О П Р Е Д Е Л Е Н И Е        № 618                                София , 03.11. 2009 г.                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ....................................... октомври две хиляди и девета година в състав:                                                                        Председател:Добрила Василева                              Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. № 548/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от М. М. Т., В. К. С. и М. К. Б. чрез адвокат Д. Х. , срещу определение № 469 от 23.03.2009 г. по в. ч. гр. д. № 236/09 г. на Б. окръжен съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу определението от 15.01.2009 г. по гр. д. № 785/08 г. на Районния съд гр. С. в частта за прекратяване на производството по предявения срещу С. Р. В. иск за парично вземане в размер на 200 лева месечно, считано от 12.05.2008 г. до предаване на владението върху имота, с която сума ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищците. Жалбоподателите поддържат, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в определение № 333 от 25.03.2004 г. по ч. гр. д. № 94/04 г., IV-то г. о., въззивният съд е разрешил определящия за спора въпрос дали посочената в исковата молба правна квалификация на предявения иск е обвързваща за съда или съдът, съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения следва да издири приложимия материален закон и да разгледа претенцията на действителното правно основание. Ответниците Г. В. Т. , С. И. С. и С. Р. В. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: За да потвърди първоинстанционното прекратително определение в обжалваната част, въззивният съд приел, че редът за реализиране на претенцията за обезщетение за ползуването на имота от един от съсобствениците е този по Закона за собствеността, поради което и предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е недопустим. Счел е още, че не само дадената от ищците правна квалификация, но и фактическите твърдения сочат на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като се излагат и твърдят факти, касаещи именно неоснователното обогатяване, а не иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване, тъй като с него е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото - чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Разрешеният от въззивния съд въпрос, който се отнася до допустимостта на предявения иск и в този смисъл е определящ изхода на конкретния процесуален спор, е разрешен в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд, илюстрирана с представеното от касаторите определение - предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество частната жалба е основателна. Макар въззивният съд формално да е записал, че се е съобразил с изложените от ищците обстоятелства, на които се основава предявеният иск, в действителност е изходил не от естеството на фактическите твърдения, а от дадената от ищците правна преценка на установеното между страните фактическо положение като неоснователно обогатяване. Наред с това следва да се посочи, че съдът е пристъпил към изследване на въпроса за допустимостта на обусловения иск - този за претендираните имуществени вземания, преди разрешаването на обуславящите, каквито се явяват искът за ревандикация и искът за изкупуване на притежаваните от ищците идеални части от имота, с които съсобственикът им Г. Т. В. , заедно с ответницата С. С. , се е разпоредил в полза на ответницата С. В. при условията на чл. 33 ЗС. Затова като са приели, че искът за парично вземане е недопустим, съдилищата са постановили неправилни съдебни актове. Те следва да бъдат отменени в частта по иска на жалбоподателите, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 469 от 23.03.2009 г. и определение № 892 от 29.05.2009 г. /за поправка на очевидна фактическа грешка/ по в. ч. гр. д. № 236/09 г. на Б. окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 469 от 23.03.2009 г. и определение № 892 от 29.05.2009 г. по в. ч. гр. д. № 236/09 г. на Б. окръжен съд, както и определение от 15.01.2009 г. по гр. д. № 785/08 г. на Районния съд гр. С. в частта за прекратяване на производството по предявения от М. М. Т., В. К. С. и М. К. Б. срещу С. Р. В. иск за парично вземане. ВРЪЩА делото на Районния съд гр. С. за продължаване на съдопроизводствените действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: