Р Е Ш Е Н И Е № 128
София, 30.07.2024 година
В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
При участието на секретаря: А. Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1373/2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Д. А. Д. е подал касационна жалба против решение № 92 от 20.03.2023г. по т.д 46/2023г. на Варненски апелативен съд.
Касаторът, чрез пълномощника си – адв. Б. Ж. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че искът се счита предявен с постъпване на исковата молба в съда, независимо дали тази искова молба е редовна или не. Изложени са и подробни съображения за това, че присъединения по реда на чл.694,ал.5 ТЗ съищец разполага с всички процесуални права в производството.
Ответникът по касация – С. И. Р., чрез пълномощника си- адв. Д. Т. е на становище, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 60531 от 07.10.2021г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С решението, предмет на обжалване, е обезсилено решение №260060 от 22.07.2022г. по гр.д. №787/19г. на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по делото, образувано по иск с правно основание чл.694,ал.1,т.1 и т.2 ТЗ, предявен от Д. А. Д. срещу С. И. Р. и „ Агробулс“ООД / н/ при задължителното участие на синдика Л. Б., за установяване несъществуване на приети вземания на ответника С. И. Р. в общ размер 458540.98лв. За да постанови този резултат, съставът на Варненски апелативен съд е приел, че производството по иск на Д. А. срещу другия кредитор на „ Агробулс“ООД/н/ – С. Р. на основание чл.694,ал.6 ТЗ, за вземане аналогично на оспореното в настоящето производство, е било прекратено с определение от 29.05.2019г. и като необжалвано е влязло в сила. По подадената от длъжника „ Агробулс“ООД /н/ молба за оспорване по същия ред на същото вземане, производството е било оставено без движение, тъй като съдът е приел исковата молба за нередовна. Към този момент, е посочил съдът, при неприключила проверка относно редовността на исковата молба на несъстоятелния длъжник, Д. Д., след постановяване на горепосоченото прекратително определение, с което е върната неговата самостоятелно предявена искова молба, е поискал да бъде конституиран като съищец в това производство. С определение от 30.07.2019г. Д. е конституиран като такъв по иска по чл.694 ТЗ, предявен от дружеството в несъстоятелност. Новоконституираният ищец е подал допълнителна искова молба, с която е отстранил констатираните от съда недостатъци. Съдът е отчел, че първоначалният ищеца по спора – „ Агробулс“ООД / н/ не е отстранил нередовността на подадената от него искова молба и е прекратил производството по нея. Първостепенният съд е разгледал предявения от Д. иск и го е уважил частично. След тези констатации, въззивният съд е приел, че ищецът Д. е поискал да встъпи в процеса, образуван по първоначалната искова молба, към която се е присъединил, а след връщането поради неотстраняване на констатираните от съда недостатъци, производството спрямо него е недопустимо, тъй като встъпването не съставлява самостоятелно основание за водене на процеса. Посочено е още, че ако подадената от него молба за встъпване в процеса се третира като отделна и самостоятелна искова молба, то иска му отново е недопустим, поради това, че молбата за встъпване е подадена след срока по чл.694,ал.6 ТЗ. Съдът е обсъдил и неправилното, според него разбиране на първоинстанционния съд, че присъединилият се ищец може да поправи само своята молба за встъпване, но не и първоначалната искова молба.
За релевантен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, е приет въпросът – „От кой момент е налице висящо производство по предявен иск по чл.694,ал.1 ТЗ, в което кредитор в производството по несъстоятелност може да встъпи като съищец на основание чл.694,ал.3 ТЗ- от момента на постъпване на исковата молба или от момента в който неизправностите на тази искова молба са отстранени?. “
Така приетия за релевантен въпрос е разгледан от въззивния съд в противоречие с разрешенията, дадени с решение №182 от 17.11.2010г. по т.д. №76/10г. на ВКС, ІІ т.о., решение №72 от 30.06.2017г. по гр.д. 4065/16 на ВКС, ІІ г.о. и други, с които безпротиворечиво се приема, че искът се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда, като от този момент е налице висящност на производството. Приетото от състава за това, че преди да бъдат поправени пороците на исковата молба не възниква процесуално правоотношение между ищеца и съда, като през това време съдът не може да предприема никакви процесуални действия, нито да конституира други страни влиза в противоречие с тази практика
Разгледаните решения, обобщаващи практиката на ВКС, която е константна и еднозначно формирана, като установяваща изрично в хипотези сходни с настоящата валидно възникнало правоотношение по предявения иск от момента на постъпване исковата молба в съда се споделя и от настоящия състав. Освен приетото в тази константна практика, следва да се има предвид и следното:
Налага се да бъде направено разграничение между предявяване на иск и правните последици от това процесуално действие. Като правна последица от предявяване на иска е състоянието на висящност на спора пред сезирания съд т.е. започнало е исково производство, чието приключване не заличава този факт. То може да приключи с различен акт - решение или определение, но до действието на съда, което слага край на спора, производството пред сезирания съд е висящо.Именно състоянието на висящност на спор е пречка за повдигане на същия спор отново или като друга правна последица е и невъзможността да бъде повторно упражнено правото на идентичен иск, независимо дали съдът е сезиран редовно или провежда производство по отстраняване недостатъци на сезирането. Целта на тази забрана е да бъдат избегнати различни разрешения по едни и същи спор. Освен това, редовността на исковата молба т.е. редовността на сезирането се следи служебно през времетраенето на цялото съдебно производство, като и преценка за нередовност може да бъде извършена и по реда на инстанционния контрол.
В противоречие с изложеното и с цитираната практика на ВКС, въззивният съд е приел недопустимост на предявеният иск, поради неправилното разбиране за липса на възникнало процесуално правоотношение при предявяване на иск, което означава, че съставът правно необосновано приема, всички предприети от сезираният съд действия, в това число и тези по чл.129 ГПК лишени от правно основание. Правно необоснован е и мотивът, че съдът не дължи произнасяне по исканията свързани с висящото пред него производство, след като е оставил без движение исковата молба. Тъкмо обратното, той е длъжен да се произнесе по всяко предявено пред него искане, дори и да приеме, че същото е недопустимо предявено.
Съставът не е отчел и спецификата на инициираното пред първостепенния съд производство, а именно -такова по чл.694 ТЗ, по което активната материалноправна легитимация по предявен отрицателен установителен иск по чл.694,ал.1 и ал.3 ТЗ е на длъжника, респ. кредитор срещу вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692,ал.4 ТЗ, ако е направено възражение по чл.690,ал.1 ТЗ, но съдът е оставил възражението без уважение. Съгласно правилото на чл.694,ал.5ТЗ, ако вече е предявен отрицателен установителен иск от длъжник или кредитор, друг кредитор не може да предяви същия иск със същия предмет, той има правото само да встъпи като съищец до първото по делото заседание по първото образувано дело с такъв предмет. Това изискване не е самоцелно , а цели при упражняване правото на иск, на всеки кредитор при осъществените предпоставки, относно едно и също спорно право да се избегне именно постановяване на множество решения с различен изход. Единственото изискване към присъединилия се ищец е да има право на иск по чл.694, ал.3 ТЗ, като разпоредбата на чл.694,ал.5 ТЗ ограничава само упражняването на правото на иск в отделно производство при вече образувано такова със същия предмет. Обстоятелството, че присъединилият се кредитор става съищец определя позицията му на главна страна в производството с всички процесуални последици от това, след като е встъпил в производство валидно инициирано, с оглед срока по чл.694,ал.6 ТЗ. Още повече, че в хипотеза, аналогична на разглежданата, съдът пред който е заведено последващо дело от друг кредитор, предявил иска по чл.694,ал.3 ТЗ в срока по чл.694,ал.6 ТЗ е задължен да изпрати делото за съединяване за съвместно разглеждане с първоначално заведеното дело със същия предмет.
В разглеждания случай и с оглед изложеното, от данните по делото е изяснено, че Д. Д. е предявил иск по чл.694,ал.3ТЗ, при наличие на всички предпоставки за редовно сезиране с такъв иск. И с оглед изложеното, производството по него неправилно е било прекратено, Т.е. съдът е следвало да изпрати за присъединяване образуваното дело. Прекратителното определение, макар и да е произвело правни последици не е обусловило недопустимост на иска като заличи правната възможност на този кредитор по чл.694,ал.5 ТЗ. В тази връзка и необходимостта му да бъде конституиран във вече висящото производство като съищец е правилно осъществена. Обстоятелството, че към този момент съдът е извършил преценка за нередовност на исковата молба на първоначалния ищец - длъжник в производството и му е дал срок за отстраняване на тези недостатъци не препятства възможността на другия кредитор да бъде присъединен като съищец, с оглед висящността на производството и правото му да предяви иск по чл.694,ал.3 ГПК. Такава законосъобразна преценка е извършил и първостепенния съд, който с определение от 30.07.2019г. е конституирал Д. Д. като съищец в производството при изрична преценка за редовност на сезирането и обусловена от това сезиране валидна висящност на спора по отношение на този ищец. Както вече бе обосновано тази висящност, макар и в хипотеза на присъединяване е обусловена именно от самостоятелните права на кредитора, който е отстранил недостатъците на исковата си молба и е предприел необходимите процесуални действия за постановяване на валидно решение по спора. Това, че другите кредитори, включително и този който е инициирал пръв производството не са отстранили нередовността на собствената си искова молба не се отразява на установената вече по отношение на редовното сезиране висящнот на спора, именно поради това, че всеки едни от кредиторите не може да предяви иска си в отделно производство при наличие на висящо такова, но веднъж присъединен той има процесуалната възможност да изисква спора да бъде разрешен.
С оглед изложеното по поставения правен въпрос се налага извод, че въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на същия съд за произнасяне по същество по въззивната жалба.
Решаващият съд следва да се произнесе и по разноските, направени в касационното производство.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 92 от 20.03.2023г. по т.д 46/2023г. на Варненски апелативен съд и ВРЪЩА делото на същият съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |