Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 25.02. 2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 37/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Л. Д. С. за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Кюстендилския окръжен съд от 16.12.2009 г. по гр.д. № 468/2009 г., в частта, в която е потвърдено решението на Дупнишкия районен съд от 02.06.2009 г. по гр.д. № 1723/2008 г., с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства и писмени доказателства, които биха променили резултата по делото Администриращият районен съд е връчил копие от молбата за отмяна на противната страна [фирма]. Няма депозирано възражение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, подадена е в срок от легитимна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Кюстендилския окръжен съд е потвърдил решението на първостепенния Дупнишки районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от Л. Д. С. срещу [фирма]. Съдът е установил, че Л. С. е уволнен поради съкращаване в щата. Приел е, че е налице реално съкращаване на щата – длъжността, заемана от С. „енергетик” е заличена от длъжностното разписание, а съществуващата длъжност „ел. монтьор” е различна по съдържание от съкратената. Молителят твърди, че поради многократно оставяне без движение на касационната му жалба, тя била върната незаконосъобразно, поради което не могъл да получи триинстанционно разглеждане на делото. По вина на съда не били уважени доказателствените му искания, свързани с твърдението за идентичност на трудовите функции за длъжността „енергетик” и „ел.монтьор” – не била назначена електротехническа експертиза, нито му било издадено съдебно удостоверение за снабдяване с важни документи от работодателя. С молбата за отмяна е представено писмо от председателя на РС на К. до Л. С. изх. № 51/18.07.2012 г.. Молителят поддържа, че писменото доказателство е от съществено значение за делото. С него се установява, че към днешна дата в дружеството съществуват ел.възли, звена и съоръжения, които са били обслужвани от Стоило, докато е заемал съкратената длъжност „електрик”. Според молителя, ако тези обстятелства са били известни, съдът е щял да стигне до извод за фиктивно съкращение в щата и до различен краен резултат по спора. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Документът по своя характер е частен свидетелстващ и поради това е негодно доказателствено средства за установяване на посочените в него обстоятелства. Те подлежат на установяване и доказване с други доказателствени средства. Следователно, дори и да е бил представен по делото, този документ като недопустим не би могъл да бъде приет, съответно преценяван от съда. Освен това, документът е новосъздаден, но касае обстоятелства, които не са нови и страната при желание и проявена активност е можела да представи в инстанциите по същество съответните доказателства и да установи наличието ел.възли, звена и съоръжения и от какви служители се обслужват и поддържат. Този пропуск не може да се преодолее по реда на чл. 303 ГПК. Следва да се посочи още и това, че само по себе си обстоятелството, за което свидетелства писмото, не значи, че липсва съкращаване на щата с длъжността „електрик”. Върховният касационен съд многократно се е произнасял, че съкращаване в щата, както при намаляване бройките работници /служители/, така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Във втората хипотеза попадат както случаите, когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената длъжност. Така например, възможно е трудовите функции да са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения. Следователно, само по себе си обстоятелството, че трудовите задължения, съставляващи същностна характеристика на длъжността „електрик” продължават да се изпълняват, не значи, че не е налице реално съкращаване на щата. При това въззивният съд по съществото на спора е приел, че новосъздадената длъжност, която обхваща и задължения по съкратената длъжност, се различава от нея с оглед целия обем от възложени трудови функции. Накрая, съпоставката между длъжността „електрик” и „ел. монтьор” е извършена с помощта на съдебен експерт и заключението му няма как да се повлияе от обстоятелството, че служители на дружеството извършват поддръжка на електрически съоръжения и машини във водоснабдителното дружество. Съдът е събирал доказателства с оглед твърденията на страните, а ищецът – сега молител е поддържал единствено, че длъжността „ел. монтьор” е идентична с „електрик”, не и за евентуална идентичност с друга длъжност при работодателя. Всяко едно от изложените съображения само по себе си изключва възможността за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подадена от Л. Д. С. за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Кюстендилския окръжен съд от 16.12.2009 г. по гр.д. № 468/2009 г., в частта, в която е потвърдено решението на Дупнишкия районен съд от 02.06.2009 г. по гр.д. № 1723/2008 г., с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: