Р Е Ш Е Н И Е № 195 София, 10.07.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6969 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Търговско дружество [фирма] чрез пълномощник адв.С. Б. срещу решение № 1218 от 25.06.14г.по в.гр.дело № 3821/13г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 664 от 1.11.13г. по гр.дело № 1906/13г.на Районен съд – Карлово.С него е отхвърлен искът с правно основание чл.59 ЗЗД,предявен от същата страна против В. Ж. А. за заплащане на подобрения в размер на 10 000 лв,като частична претенция от общата такава в размер на 57 160.10 лв,направени в отдаден под наем от ответника недвижим имот в [населено място], [улица], съставляващ част от имот,описан в нот.акт № .. № ..,намиращ се в регулацията на [населено място],кв.ІХ и представляващ ресторант за бързо хранене /бърза закуска/,ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 12.12.11г.до окончателното изплащане. С определение № 283 от 24.02.15г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: може ли държателят да претендира стойността на извършени без съгласие на наемодателя подобрения в нает имот,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС № 1/79г.; решение № 571 от 14.10.08г.по т.д.№ 313/08г.на ВКС,ТК,І т.о.; решение № 120 от 1.07.09г.по гр.дело № 21/09г.на ІІ т.о.на ВКС,решение № 411 от 7.02.14г.по гр.дело № 115/13г.на ІV г.о.на ВКС;решение № 316 от 7.11.11г.по гр.дело № 1646/10г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. Според задължителната съдебна практика,намерила израз в ППВС № 1/79г., когато държател подобри чужд имот,тогава обеднелият разполага с иска по чл.59 ал.1 ЗЗД – дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Когато страните по наемното правоотношение не са уговорили заплащане от страна на наемателя на разходите за ремонт в наетия обект,направени от наемателя с цел привеждането му в състояние,годно за предназначението на обекта,наемателят може при прекратяване на наемното правоотношение да претендира стойността на подобренията съобразно правилата на неоснователното обогатяване./вж решение № 120 от 1.07.09г.по гр.дело № 21/09г.на ІІ т.о.на ВКС/ За да отхвърли иска по чл.59 ал.1 ЗЗД въззивният съд е счел,че отношенията между страните по повод извършените от наемателя подобрения не следва да се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване,а въз основа на чл.3 от договора,според който крупните подобрения на имота могат да станат само с писменото съгласие на наемодателя, като разноските ще се поемат за сметка на пълния или частичен размер от наема по взаимно споразумение,което да бъде вписано в анекс.Прието е,че ищцовото дружество не е доказало да е предприело действия по изпълнение на задължението си по чл.3,а наемодателят да не е оказал необходимото съдействие. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и съответно неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е за обезсилване или отмяна на решението и уважаване на иска Ответникът по касационната жалба В. Ж. А. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. За да се произнесе по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Обжалваното решение е процесуално допустимо,но неправилно. Неоснователни са доводите за недопустимост на решението. Касаторът сочи,че с въззивното решение е потвърдено решение на РС-Карлово,което не е обжалвано –вместо решението по гр.дело № 1906/11г.е потвърдено решение по гр.дело № 1906/13г.Допуснатият порок на решението,изразяващ се в погрешно посочване на годината на образуване на делото, не може да обоснове неговата недопустимост,а се касае се за очевидна фактическа грешка,която подлежи на отстраняване по реда на чл.247 ГПК. Доводите за необсъждане на всички относими по делото доказателства също не може да доведе до недопустимост на решението,а до неправилност на постановения акт. Що се касае да оплакването,че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която на жалбоподателя е наложена глоба,която доброволно е заплатена, доказателства за това следва да се представят в евентуално образуваното изпълнително производство. По делото е установено,че на 20.12.09г.между страните е бил сключен договор за наем на недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ ресторант за бързо хранене/бърза закуска/. Обектът е бил предаден от наемодателя на наемателя с приемо-предавателен протокол от 20.12.09г.в състоянието описано в него. В чл.3 от договора било уговорено,че крупните подобрения на имота могат да станат само с писменото съгласие на наемодателя, като разноските ще се поемат за сметка на пълния или частичен размер от наема по взаимно споразумение,а направеното ще остане безвъзмездно в полза на имота на наемодателя,без претенции от страна на наемателя.Няма данни по делото жалбоподателят да е поискал съгласието на наемодателя за извършването на претендираните подобрения.Договорът е бил прекратен по предложение на управителя на ищцовото дружество, а на 9.09.11г.е сключен нов договор между ответника В. А. и [фирма] за отдаване под наем на процесния имот. От назначената от първоинстанционния съд експертиза е установено,че стойността на претендираните подобрения към момента на огледа възлиза на 35 698 лв.Във връзка с извършването на подобренията са събрани гласни доказателства. От въззивния съд е изслушана допълнителна техническа експертиза, изпълнена от в.л.И. Г.,която е дала заключение,че стойността на имота се е увеличила с 24 560 лв. С оглед даденото разрешение на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,въззивното решение е неправилно.Порокът му произтича от неправилното становище на въззивния съд,че наемателят не може да претендира заплащането на извършените от него подобрения по реда на чл.59 ал.1 ЗЗД.Наемодателят дължи разноските за извършените от наемателя подобрения в наетия имот и без изричното му съгласие,тъй като те го ползват.Наемодателят се е обогатил неоснователно за сметка на наемателя,извършил разходите за подобрения,поради което дължи обезщетение до размера на обедняването.Видно от заключенията на техническите експертизи извършените подобрения са били необходими за експлоатацията на имота като търговски обект. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293 ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на спора.От наемодателя е дължима по-малката сума между увеличената стойност на имота и разходите за извършени подобрения – сумата 24 560 лв,с която сума наемателят е обеднял за сметка на обогатяване на наемодателя.Тъй като искът е предявен като частичен следва да бъде уважен за претендираната сума от 10 000 лв на основание чл.59 ЗЗД. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца касатор следва да бъдат присъдени съдебни разноски за трите инстанции в размер на 4710 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1218 от 25.06.14г.на Пловдивския окръжен съд,постановено по гр.дело № 3821/13г.и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В. Ж. А. от [населено място], [улица],ет.8, ап.13 да заплати на [фирма] [населено място],Пловдивска област, [улица] на основание чл.59 ЗЗД сумата 10 000 лв /десет хиляди/по частичен иск от общ размер 57160.10 лв,съставляващи стойност на извършени подобрения,ведно със законната лихва,считано от 12.12.11г.до окончателното изплащане,както и сумата 4710 лв/четири хиляди седемстотин и десет /съдебни разноски за трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.