Ключови фрази
Частна касационна жалба * иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * правен интерес


2
определение по ч.гр.д.№ 3861 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 344

[населено място], 16. 07. 2013 г.




В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3861 по описа за 2013 г. приема следното:



Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. И. К. срещу определение № 104 от 11.04.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 148 от 2013 г. на Ямболския окръжен съд, гражданска колегия, с което са потвърдени две определения на Ямболския районен съд по гр.д.№ 2571 от 2012 г.: определение № 130 от 21.01.2013 г. за частично прекратяване на делото по предявения от Г. И. К. иск за отстраняване на непълнота в кадастралната основа чрез нанасяне в кадастралната карта на [населено място] на полумасивен навес, находящ се в имот с идентификатор 8734.553.351 и определение № 385 от 26.02.2013 г. за осъждане на ищцата Г. И. К. да заплати на един от ответниците Д. А. Г. разноски по прекратената част на делото в размер на 300 лв.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на задължителна практика на ВКС /решение № 329 от 24.11.2011 г. по гр.д.№ 1439 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о./ по въпроса: може ли съдът да прекрати делото с мотив, че липсва правен интерес и че следва да се предяви иск, осигуряващ по-малка защита, при наличието на специална разпоредба- чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР. Освен това, според касаторката от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса: може ли съдът да присъжда разноски в пълен обем при частично прекратяване на делото.
В писмен отговор от 05.06.2013 г. ответниците по частната жалба Е. Н. Е., Н. Е. Н. и Д. А. Г. оспорват същата.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /обжалваното определение на Ямболския окръжен съд е било съобщено на жалбоподателката на 23.04.2013 г., а частната жалба е подадена на 30.04.2013 г./.
Тъй като се обжалва определение на въззивен съд, с което по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото /определение за частично прекратяване на делото/, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, за да е допустимо касационното обжалване на това определение следва да са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставения от жалбоподателката правен въпрос /може ли съдът да прекрати делото с мотив, че липсва правен интерес и че следва да се предяви иск, осигуряващ по-малка защита, при наличието на специална разпоредба- чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР/ обжалваното определение противоречи на задължителна практика на ВКС- решение № 329 от 24.11.2011 г. по гр.д.№ 1439 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 и сл. от ГПК. В това решение на ВКС е прието, че спорът за материално право относно непълнотите и грешките в кадастралната основа следва да се разреши от гражданския съд по реда, указан в чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР, а именно чрез предявяване на установителен иск за установяване правата на лицето, което претендира, че са налице предпоставките за изменение на одобрената кадастрална карта. В обжалваното определение на Ямболския окръжен съд е прието обратното- че искът по чл.53, ал.2 от ЗКИР за отстраняване на непълнота в кадастралната карта на [населено място] е недопустим, когато между страните по делото съществува спор за материално право /липсвал правен интерес от предявяването на такъв иск при положение, че ответникът оспорвал правото на собственост на ищцата върху процесния навес/. Именно спорът за собственост върху част от имот, неправилно заснет или незаснет в кадастралната карта, е спор за материално право по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗКИР, който следва да се разреши от гражданския съд по повод предявения пред него такъв иск. Правният интерес на ищцата по този иск се изразява в това, че след евентуалното уважаване на иска компетентният орган по ЗКИР ще бъде длъжен да измени или допълни кадастралната карта на града съобразно постановеното от съда решение.
С оглед на гореизложеното обжалваното определение в частта му, с която е било потвърдено определение № 130 от 21.01.2013 г. на Ямболския районен съд за частично прекратяване на делото, както и самото определение на Ямболския районен съд следва да бъдат отменени, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и за решаването на спора по същество. Поради неправилността на определението за частично прекратяване на делото неправилни са и като такива следва да бъдат отменени и определенията на първоинстанционния и на въззивния съд, с които ищцата е била осъдена да заплати разноски по прекратената част на делото.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение



О П Р Е Д Е Л И :



ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 104 от 11.04.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 148 от 2013 г. на Ямболския окръжен съд, гражданска колегия.

ОТМЕНЯ определение № 104 от 11.04.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 148 от 2013 г. на Ямболския окръжен съд, гражданска колегия и потвърдените с него определение № 130 от 21.01.2013 г. по гр.д.№ 2571 от 2012 г. на Ямболския районен съд за частично прекратяване на делото по предявения от Г. И. К. иск за отстраняване на непълнота в кадастралната основа чрез нанасяне в кадастралната карта на [населено място] на полумасивен навес, находящ се в имот с идентификатор 8734.553.351 и определение № 385 от 26.02.2013 г. за осъждане на Г. И. К. да заплати на Д. А. Г. разноски по прекратената част на делото в размер на 300 лв. /триста лева/.

ВРЪЩА делото на същия състав на Ямболския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.