8
` Р Е Ш Е Н И Е № 266
С., 04.08. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила В.
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
При секретаря Д. Н., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 625/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 417/09 от 16.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № IV-199 от 12.12.2008 г. по в. гр. д. № 769/08 г. на Бургаския окръжен съд.
Касаторите П. Ж. Н. и Н. Х. Н. поддържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация К. И. И. и С. В. И. считат жалбата за неоснователна, становище за нейната основателност са изразили Х. М. Н., Т. Х. Д. и Д. С. Д..
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на решение № 444 от 05.06.2008 г. по гр. д. № 687/06 г. на Бургаския районен съд, е уважен иск по чл. 34 ЗС, като е допусната делба на имот пл. № 003139, парцел 139 от масив 3, в местността “До село” в землището на гр. Б., кв. “К.”, целият с площ 2.999 дка, ведно с всички подобрения, включително масивна сграда с два основни жилищни етажа и един тавански етаж, при квоти ½ ид. ч. за съпрузите К. и С. И., ¼ ид. ч. за Т. Хр. Д. и ¼ ид. ч. за Н. Хр. Н., а по отношение на Х. М. Н., Д. Ст. Д. и П. Ж. Н. искът е отхвърлен.
По делото е установено, че имот с площ 18.000 дка, възстановен по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне, е бил предмет на съдебна делба по гр. д. № 2529/95 г., приключило с влязло в сила на 03.06.2004 г. решение по гр. д. № 651/2001 г. на Бургаския окръжен съд. С него една част с площ 3.000 дка е поставена в общ дял на Х. М. Н. и С. М. М..
Преди приключване на съдебната делба част от наследниците сключили на 17.04.1997 г. договор за доброволна делба, нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, по която ответникът Х. М. Н. получил обособена част от 4.500 дка, съставляваща парцел № 3-70.
С н. а. № 126 от 02.05.1997 г. Х. М. Н. дарил на децата си Н. Хр. Н. и Т. Хр. Д. по ½ ид. ч. от имота, получен по доброволната делба. Тъй като разпореждането е станало в хода на неприключилата съдебна делба, приобретателите-дарени са могли според въззивния съд да станат собственици само при условие, че при извършване на делбата в дял на праводателя им бъде поставен същият имот. Това е така, защото на основание чл. 121, ал. 3 ГПК /отм./ те са обвързани от последиците на съдебното решение. В случая обаче Х. М. Н. е получил друг имот, и то в съсобственост с друг съделител - С. М. М., при частично припокриване в площта на двата имота. Затова и дарените не са могли да придобият права нито въз основа на дарението, нито позовавайки се на придобивна давност. Всички техни възражения, които биха могли да се предявят за периода до приключване на устните състезания на 03.07.2002 г., са преклудирани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение.
С договор за покупко-продажба от 25.11.2005 г., сключен с н. а. № 360/05 г., поправен с н. а. № 53 от 22.03.2006 г. чрез допълнението “заедно с всички подобрения”, С. М. М., действащ чрез С. И. като пълномощник, продал на К. И. ½ ид. ч. от спорния имот, за сумата 70 000 лева. Въззивният съд приел за неоснователно възражението на ответниците за нищожност на покупко-продажбата като сключена в нарушение на чл. 38, ал.1 ЗЗД, тъй като от показанията на продавача, разпитан като свидетел, се установява, че е целял именно този правен резултат - да продаде имота на К. И.. Нормата не следва да се тълкува разширително, тъй като охранява правата на този, от чието име е договаряно, а и законът не забранява пълномощникът да договаря сам със себе си по начина в конкретния случай - съсобствеността върху продаденото е придобита, съгласно принципа за съпружеска имуществена общност, от купувача и неговата съпруга, последната действаща като пълномощник на продавача.
Съдът приел за неоснователно и възражението, че предметът на продажбата се изчерпва само с терена, но не и с подобренията върху него. При разпореждане с терен, в който има построени сгради, трябва да се предполага, че се прехвърля и правото на собственост върху сградата. Запазването на собствеността върху сградата отделно от земята, трябва да бъде изявено недвусмислено.
По делото е представено решение № 1 от 02.02.1998 г. на К. за земеделските земи при М., с което е извършена промяна на предназначението на част от дарената на Н. Н. и Т. Д. земеделска земя, като в северната част на спорния имот е извършено обособяване на два двора - А и Б, с обща площ 918 кв. м. В двор А е изградена спорната масивна сграда с два основни етажа и тавански етаж и е узаконена на името на Н. Н. с акт № 191 от 01.10.1998 г. на Общината Б..
Така извършеното обособяване на самостоятелни имоти в рамките на делбения имот и застрояването са приети от въззивния съд за непротивопоставими на действителните собственици, които не са участвали в производството по промяната, а поради обвързаността си от решението по гр. д. № 651/2001 г. на основание чл. 121, ал. 3 ГПК /отм./ съделителят Н. не би могъл да противпостави самостоятелни права върху сградата спрямо лицата, придобили терена по приключилата съдебна делба.
Въззивният съд приел още, че възражението на ответниците-приобретатели по договора за дарение от 1997 т., за изтекла в тяхна полза придобивна давност е преклудирано от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по гр. д. № 651/2001 г., а от приключване на устните състезания на 03.07.2002 г. до предявяване на настоящия иск за делба на 18.04.2006 г. не е изтекъл петгодишен давностен срок в полза на ответниците, които не се и легитимират като добросъвестни владелци. Няма и данни съпрузите Д. и Н. на самостоятелно основание да са владяли имота в продължение на 10 години преди завеждане на настоящия иск за делба.
След завеждане на иска за делба, на 19.04.2006 г. с н. а. № 157/2006 г. ответникът Х. М. Н. дарил на децата си ½ ид. ч. от имота, получен по съдебната делба.
С оглед на така установеното от фактическа и правна страна въззивният съд заключил, че целият делбен имот, включително и обособените двор А и двор Б и построената в тази част от имота сграда, са съсобствени между С. и К. И. с квота ½ ид. ч., и Т. Д. и Н. Н. с квоти по ¼ ид. ч., между които и допуснал делба. По отношение на останалите съделители - Х. Н. М., Д. Ст. Д. и П. Ж. Н., искът е отхвърлен.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за оспорване валидността на придобивното основание в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за прилагането на придобивната давност от гледна точка на правната възможност за упражняване на субективни права от приобретателя в случаите на прехвърляне на спорното право при висящ процес, и последиците от реализирането му.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласие за това. Правната теория и съдебната практика приемат, че тази забрана е диспозитивна - законът иска да предотврати съчетаване на две качества в едно лице, но не и да го забрани. С оглед основанието, на което е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, в правомощията си по чл. 291, т. 2 ГПК, намира за правилна тази съдебна практика, според която в случаите, когато представителят договаря сам със себе си, тази забрана е релативна /относителна/. Това произтича от основното правило на представителството - защитата на интересите на представлявания, защото представителят, когато действува като представител и като страна по договора, може да увреди интересите на представлявания в свой интерес.
Съгласно чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. В случай, че представителят е договарял със съпруга си, сделката ще произведе действие в правната сфера и на самия представител чрез механизма на съпружеската имуществена общност. В този случай няма недопустимо договаряне сам със себе си, нито постигане на забранен правен резултат чрез заобикаляне на закона.
С оглед това разрешение на първия от въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, изводът на въззивния съд, че забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД не е нарушена, е законосъобразен. При релативния й характер и предвид показанията на продавача, действал при сключване на сделката чрез представител, следва да се приеме, че интересите на представлявания не са увредени, тъй като е постигнат целеният от него правен резултат - да продаде имота на ищеца К. И. за сумата 70 000 лева. Сделката, сключена с н. а. № 360/2005 г., не е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като представителят на продавача не е договарял сам със себе си в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
Съдържанието на пълномощното от 22.03.2005 г., преценено съобразно изискванията на чл. 39, ал. 1 ЗЗД за обема на представителната власт и утвърдената съдебна практика по прилагането й, налага извода, че изрично упълномощаване е налице само за поземления имот, подробно описан в същото. Построената в имота триетажна масивна жилищна сграда не е предмет на изразената от представлявания воля за упълномощаване. Затова, като е приел, че е извършено разпореждане и със сградата, въззивният съд е приложил неправилно закона.
Нарушение на закона е допуснато и при приложението на чл. 92 ЗС. Само по себе си наличието на сграда в терена, с който се извършва разпореждането, не обосновава предположение за разпореждане и със сградата. Вярно е обратното - с оглед правното положение, че правото на собственост върху терена и върху сградата може да принадлежи на различни субекти, нужно е сградата изрично да бъде включена в предмета на сделката, за да се приеме, че собственикът не желае да запази собствеността си върху нея. Поправката на нотариалния акт за покупко-продажба, като променяща действителната воля на договарящите, не е произвела правно действие.
Съгласно ТР № 79 от 30.12.1977 г. на ОСГК на Върховния съд при прехвърляне на спорното право в течение на производството приобретателят може да замести в процеса своя праводател само с изричното съгласие на страните. В същия смисъл е и Постановление № 4 от 30.10.1964 г. на Пленума на Върховния съд, т. 1, според която страни в производството по делба са всички сънаследници /съсобственици/. Ако след предявяване на иска за делба сънаследникът /съсобственикът/ прехвърли правата си на друго лице, последното може да замести в процеса праводателя си само със съгласието на страните.
От посочените решения, които имат характер на задължителна съдебна практика по приложението на чл. 121, ал. 1 ГПК /отм./, следва извод, че приобретателят на едно спорно право може да упражнява самостоятелни права, в това число да заявява правопрекратяващи възражения, каквото е възражението за изтекла в негова полза придобивна давност, само ако е надлежно конституиран като страна в процеса въз основа на определение на съда в този смисъл за допускане на замяна на страната по делото с приобретателя на правата, предмет на делото.
В разглеждания случай данните по делото сочат, че касаторът Н. Н. - приобретател по договора за дарение от 1997 г., не е бил конституиран като страна в делбеното производство, приключило с влязло в сила решение по гр. д. № 651/2001 г. на Бургаския окръжен съд.
Затова, и с оглед даденото разрешение на втория от въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва, че касаторът обективно е бил лишен от възможността да упражни възраженията си за изтекла в своя полза придобивна давност върху спорния имот. С такава възможност той, както и съпругата му - касаторът П. Н., разполагат едва в настоящото производство, в което са конституирани като страни съгласно изискванията на чл. 117 ГПК /отм./. В същото процесуалноправно положение са и ответниците по касация съделителите Т. и Д. Д., първата от които е приобретател, заедно с касатора Н., по договора за дарение от 1997 г. В нарушение на посочената задължителна съдебна практика въззивният съд е приел обратното и не е уважил заявеното правопрекратяващо възражение.
От изслушаната пред първоинстанционния съд допълнителна техническа експертиза и скица към нея - л. 208, се установява, че имотът, върху който приобретателите по договора за дарение, заедно със съпрузите си, са установили фактическа власт - двор А и двор Б, съвпада в посочената част с имота, предмет на настоящото дело. Тази е и частта, по отношение на която са предприети действия по промяна на предназначението й, а впоследствие - и по застрояването й, и така е демонстрирано намерението за своене.
Видно от данните по делото, нотариалният акт за дарение, въз основа на който е установено владението, е от 02.05.1997 г. Решението за делба по гр. д. № 651/2001 г. е вписано в службата по вписванията на 17.03.2005 г. Ето защо с оглед разпоредбата на чл. 121, ал. 3 ГПК /отм./, съотнесена към тази на чл. 121, ал. 1 ГПК /отм./, въпреки че са обвързани от силата на пресъдено нещо на посочения съдебен акт като правоприемници на страна в процеса, няма предвидени в закона пречки съделителите Н. и Д. да се ползуват от правата си на владелци, установили владение върху имота /част от предмета на настоящото и на предходното производство/ преди влизането в сила на решението за делба по гр. д. № 651/2001 г.
Според чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, съгласно разясненията в р. I. на Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Според закона достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание и тя се предполага до доказване на противното. От тази гледна точка приобретателите по договора за дарение са добросъвестни владелци, защото презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС не е оборена. Доводът за липса на изтекла в тяхна полза придобивна давност с оглед на договора за дарение от 2006 г. е неоснователен. Към датата на извършването му имотът е бил с площ и конфигурация, различни от тези към 1997 г., поради което и настъпилите и отразени в кадастралната основа промени е следвало да бъдат съобразени.
След изтичане на петгодишния срок по силата на чл. 79, ал. 2 от ЗС владелците са станали собственици на обособените самостоятелни обекти двор А и двор Б и на построената жилищна сграда. Въпросите относно техните вътрешни отношения по повод терена и сградата, както и в отношенията им със съпрузите, не са предмет на разглеждане и разрешаване в настоящия спор, доколкото с уважаване на това възражение се отричат правата на ищците в собствеността на тези обекти и искът за делба на същите не може да бъде уважен.
В обобщение на всичко изложено, обжалваното въззивно решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши от настоящия състав на Върховния касационен съд.
Цялостната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и настъпилите в хода на делото релевантни за спорното право факти /чл. 188, ал. 3 ГПК - отм./, налага да се приеме, че към момента на извършване на разпоредителната сделка от 2005 г. в полза на ищците, правото на собственост е било изгубено от техния праводател С. М. М. върху частта от имота, съставляваща двор А и двор Б и построената в нея жилищна сграда, поради придобиването им на заявеното оригинерно придобивно основание. Затова като предявен от лица, които не са участници в съсобствеността, искът за делба на тази част следва да бъде отхвърлен.
Делба следва да се допусне на останалата част от поземления имот между ищците с дял ½ ид. ч. общо при условията на съпружеска имуществена общност, от една страна, и Н. Н. и Т. Д., от друга страна, с дялове по ¼ ид. ч. за всеки от тях, а по отношение на останалите съделители искът следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение IV-199 от 12.12.2008 г. по в. гр. д. № 769/08 г. на Бургаския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К. И. И. и С. В. И. срещу Х. М. Н., Т. Х. Д., Д. С. Д., П. Ж. Н. и Н. Х. Н., за делба на частта от поземлен имот пл. № 003139, парцел 139 от масив 3, в местността “До село” в землището на гр. Б., кв. “К.”, съставляваща двор А и двор Б, с площ 918 кв. м., и на построената в нея масивна сграда с два основни жилищни етажа и един тавански етаж.
ДОПУСКА делба на останалата част от същия поземлен имот пл. № 003139, парцел 139 от масив 3, в местността “До село” в землището на гр. Б., кв. “К.”, за разликата над 918 кв. м. до 2.999 дка, между К. И. И. и С. В. И. с дял общо ½ ид. ч. при условията на съпружеска имуществена общност, Н. Х. Н. с дял ¼ ид. ч. и Т. Х. Д. с дял ¼ ид. ч., като отхвърля иска срещу Х. М. Н., Д. С. Д. и П. Ж. Н..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|