване на родителските права, според указаното в постановлението. Вината за развода по начало е без правно значение за упражняването на родителските права, освен ако поведението, от което е направен изводът за вината се е отразило или може да се отрази негативно на отглеждането и възпитанието на децата. В случая такова отражение брачната вина на майката няма. По делото е установено, че след фактическата раздяла на страните в края на 2008 г. детето живее постоянно с майката, която от 2010 г. съжителствува с нов партньор, също оттогава полага приемна грижа за непълнолетното дете Л. /род. през 1994 г./. Създадени са условия за отглеждането и възпитанието на двете деца в обща семейна среда, децата са се привързали едно към друго. Детето М. е спокойно вкъщи и уверено и общително в училище и в обществена среда, в добро здравословно състояние е, чувства се желано и подкрепяно от близките си. У детето с помощта на майката се изграждат навици за дисциплина и постоянство в учебния процес, приучено е да спазва правила и норми на поведение в дома и в учебната и приятелската си среда. Включва се според възрастта си в домакинската работа, наред с другите членове на семейството, обича да посреща гости, има развито чувство за отговорност и справедливост, нуждае се от и получава похвали и насърчение. В семейната среда на майката е установена атмосфера на разбирателство, труд и взаимопомощ, на откровеност и доверие /социален доклад на ДСП – К., св. Д., соц. работник В./. Отношенията на майката и бащата, първоначално силно конфликтни с възпрепятстване от нейна страна на ежемесечните контакти на бащата с детето, след определянето на привременните мерки за детето и понастоящем са нормализирани. Ежемесечните контакти на детето с бащата са редовни, пълноценно се осъществява и продължителният за годината контакт/социален доклад пред въззивния съд на ДСП – С. и ДСП - К./. Между бащата и детето е изградена и запазена силна емоционална връзка, детето изпитва голямо доверие към него, имат любими общи занимания – разходка, каране на колело / св. Л.Л., Д.Т./. Детето е привързано и към семейната среда на бащата, където се чувства психически спокойно и битово комфортно. Няма сериозни данни семейната среда на майката злонамерено да обсебва детето, лишавайки го от връзка с бащата и да го обърква при осъзнаването на произхода и родовата му идентичност. При така установената фактическа обстановка, според ВКС, сравнени за съществените обстоятелства: възпитателски качества, желание да отглеждат детето и да полагат грижа за него, взаимна привързаност с детето, социално обкръжение и материални условия, родителите са с равни показатели и възможности. Преимущество за майката обаче дават полът и възрастта на детето – момиче на 8 години, и реално положената пълноценна грижа за възпитанието и развитието му в годините, през които то живее с нея след раздялата на страните. Детето е установено в семейната среда на майката, чувства се сигурно и спокойно там, развива се нормално и е добре обгрижено. Контактите му с бащата се осъществяват редовно от средата на 2010 г. в нормална обстановка; съхранени са отношенията на близост и доверие между детето и бащата. Затова според ВКС няма основание за промяна на този начин на отглеждане на детето, с предоставяне на родителските права за упражняване от бащата. На последния следва да се определи следният обичаен режим на лични отношения с детето – всяка втора и четвърта седмица от месеца, считано от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото, както и в по пет последователни дни през Коледната и Великденска ваканция. При установените месечни доходи на родителите – около 600 лв. на бащата и 1 600 лв. – на майката и нуждите на детето, които са в границите и с характеристиките на нормалното за възрастта му, ВКС счита, че за нуждите на детето са необходими 300 лв. общо, разпределени поравно между родителите. Майката полага физически ежедневната грижа за детето- ППВС №5/70 г., но и доходът й / както и имуществото й, за което има данни по делото/ значително превъзхождат тези на ответника. Затова ответникът Т. следва да заплаща на детето 150 лв. месечна издръжка, считано от 1.05.10 г./ до тази дата задължението е изпълнено и погасено/. По иска за предоставяне ползването на семейното жилище след развода с пр. осн. чл.56 от СК: Съгласно указанията в ППВС №12/71 г. с решението по чл.56 от СК съдът се произнася само за ползването на семейното жилище. Той не е овластен да разрешава в това производство спорове относно други права върху жилището. Съдът разрешава спора за ползването на семейното жилище като изхожда от наличната жилищна площ, без да допуска преустройства, нито изменя предназначението на отделните помещения. Семейно жилище на страните по см. на пар.1 от СК/09 г. е придобитата през време на брака им едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 114 кв.м. в [населено място]. Според вещото лице -СТЕ, жилището е реално неподеляемо. Две самостоятелни жилища могат да се обособят след преустройства – създаване на самостоятелен вход откъм терасата на спалнята и направа на външни стълби към терасата; демонтиране и зазиждане на вътрешна врата между дневната, трапезарията и кухненския бокс. И двамата съпрузи са поискали да им се предостави ползването на семейното жилище, а тъй като от брака им има непълнолетно дете съдът и служебно дължи произнасяне по въпроса- чл.56, ал.1 от СК. Установено е, че бившият съпруг Т. няма друго жилище, живее в [населено място] при родителите си и работи в същия град. Бившата съпруга Л. притежава още два жилищни имота в [населено място] – апартамент с площ от 25 кв.м. в[жк]и апартамент с площ от 59,30 кв.м. в[жк]. Освен това има и дворно място с вилна сграда на етаж и полуетаж с площ от около 30 кв.м. в [населено място], р-н „Нови Искър”. Живее в семейното жилище, заедно с детето от брака, новия си партньор и детето Л.. Детето М. Т. посещава училище в [населено място]; градът се намира в Софийска област на 6 км. северозападно от [населено място]. Предпоставки за предоставяне на ползването на семейното жилище са жилищната нужда и нетърпимите отношения, които правят невъзможно жилището да се ползва поотделно от двамата съпрузи – чл.56, ал.1 от СК, ППВС №12/71 г. При наличие на тези предпоставки съдът съпоставя страните по критериите на чл.56, ал.5 от СК, като с първостепенно значение е интересът на непълнолетното дете / в този смисъл е и Р по гр.д. №1321/10 г. на трето г.о., по чл.290 от ГПК/. В случая отношенията на страните са нетърпими, а жилищна нужда има само ответникът. Ищцата притежава други две жилища в С., поради което семейното жилище не може да й се предостави. Това не накърнява интереса на малолетното дете от брака, тъй като майката, която упражнява родителските права, е собственик на достатъчно жилищни имоти за трайно задоволяване на нуждата му от жилище с нормални размери и подходящи условия за живот /р. по гр.д. №795/11 г. на четвърто г.о. на ВКС/. В. решение следва да се отмени като неправилно в частта по иска с пр. осн. чл.59 от СК и вместо него да се постанови ново, с което родителските права за малолетното дете на страните М. Т. се предоставят за упражняване на майката при определен режим на лични отношения с бащата и издръжка от 150 лв., която да заплаща. В останалата част – по иска за предоставяне на ползването на семейното жилище след развода с пр. осн. чл.56 от СК въззивното решение е правилно и следва да остане в сила. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №11980/10 г. от 29.04.11 г. по иска с пр. осн. чл.59, ал.2-5 от СК – за упражняване на родителските права за малолетното дете на страните след развода, режима на лични контакти с детето и издръжката му и вместо него постановява: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права за малолетното дете М. П. Т. , род. на 14.03. 2004 г., на майката Б. П. Л.. ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на детето с бащата П. Д. Т.: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката и по пет последователни дни от Коледната и Великденска ваканции. ОСЪЖДА П. Д. Т. да заплаща на малолетното си дете М. П. Т. месечна издръжка от 150 / сто и петдесет/ лв., считано от 1.05.10 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата допусната до обжалване част по иска с пр. осн. чл.56 от СК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: