3 Р Е Ш Е Н И Е № 621 София,22.10.2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева С. бояджива при секретаря Ю.Георгиева изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1927/2009г.по описа на Върховния касационен съд Производството е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. Ц. К. срещу решение от 07.08.2009г. по гр.д.№ 2394/2008г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконното обвинение за извършено престъпление с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., е допуснал касационно обжалване произнесъл в решението си по процесуалния въпрос относно задължението му да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на своите изводи за основателността на исковете с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ, в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и моли да бъдат уважени изцяло предявенитеот него искове. Представителят на ВКП поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 10.06.2008г. по гр.д.№528/2006г. на Софийски ГС, е осъдил П. на РБ да заплати на П. Ц. сумата 2 000 лева неимуществени вреди от незаконно обвинение и е отхвърлил иска му до пълния предявен размер от 20 000лева, както и иска му за присъждане на обезщетение в размер на 7020лева, обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение. Съдът е приел за установено, че с присъда от 26.06.2003г. по НОХД5286/2001г. Софийски РС е признал П. Ц. за невиновен да е извършил престъпления по чл.282, ал.3 НК като Д. на клон “Н.” на “П. ч.б.”АД, като присъдата е влязла в сила на 19.05.2005г. Обвинението е било повдигнато с Постановление от 23.09.1997г. по пр. №9507/1996г. на Софийска ГП, като мярката за неотклонение е било “парична гаранция”. Съдът е изложил съображения, за това че от значение при определяне на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в случая е не фактът, че наказателното производство продължило 8 години, а обстоятелството, че не е бил лишен от свобода и е можел свободно да се придвижва и не е доказал настъпване на тежко заболяване в резултат на незаконното обвинение, нито силен психически стрес, както е поддържал в исковата си молба. Изложени са съображения за това, че доколкото данни за повдигнатото обвинение са били изнесени и в пресата, то не налице причинна връзка на действията на прокуратурата, с действията по уронване доброто име на жалбоподателя в печатни произведения. Съдът е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение, тъй като е приел, че ищецът не е доказал да търпи такива поради направени разходи по воденето на наказателното производство, след като не е поискал тяхното присъждане в същото. С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по процесуалния въпрос относно задължението му да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на своите изводи за основателността на исковете с правно основание чл.2 ,ал.1, т.2 ЗОДОбВ, в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз т.11 на Постановление 4/1968г. на Пленума на ВС, посочващо, че при определяне размера на вредите, съдът следва да вземе под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В постановлението е прието, че в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на вредите. Постановяване на решението в обжалваната му част при преценка само на част от доказателствата, е довело до разрешаването на този процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС. В този смисъл е и застъпеното разбиране в задължителната практика на ВКС-решение от 09.06.2001г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС. При установените факти по делото въззивният съд правилно е приел, че П. на РБ носи отговорност за причинените на ищеца- жалбоподател неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи, която възниква от момента на влизане в сила на съдебния акт за признаване на жалбоподателя за невинен - чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. В случая правилно въззивният е приел, че са налице основанията за отговорност на прокуратурата по чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Всички нейни действия биха били законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда. В противен случай, какъвто е настоящият, действията са незаконни, защото чрез тях са били ограничени правото на спокоен начин на живот на П. Ц., което довело до отрицателни за здравето му последици, оставане без работа и загуба контакта с приятели и близки. Неправилно обаче, за да отхвърли предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за разликата над 2 000 лева до пълния му предявен размер, въззивният съд е приел, че на жалбоподателят следва да му бъде присъдено по справедливост обезщетение в този размер, тъй като не е претърпял трайни здравословни увреждания. Органът отговаря за обезщетяване на всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В случая съдът не е отчел продължителността на незаконното наказателно преследване- около осем години и преживения стрес с оглед изнесените данни за обвинението и в пресата, при което обезщетение в размер на 10 000 лева отговаря в по пълна степен на критерия за справедливост. Ето защо настоящия състав намира, че обжалваното решение с оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК като неправилно следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за разликата над 2000 лева до 10 000 лева. На основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. следва да постанови решение по същество като уважи предявения иск до посочения размер. Решението на въззивния съд следва да се остави в сила в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева като постановено при точно спазване на материалния закон. Неправилно въззивният съд е приел в решението си, че обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени от жалбоподателя разноски по воденото срещу него наказателното производство, не му се дължат. Обезщетение за всички вреди, включително и имуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, а такава несъмнено е налице в конкретния случай. Ето защо следва да се отмени обжалваното решение и в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за сумата до 6520 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение. Настоящата инстанция следва да постанови решение по същество и тъй като доказаните разходи за ползувана адвокатска помощ във връзка с незаконното обвинение на жалбоподателя са в размер на 6520 лева, то до този размер следва да бъде присъдено обезщетение. Дължи се и заплащане на направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 30 лева с оглед разпоредбата на чл.81 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И О т м е н я в а решение от 07.08.2009г. по гр.д.№ 2394/2008г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от П. Ц. К. иск срещу П. на РБ с правно основание чл.2, т.2 зодов за сумата над 2000 лева до 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, както и за сумата до 6520 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: о с ъ ж д а П. на РБ да заплати на П. Ц. К. и сумата над 2000 лева до 10000 лева / осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, както и за сумата 6520 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2005г., както и разноски в размер на 30 лева за настоящата инстанция. оставя в сила същото решение в останалата му отхвърлителна част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: