Р Е Ш Е Н И Е № 302 гр. София, 20 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 юни, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1603/2011 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по молба - искане на осъдения Ф. М. Ф., понастоящем в затвора гр. Плевен, за възобновяване на нохд № 524/2010 г., на Търговищкия районен съд. Твърди се немотивирано, че съдебният акт – влязла в сила присъда - № 409/21.09.2010 г., е постановен в нарушение на закона, а наложеното наказание – явно несправедливо. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд разгледа искането, провери съдебният акт с оглед на поддържаните основания за възобновяване и за да се произнесе съобрази следното: С посочената присъда - № 409/21.09.2010 г., Търговищкият районен съд, 4-ти състав, е признал подс. Ф. М. Ф. за виновен в извършени престъпления както следва: по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 НК за всяко едно, го е осъдил съответно на четири месеца и на две години лишаване от свобода. По реда на чл. 23, ал. 1 НК му е определил за изтърпяване в затвор, едно общо наказание от две години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим. Произнесъл се е и за веществените доказателства. С въззивно решение № 159/03.12.2010 г., постановено по внохд № 265/2010 г., Търговищкият окръжен съд, наказателна колегия е потвърдил първоинстанционната присъда. По довода за допуснато нарушение на закона: Поддържаното в молбата – искане за възобновяване основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения лаконично се свеждат до твърдението, че липсват доказателства за вината на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. При приетите за установени от съдилищата фактически обстоятелства, направените изводи за авторството на деянието и неговата правна квалификация, са напълно законосъобразни. Разгледано в тези параметри, извършеното осъществява всички обективни и субективни признаци на тези престъпления. Тези изводи са изцяло подкрепени от всички събрани преки и косвени доказателства, включително и от самопризнанието на подсъдимия. Съдилищата, са изложили подробни и убедителни съображения, за утвърждаване на обоснования им извод, по приетите за установени фактически положения. Правната квалификация на посочените деяния, съответства в случая, на приложимия материален закон. Установените данни от посочените доказателствени средства, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че с деянията са осъществени от обективна и субективна страна съставите на тези престъпления, като и точно е посочено въз основа на кои доказателства са направени изводите за виновността на подсъдимия. Съдебното производство пред първоинстанционният съд е протекло по реда на Глава 27 НПК – съкратено съдебно следствие, като подс. Ф. е признал фактите по обвинителния акт, признал се е за виновен, предупреден е бил, че самопризнанието му и събраните на досъдебното производство доказателства ще се ползват при постановяване на присъдата с което той се е съгласил, заявявайки изрично, че не желае да бъдат събирани доказателства – протокол от 21.09.2010 г. Настоящата инстанция, споделя изцяло изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. С оглед на изложеното, съставът на Върховния касационен съд, по реда на посоченото производство счита, че съставите на двете престъпления са осъществени от подс. Ф., както от обективна така и от субективна страна. Същите са правилно квалифицирани и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. Настоящата инстанция констатира, че е налице противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата относно това какво наказание за кое престъпление се налага. Така в диспозитива е посочено, че при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, за деянието по чл. 170, ал. 2 НК се определя наказание от четири месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 152 НК – две години лишаване от свобода. В мотивите обаче – стр. 3, е изписано точно обратното - за първото по чл. 170 НК е определено две години лишаване от свобода, а за второто – по чл. 152 НК – четири месеца лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав счита, че е допусната техническа грешка при изписването на мотивите към присъдата, която не е довела да нарушаване правата на подсъдимия, за което говори и липсата на каквито и да било възражения от него и защитата му в тази насока. Че това е така се установява и от разпоредбите на чл. 170, ал. 2 НК, където се предвижда наказание от една до пет години лишаване от свобода и при задължителното приложение а чл. 58а, ал. 1 НК, с оглед съкратеното съдебно следствие, санкцията трябва да бъде под една година, така както е посочено в диспозитива на присъдата. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Твърденията в тази връзка са, че неправилно са били отчетени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства при определяне размера на наказанията. Настоящата инстанция счита, че и този довод се явява неоснователен. Размерът на наказанията, потвърден от второинстанционният съд, е съобразен със степента на обществена опасност на деянието и дееца и е индивидуализиран правилно, при строго спазване на установените принципи. Този размер на санкциите и според настоящият съдебен състав, е напълно справедлив и съответен на целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК. При неговото определяне са отчетени в най-пълна степен, всички данни за личността на дееца – осъждан, извършените конкретни деяния, второто от които при условията на опасен рецидив. Били са подложени на задълбочен анализ, всички онези обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността му. Изложените в тази връзка съображения са подробни, подкрепени от данните по делото, не е необходимо да бъдат преповтаряни и се споделят от настоящата инстанция. И според съставът на Върховния касационен съд, по реда на това производство, целите на наказателната репресия могат да бъдат постигнати само чрез ефективното изтърпяване на наложеното общо наказание от една страна, а от друга с оглед на съдебното минало съществува законова пречка за приложение на чл. 66 НК. Ето защо, по-голяма снизходителност ще бъде напълно неоправдана, с оглед постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. Поради всичко изложено, искането на осъдения Ф. М. Ф., за възобновяване на производството по наказателното дело, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ф. М. Ф., понастоящем в затвора гр. Плевен, за възобновяване на производството по нохд № 524/2010 г., на Търговищкия районен съд, 4-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: