Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр.София , 10 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 2384/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по две касационни жалби. Едната е подадена от защитника на подс. М. А. А. – адв. М., другата – от защитника на подс. Н. Х. Ю. – адв. З., като и с двете жалби се оспорва въззивно решение № 171/31.10.2013 г. по внохд № 272/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С присъда № 14 от 15.05.2013 г. по нохд № 42/2013 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, подс. М. А. А. е признат за виновен в това, че на 07.08.2012 г. на път 1-5, километър 346+500 метра, при условията на независимо съпричиняване, при управляване на моторно превозно средство влекач, марка “марка”, модел “модел” с peг. [рег.номер на МПС] с прикачено полуремарке с peг. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение - чл. 38, ал. 2 ЗДвП, като предизвикал пътнотранспортно произшествие в следствие на което по непредпазливост съпричинил смъртта на Н. С. Ю. и средна телесна повреда на Н. Х. Ю., като след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.343а, ал. 1, б. ”г”, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. ІІ-ро, буква “б”, предл. I-во, вр. ал . 1, буква “б” и буква “в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на “лишаване от свобода” за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г НК на подс. М. А. А. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление. Със същата присъда подс. Н. Х. Ю. е призната за виновна в това, че на 07.08.2012 г. на път 1-5, километър 346+500 метра, при условията на независимо съпричиняване, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил, “марка” с peг. [рег.номер на МПС] нарушила правилата за движение - чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като предизвикала пътнотранспортно произшествие в следствие на което по непредпазливост съпричинила смъртта на Н. С. Ю., поради което и на основание по чл. 343, ал. 1, буква “в”, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г НК на подс. Н. Х. Ю. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагането на разноските. С решение № 171 от 31.10.2013 г. по внохд № 272/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, присъда № 14 от 15.05.2013г. по нохд № 42/13г. по описа на Кърджалийския окръжен съд е изменена в частта, с която на подс. М. А. А. е наложено на основание чл. 343а, ал. 1, б. “г“, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, б. “б“, пр. 1, вр. ал. 1 б. “а“ и „б“, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК наказание от две години лишаване от свобода, като на основание чл. 55 НК е намалено на една година лишаване от свобода и наказанието по чл. 343г НК от една година и осем месеца лишаване от право да управлява МПС е намалено на една година, като подсъдимият е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 1-ро, буква „б”, пр. I-во, вр. с ал. 1, буква „б” и буква „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Присъдата е изменена и в частта, с която подсъдимата Н. Х. Ю. е призната за виновна да е извършила нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП, като е оправдана за това обвинение. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитника на подс. М. А. А., се релевира оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като си излагат доводи, че не се установява подсъдимият да е нарушил разпоредбата на чл. 38 ЗДвП, предприемайки маневрата „завиване в обратна посока”, като вината за настъпилото пътнотранспортно произшествие е изцяло на подс. Ю.. Прави се искане за отмяна на решението на Пловдивски АС, като подс. А. бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане със задължителни указания по прилагането на закона. В подадената от защитника на подс. Н. Х. Ю. касационна жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон, в рамките на което се релевират и доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата, довели до постановяване на решението при противоречива и неиязснена фактическа обстановка. Развиват се и съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване изцяло на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, алтернативно – за намаляване на размера на наложените й наказания. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. Ю. – адв. З., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Възразява срещу кредитирането на тройната авто-техническа експертиза, твърди неправилна интерпретация на доказателствата по делото. Излага доводи във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание, като възразява срещу уеднаквяването на вината от двамата участници в пътнотранспортното произшествие. Представителят на ВКП изразява становище за основателност на жалбата, подадена от подс. А. във връзка с оплакването му за неправилно приложение на материалния закон. Излага мотивирано доводи за това, че причина за пътнотранспортното произшествие е изцяло поведението на подс. Ю.. Моли подс. А. да бъде оправдан, а жалбата на подс. Н. Ю. да бъде приета за неоснователна. Подс. М. А. не се явява и не се представлява в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Жалбите, подадени срещу въззивното решение на Пловдивския АС, са основателни по отношение на претенцията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебния акт. Оплакване за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е посочено изрично в жалбата от подс. А., но то е изводимо от тезата, че осъждането е в разрез със събраните по делото доказателства. В жалбата на подс. Ю., макар да се сочи нарушение на материалния закон, на практика се релевират доводи за съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с доказателствената дейност на решаващите съдилища, с твърдения, че фактическата обстановка е останала неизяснена. При така изложените в жалбите съображения във връзка с посоченото касационно основание, проверката, която касационната инстанция следва да извърши, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Действително, оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, но тази дейност подлежи на проверка, включително и във връзка с решаване на въпроса дали контролираният съд е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства. Извършвайки тази проверка, настоящият състав на касационния съд намери, че са останали неизяснени съществени обстоятелства, които са от значение за съставомерността на поведението на всеки един от подсъдимите. Тези обстоятелства са свързани с въпросите за това, в кой момент водачът на влекача, съответно и водачът на лекия автомобил, са могли обективно да възприемат другото МПС, който момент е и на възникване на опасността за движението. Неизясняването на тези въпроси е видно, тъй като както в първоначалната АТЕ, така и в допълнителните тройни АТЕ, вещите лица се позовават на „вертикална крива на пътя”, което очевидно е свързано с релефа на местността. На неизясняването на тези въпроси основателно се позовава в касационната си жалба защитникът на подс. Ю., като прави оплакване, че решаващите съдилища не са обърнали внимание на терена на движение с оглед възможността за възприемане на товарния автомобил от подсъдимата и съответно – възможността й за реакция. В тази насока експертни изводи са съдържат в т. 5 и т. 6 от допълнителната тройна авто-техническа експертиза, като експертите са приели, че видимостта на водачите е била ограничена от наличието на вертикална крива на пътя, намираща се от страната на /населено място/. По отношение на видимостта на водача на влекача, вещите лица са разгледали значението на „вертикалната крива” за възможността му да възприеме движещия се в посока към /населено място/ лек автомобил, управляван от подс. Ю., като са аргументирали невъзможност подс. А. да го види в момента, когато влекачът е навлизал в платното за движение и възможност да го види когато лекият автомобил се е приближил на разстояние 350 метра. Неясен остава отговорът на експертите на въпроса дали към момента на навлизане на влекача в платното за движение от /населено място/ за /населено място/ водачът на влекача е имал техническа възможност да възприеме лекия автомобил, съобразно с релефа на местността („вертикалната крива”). В допълнение към това, решаващите съдилища не са изяснявали въпроса (чрез използване на експертните знания на вещите лица) дали водачът на влекача – подс. А., е могъл безопасно да осъществи и приключи маневрата „обратен завой” с оглед на отстоянието на лекия автомобил в момента на предприемането й и при навлизането на товарния автомобил в платното за насрещно движение. А този въпрос има отношение във връзка със съставомерността на поведението на подс. А. предвид на вмененото му нарушение на правилата за движение по чл. 38, ал. 2 ЗДвП, наред с възприетия въз основа на експертното заключение извод за техническата възможност на този водач да предотврати удара с аварийно спиране. Във връзка с видимостта на водача на лекия автомобил – подс. Ю., експертите са дали заключение за различни варианти. Вещите лица посочват възможност подсъдимата да види покрива на товарния автомобил при включени дълги светлини (на разстояние 350 метра от мястото на удара), възможност да види страничните светлини на полуремаркето на разстояние 250 метра от мястото на удара, възможност да възприеме намиращия се на пътното платно товарен автомобил, осветен от включените фарове на къси светлини, когато лекият автомобил се е намирал на разстояние 40 метра от полуремаркето. По отношение на тези експертни изводи, не е изяснен въпросът дали те са съобразени с „вертикалната крива” (релефа) на пътя, не е изяснено също и дали възможността за възприемане на страничните светлини на полуремаркето е свързана, или не с използването на къси или дълги светлини от водача на лекия автомобил, както и с разположението на полуремаркето в платното за движение (съобразно ъгъла на полуремаркето спрямо пътя). Неизясняването на посочените обстоятелства съставлява нарушение на задължението на решаващия съд по чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. Това е намерило отражение и в мотивите на атакуваното въззивно решение, в което липсва обсъждане на тези варианти, посочени от вещите лица, за това на какво разстояние обективно подс. Ю. е имала възможност да възприеме влекача и полуремаркето като опасност на пътя. Отразява се и на аргументирането на преценката кое правило за движение е нарушила подсъдимата, във връзка с изискванията за съобразена скорост или за спазване на разрешената такава, макар при всички варианти поведението й като участник в движението да е каузално по отношение на резултата. Липсата на всестранност и пълнота при изясняването на обстоятелства, релевантни за предмета на доказване, съставлява нарушение на процесуалните правила и обосновава основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Освен това препятства възможността касационната инстанция да провери правилността на приложението на материалния закон, съобразно наведените от жалбоподателите доводи по това касационно основание. При новото разглеждане на делото е необходимо изясняване на посочените обстоятелства чрез изслушване на допълнителна авто-техническа експертиза, която да обоснове експертни изводи за това, дали съобразно релефа – „вертикалната крива” на пътя водачът на влекача е можел обективно да възприеме лекия автомобил в момента, когато е предприемал маневрата и на какво разстояние и дали релефът е препяствал видимостта му, както и дали този водач е можел безопасно да приключи маневрата при тези отстояния; съответно – съобразно релефа на пътя към кой момент и на какво разстояние водачът на лекия автомобил е могла обективно да възприеме влекача и полуремакрето. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 171/31.10.2013 г. по внохд № 272/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, втори наказателен състав. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.