Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е № 321   гр.София, 26.04.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ:  Марио Първанов Борис Илиев   при секретаря  Райна Пенкова       и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 4161/ 2008 г. за да постанови решението, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 125/ 16.02.2009 г. на ВКС, ІV г.о. , по жалба на „Б” А. , гр. В. е допуснато до касационно обжалване решението на Великотърновски окръжен съд от 23.04.2008 г. по гр.д. № 847/ 2007 г. С допуснатото до касация въззивно решение е отменено частично решение на Великотърновски районен съд по гр.д. № 365/ 2006 г., с което В. В. С. е осъден да заплати на касатора сумата над 5 293,94 лв до 9 500 лв и е постановено ново решение по същество на спора, с което искът за разликата между двете суми е отхвърлен. С допуснатото до касация въззивно решение е частично е оставено в сила решение на Великотърновски районен съд по гр.д. № 365/ 2006 г. в останалата му част, като по този начин В. В. С. е осъден да заплати на касатора сумата 5 293,94 лв – обезщетение, което „Б” А. , гр. В. е платило на основание чл.200 от КТ на увреден от трудова злополука работник на дружеството, като злополуката е причинена от ответника С. В тази част въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано по касационен ред от ответника. Обжалването е допуснато по материалноправният въпрос за отговорността на прекия причинител на увреждането спрямо платилия обезщетение по чл.200 от КТ работодател за разликата между вредите от трудовата злополука и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Съгласно чл.200 ал.3 от КТ когато се определя размерът на обезщетението, което работодателят дължи на увреден при трудова злополука работник за причинени му имуществени и неимуществени вреди, от общия размер на вредите трябва да се приспадне полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване. Това приспадане се извършва при определяне на обемът на отговорността на работодателя. Веднъж този обем фиксиран с влязъл в сила съдебен акт, работодателят има право на регрес срещу прекия причинител на увреждането именно в този размер, ако последният е бил привлечен в процеса като трето лице - помагач. В хипотезата, когато такова привличане не е извършено, прекият причинител може да прави всички възражения, които би могъл да направи и в производството, по което е имало интерес от привличането му. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. Това решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд е приел, че получените от пострадалия работник обезщетения и пенсии от общественото осигуряване следва да бъдат спаднати от търсените с исковата молба стойност. Този извод би бил верен, ако с исковата молба е предявен иск за всичко, което делинквентът дължи на пострадалата като обезщетение за причинените й с деликта вреди. В случая обаче не е така, тъй като отговорността на работодателя за обезщетяване на вредите, причинени с поведението на ответника е фиксирана на 7 000 лв обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 10.04.2000 г. и 1 000 лв обезщетение за имуществени вреди със законната лихва от 10.07.2000 г. По спогодба с увредения работник работодателят е платил обезщетение от 9 500 лв на 07.01.2005 г. Към тази дата присъдените суми (главница плюс лихви) възлиза на 13 055,35 лв. Това е задължението, което работодателят е имал към работника за обезщетяване за причинените вреди при трудовата злополука и именно от него следва да се приспаднат получените от същия обезщетения и пенсии по общественото осигуряване. Като е приел обратното (че приспадането следва да се извърши не от сумата 13 055,35 лв, а от исковата сума 9 500 лв) въззивния съд е допуснал нарушение на материалния закон. Това налага в обжалваната част въззивното решение да бъде касирано, като при липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е заплатил обезщетение по чл.200 от КТ в размер 9 500 лв на 07.01.2005 г. От тази дата за него възниква регресно право по чл.54 от ЗЗД (съгласно препращането по чл.212 от КТ) срещу прекия причинител на увреждането. Въпросът за основанието на претенцията не може да се пререшава, тъй като в частта, уважаващо иска, въззивното решение е влязло в сила. Следователно искът за заплащане на сумата 9 500 лв в пълен размер със законната лихва за забава е основателен. В отхвърлителната част въззивното решение следва да се отмени и да се постанови ново решение по същество, с което искът да се уважи в обжалвания размер. При този изход на спора на касатора следва да бъде присъдена разликата до пълния размер на разноските, направени от него в производството пред трите инстанции. По изложените съображения съдът   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновски окръжен съд от 23.04.2008 г. по гр.д. № 847/ 2007 г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Б” А. , гр. В. против В. В. С. иск за разликата над 5 293,94 лв до 9 500 лв и в частта, отхвърляща претенцията за разноски за разликата над 510,63 лв до 931,55 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, гр. В., ул.”Х” № 7, да заплати на „Б” А. , гр. В., ул.”Н” № 65 на основание чл.54 от ЗЗД вр. чл.212 от КТ разликата над 5 293,94 лв до пълния предявен размер от 9 500 лв със законната лихва от 13.02.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 161,85 лв разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: