1 Р Е Ш Е Н И Е № 290 Гр. С., 07.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 9 октомври през 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №640/12 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Н. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №837/10 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на ППВС №1/74 г. и трайната практика на ВКС в приложените решения по въпроса за значението не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от конкретните за случая обстоятелства при преценката за интереса на детето в спор с пр. осн. чл.106, ал.5 от СК, отм. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба М. М. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу ответницата с пр. осн. чл.106, ал.5 от СК, отм. – за изменение на първоначалноопределените мерки за упражняване на родителските права за малолетните деца на страните М. / род. 1999 г./ и П. / род. 2000 г./, с предоставянето им на бащата. Прието е, че не е налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение на мерките за упражняването на родителските права. И двамата родители са с възможности и желание да отглеждат и възпитават децата. Отношенията им обаче са нетърпими, което причинява на децата емоционален стрес. Принос за това имат и двамата родители, но най- вече бащата, който е задържал децата при себе си и е препятствял контакта им с майката, което е проява на недобри родителски качества с отрицателно за децата въздействие. При установените по делото обстоятелства, които наложили децата да се отглеждат последователно от родителите за повече от година, според ОС, майката остава нужният и подходящ родител за двете момичета в предпубертетна възраст. Изводът, с който решаващо за спора значение е отдадено само на непроменено конфликтните отношения на родителите и на възрастта и пола на децата, а други значими за интереса им обстоятелства не са обсъдени противоречи на ППВС №1/74 г. Там е посочено, че „законът има предвид определяне на мерките съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По съществени от тях са възпитателските качества и морален облик на родителите, грижата и отношението им към децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, социалното обкръжение и помощта на трети лица, жилищно – битовите и материални условия. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото”. Към промените, засягащи положението на детето спадат: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства в решението; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак / или трайно фактическо съжителство/ на единия от двамата родители с трето лице. Въз основа на закона и тази задължителна практика по прилагането му ВКС постановява решението си по делото. В исковата молба се сочи и по делото е установено, че след първоначалното предоставяне на родителските права за упражняване от майката, тя установила трайна фактическа връзка с интимен партньор и заживяла с него и децата в къщата на родителите й в Б.. Поради неодобрението на родителите, майката и партньорът й напуснали къщата в Б. и с децата заживели в С., на квартира – в стая и кухня, с външна тоалетна, без достатъчно пространство за детски кът и с притеснителната необходимост децата да спят на съседни легла с майката и приятеля й в единствената стая /социален доклад/. Децата продължили да посещават училището в Б., до което пътували сами с градския транспорт – изслушване на децата в с.з. Притеснителни според доклада са и опитите на децата да скриват истината, да отговарят положително и да представят различни версии на случващото се. Отказват да говорят за партньора на майката и видимо се притесняват при споменаване на името му, което сочи на конфликт и/ или проблем помежду им. Данни за това се съдържат и в показанията на св. П. /майка на ответницата/: „Имахме съмнения, че в къщата/в Б./, се е настанил Руси – лице от турско – ромски произход и се крие...чуха се страшни писъци отвътре... пищяха и двете деца, както и М.. Влязохме в къщата, като господинът беше вътре, беше гол до кръста и си обуваше дънките. Псуваше, крещеше, викаше срещу децата и беше голяма лудница. Той няма никакви пари, не работи и е непостоянен.” Според св. П., майката също е с непредвидимо и непостоянно поведение – оставяла децата при родителите си, криела се от тях, изчезвала за по няколко дни и те се принуждавали да я търсят с полиция. С протокол за предупреждение на МВР от 13.05.09 г. майката е предупредена да води системно децата на училище и да не допуска физически и психически тормоз над тях. Подобни са данните и в показанията на св. М.. Впечатленията на св. Н. / колежка на майката/ за отглеждането и възпитанието на децата са до голяма степен външни и пристрастни поради приятелството й с майката, а данните в тях за доброто състояние и обгрижване на децата от майката и отегчението им от контакта с бащата и неговите роднини – изолирани и недостоверни. От свидетелските показания, представените служебна бележка на директора на училището и педагогическа характеристика на детето П. се установява, че то е лесно ранимо и раздразнително, няма приятели, често влиза в конфликти, като използва цинични думи и изрази; когато е при майка си идва неподготвена за час, изглежда уморена, напрегната и притеснена. Оплаква се от главоболие и се концентрира трудно. Данни, че бащата възпрепятства контактите на децата с майката се съдържат само в казаното от тях при изслушването им от съда. Противно на това, св. П. и М. сочат, че майката е отделяла децата от баща им и другите им близки и в нейно присъствие те изпитвали страх да говорят с други хора. От показанията на св. П. и М. и от социалния доклад се установява също, че бащата се интересува от децата и се грижи за тях. С него децата са спокойни, чисти и се учат, като са повишили успеха си в училище / св. П., служебна бележка от директора на училището/. Предоставил им е много добри жилищни условия, има постоянна работа. С помощта на родителите си възпитава децата строго и се държи взискателно с тях /соц. работник Б., св. П. и М./. Понастоящем децата са при бащата, а майката се е върнала в къщата в Б.. И двамата родители работят с установени доходи от съответно 300 и 500 лв. месечно. Или след първоначалното предоставяне на родителските права, значимите за това обстоятелства са променили съществено и негативно – поради новата емоционална връзка на майката и проявеното във връзка с това родителско непостоянство, условията за отглеждане на децата при майката са се влошили. Опасно и неприемливо са променени жилищно – битовата обстановка, домашната и социалната им среда; понижили са се самочувствието и успехът им в училище. Това налага изменение на първоначално определените мерки с предоставяне на родителските права за упражняване от бащата, който е проявил системна и подходяща грижа за децата, възвърнал им е бита и средата, с които са свикнали, а с това – спокойствието и сигурността в ежедневието и успеха в училище. Затова промяната в мерките е нужна и полезна за децата. Следва да се определи и подходящ режим за личните им отношения с майката, който да спомага за поддържане на тясна връзка и с нея, при беспорната необходимост на момичетата от майчина грижа и съвет – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 до 17 ч., както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на бащата. На децата, с оглед нуждите им и доходите на родителите, следва да се определи и издръжка от по 70 лв, която майка им да заплаща. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд София по гр.д. №837/10 г. от 16.02.11 г. и вместо него постановява: ИЗМЕНЯ на осн. чл.106, ал.5 от СК, отм. по иска на Н. М. срещу М. М. първоначално определените мерки за упражняване на родителските права за малолетните деца на страните М. Н. М. и П. Н. М., като: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права за двете деца на бащата Н. Д. М., с право на майката М. П. М. да ги вижда и взема всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца – от 9 до 17 ч. с преспиване, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на бащата. ОСЪЖДА М. П. М. да заплаща по 70 /седемдесет/ лв. месечна издръжка на всяко дете, чрез техния баща и законен представител, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила. ОСЪЖДА М. П. М. да заплати в полза на държавата по сметка на ВКС д.т. от 192, 80 лв. Решението е окончателно. Председател: Членове: