Р Е Ш Е Н И Е № 376 София, 20 юли 2010 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.дело № 358/2010 година. Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия С. М. В. против решение № 62/19.04.2010 год., постановено по внохд № 71/2010 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 7 от 15.01.2010 год., постановена по нохд № 280/2009 год. по описа на Хасковския окръжен съд. По същество в жалбата се релевират основанията за отмяна по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК. Акцентира се, че въззивната инстанция не е изпълнила в пълнота задълженията си по чл. 313, чл. 314 и чл. 339, ал. 2 от НПК. В резултат на изграденото от въззивната инстанция вътрешно убеждение в разрез с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, тя е стигнала до неправилни изводи за доказаност на обвинението, поради което, като е потвърдила първоинстанционната присъда, с която В. е признат за виновен и осъден, е нарушила материалния закон. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия, а при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея основания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, ІІІ н.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 7 от 15.01.2010 год. по нохд № 280/2009 год. на Хасковския окръжен съд подсъдимият С. М. В. е признат за виновен в това, че на 08.06.2004 год., около 01.00часа, на ГКПП „Капитан П. войвода”, в качеството си на длъжностно лице-„старши митнически специалист” в Митница-Свиленград, дежурен на платното за влизащи в страната МПС, не изпълнил служебните си задължения, произтичащи от чл. 2, ал. 1, във вр. ал. 3, чл. 15, ал. 2, т.т. 1, 2 и 10, и чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, а именно: да осъществява митнически контрол чрез извършване на проверка на територията на граничния пункт на стоки, превозни средства и багажи, пренасяни през държавната граница; да осигурява спазването на митническото законодателство, събиране на митни сборове при внос и прилагане на административнонаказателните разпоредби, чрез установяване на нарушения и съставянето на актове за това, с цел да набави за другиго облага-за Д. И. Г. от [населено място], в размер на 8 786 лв., от което са могли да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в ощетяване на държавния фиск в размер на 8 786 лв., поради което и на основание чл. 282, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, като В. е признат за невиновен по първоначалното обвинение-от деянието да са настъпили значителни вредни последици за държавата в размер на 11510 лв. и оправдан по квалификацията по ал. 2 от чл. 282 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. На основание чл. 189 от НПК съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните, направените искания и становището на представителя на прокуратурата, намира жалбата на касатора за неоснователна. По делото не се спори, че подсъдимият С. М. В. е заемал длъжността „старши митнически специалист” в Митница-Свиленград /”длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б.”а” от НК/ и на 07. срещу 08.06.2004 год. е бил на работа като дежурен митнически специалист” на ІІІ-та оперативна смяна, като е бил разпределен на платно „влизащи в страната леки автомобили и автобуси”. Неоспоримо по делото е установеното влизане в страната през ГКПП ”Капитан П. войвода” на 08.06.2004 год. около 01.00часа на микробус ”Пежо” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от наетия от Д. Г. шофьор-свидетелят Д., в чийто товарен отсек Д. Г. бил натоварил закупени в чужбина стоки. Въз основа на събраните и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени средства-гласни и писмени доказателства, съдът е приел за установени следните фактически положения, а именно, че след извършената на границата паспортна проверка микробусът „Пежо”, управляван от Д., се насочил към линията, т.нар. „митническа бариера”, на който пункт на платното „Влизащи в страната автомобили и автобуси”, давал дежурство подсъдимият. След изявлението на Г., че в превозното средство не се пренасят стоки, без да провери това в действителност, В. го пропуснал да премине, като двамата пътуващи в микробуса не попълнили лични митнически декларации, т.е. В. не изпълнил задължението си да осъществи реален митнически контрол. След това, микробусът се отправил към следващия пункт на ГКПП-тъй наречената „последна бариера”, на който дежурен на смяна по същото време е бил служителят на гранична полиция-свид. Х.. При проверката дали паспортите на Г. и Д. са надлежно обработени, при Х. влязъл В. и му заявил, че микробусът е празен и трябва да бъде пропуснат. След като получил изявление и от Г., че превозното средство е празно и не превозва стоки, Х. отразил това устно заявление в съответния регистър, записал номера на автомобила и го пропуснал да премине територията на ГКПП. Същата нощ, около 02.00 часа управляваният от Д. микробус бил спрян за проверка от граничен полицейски наряд в околностите на [населено място] градище, област Хасковска, при който в товарния отсек на микробуса били открити употребявани и нови вещи, оценени по-късно от назначената в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд оценителна експертиза на 34 518,80 лв. Настоящият съдебен състав не констатира нарушение на принципа за изграждане на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите на базата на всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото. Сочените доводи от защитата за неизпълнени от въззивната инстанция задължения по чл. 339, ал. 2 от НПК са неоснователни. Въззивният съд задълбочено, детайлно и в хронологична последователност е изследвал доказателствата по делото, както и възраженията на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда, като на последните е дал обоснован отговор. Като неоснователна е отхвърлена версията на подсъдимия за липсата в обвинителния акт на изпълваща бланкетното съдържание на чл. 282 от НК нормативна база, уреждаща служебните задължения от страна на подсъдимия, които той да е нарушил. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция. Съобразно т. 2, изр. 2 и т. 5 от длъжностната характеристика на В., с която той е бил запознат срещу подпис на 21.02.2003 год. /л. 173 от предварителното производство/, в рамките на изпълняваната от него длъжност, подсъдимият имал регламентирани задължения, изпълващи съдържанието на чл. 2, ал. 1, във вр. ал. 3; на чл. 15, ал. 2, т.т. 1, 2 и 10, и на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, а именно: да осъществява митнически контрол чрез извършване на проверка на територията на граничния пункт на стоки, превозни средства и багажи, пренасяни през държавната граница; да осигурява спазването на митническото законодателство, събиране на митни сборове при внос и прилагане на административнонаказателните разпоредби, чрез установяване на нарушения и съставянето на актове за това. Именно неизпълнението от страна на В. на тези задължения в конкретния случай, включително и поведението му, с което е заблудил колегата си по смяна свид. К., а след това и свид. Х., че микробусът е празен, сочат, че подсъдимият е осъзнавал, че поради неизпълнени от него служебни задължения, за Д. Г. ще настъпят благоприятни имуществени последищи, свързани с облагодетелстването му от неизплащане на дължимите митни сборове към държавата, които според заключението на тройната счетоводна-оценъчна експертиза са 8 786,10 лв., включващи мито-1882,34лв. и ДДС-6903,76лв. От обективна и субективна страна В. е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен, признат за виновен и осъден. При установените по делото фактически положения квалификацията на деянието е правилна, а постановеният въззивен акт-законосъобразен и поради това, следва да бъде оставен в сила. Ето защо, жалбата на касатора по основанията за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК е неоснователна. Доколкото оплакването за явна несправедливост е функция от виждането на защитата за несъставомерност на деянието, то също е неоснователно, с оглед констатацията на настоящия касационен състав, че не са налице другите две основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в този състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62/19.04.2010 год., постановено по внохд № 71/2010 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: