4 Р Е Ш Е Н И Е № 236 гр.София, 03.07.2013г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1215 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 12.12.2011г. по гр.д.№334/ 2011г., с което ОС Кърджали е уважил иск с правно основание чл.537, ал.3 ГПК. С определение от 13.03.2013г. е допуснато касационно обжалване за преценка допустимостта на съдебното решение по иск с правно основание чл.537, ал.3 ГПК с оглед служебно задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. Жалбоподателят А. Б. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е недопустимо и моли да бъде обезсилено. Ответникът А. М. Х., редовно призована, не взема становище по делото. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е допустимо и моли да бъде оставено в сила като постановено при спазване на процесуалните норми. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск на Окръжна прокуратура К. и е отменил на основание чл.537, ал.3 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, №165, том I, рег.№1327, нот.дело №165/2006 г. на нотариус Г. Г., регистриран в Нотариалната камара под №459 с район на действие РС-М., с който А. Б. е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ по сега действащия план на града УПИ /парцел/ III /трети/, с пл.сн. №839 /осемстотин тридесет и девет/, в кв.74 /седемдесет и четири/, с площ от 586 кв.м., ведно с построената в този имот, двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м. Съдът е счел, че разпоредбата на чл.537, ал.3 ГПК делегира на прокурора правомощието да предяви иск за отмяна на издаден охранителен акт, което правомощие е изрично и представлява изключение от правилото, че иск за отмяна на нотариален акт не може да бъде предявен самостоятелно. Прието е, че доколкото всеки порочен охранителен акт засяга обществените отношения и създава правна несигурност в обществените отношения, прокурорът е в правомощията си да прецени, че е налице незаконен охранителен акт и може да иска неговата отмяна. По тези съображения съдът е счел за неоснователни доводите на жалбодателите за недопустимост на производството. По съществото на спора съдът е счел, че считано от 01.06.1996 г., по аналогия за противното от разпоредбата на чл. 86 ЗС, може да бъде придобита по давност частна държавна собственост, но това по силата на §1 от ЗДЗС /в редакцията му до ДВ бр.105/2006г./ е възможно само до 31.05.2006г. При тези данни съдът е приел, че считано от 01.06.1996г. към 25.05.2006 г. в полза на А. Х. и съпругата му А. Х. не е била изтекла изискуемата се придобивна давност в размер на 10 години по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, поради което в нарушение на закона им е бил издаден констативен нотариален акт за собственост, който следва да бъде отменен. Допуснато е касационно обжалване за преценка допустимостта на постановения съдебен акт по иск на прокуратурата с правно основание чл.537, ал.3 ГПК. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че и по отношение на допустимостта на производството по този иск следва да се има предвид даденото разрешение в ТР №3/2012г. ОСГК на ВКС, в което е прието, че защитата на трето лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, чрез отмяна на последния, винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на на това третото лице. Посочено е, че последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт, при което лице, което претендира правотона собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. С оглед на така даденото разрешение в посоченото тълкувателно решение настоящия състав намира, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него е отречено право на собственост без да е заявената претенция оспорваща признатото такова на жалбоподателя - ответник по иска. Само ако би бил уважен предявен иск за установяване правото на собственост срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, нотариалният акт следва да се отмени съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, а разпоредбата на чл.537, ал.3 ГПК предоставя възможност актът да бъде отменен и ако е постановен в нарушение на закона, т.е. ако е заявена претенция за това, че е издаден след отречени по надлежния ред права на жалбоподателя и установени такива в полза на трето лице или в нарушение разпоредбите на чл.570 - 575 ГПК. Производството е приключило с уважаване на иск с правно основание чл.537, ал.3 ГПК, а в мотивите си, за да обоснове отмяната на констативния нотариален акт, съдът по същество се е произнесъл по иск с какъвто не е бил сезиран- отрицателен установителен иск за собственост и е отрекъл правата на жалбоподателя- ответник по иска. Ако спорът е за действителното притежание на собствеността може да бъде разглеждан и разрешен само по съответния общ исков ред, като няма правна пречка в рамките на същия и като последица от уважаването на иска за собственост, предявен от третото лице, процесния нотариален акт да бъде отменен - било то по реда на чл.537, ал.2 или ал.3 ГПК, а ако издаденият охранителен акт е опорочен разпоредбата на чл.537, ал.3 ГПК овластява прокурора да предяви иск за отменяване /унищожаване/ на незаконния охранителен акт. С такива искове в случая съдът не е бил сезиран. При така установените обстоятелства по делото и с оглед разпоредбата на чл.293, ал.4 ГПК настоящата инстанция намира, че следва да обезсили постановения от въззивния съд съдебен акт, както и потвърденото с него първоинстанционно решение, а производството по иска следва да се прекрати като недопустимо. На основание чл.78, ал.3 ГПК Прокуратурата на Р България следва да заплати на жалбоподателя сумата 767,22 лева разноски По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 12.12.2011г. по гр.д.№334/ 2011г на ОС Кърджали и потвърденото с него решение от 06.06.2011г. по гр.д.№441/2010г. на РС Момчилград. ПРЕКРАТЯВА производството по иска на П. срещу А. Б. Х. и А. М. Х. с парвно основание чл.537, ал.3 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, №., том .рег.№, нот.дело №165/2006 г. на нотариус Г. Г., регистриран в Нотариалната камара под № с район на действие РС-М.. ОСЪЖДА П. да заплати на А. Б. Х. сумата 767,22 лева разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: