4 гр. д. № 1534/2010 г. на ВКС, ГК, 1 г. о. Р Е Ш Е Н И Е N 499 София, 08.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1534/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Т. С., С. А. С., Е. А. С. и К. С. П., чрез процесуалния им представител адв. К. Г. от АК-Б. , срещу от 15.03.2010 г. по гр. д. № 133/2008 г. Бургаски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на част от имот № 128, отредена за [улица] г. К. довод е за необоснованост на извода за неоснователност на иска в тази част, тъй като той не съответства на установеното по делото, че теренът не е отчуждаван за мероприятието и то не е реализирано. С определение № 821 от 02.09.2011 г. постановено по гр. д. № 1534/2010 г. въззивното решение е допуснато до касационна проверка в тази част. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли предявения от касаторите срещу М. Р. В. и Ж. М. Р. установеителен иск за невдижим имот пл. № 128, с площ от 900 кв. м., в кв. 25, м. „Поляните”, в землището на [населено място] частично по отношение на терена предназначен за улица, съдът е приелq че това мероприятие е реализирано като се е позовал на комбинираната скица № 4 представена към заключението на тричленната експертиза приета пред въззивната инстанция. Изводът е необоснован. Установено е от фактическа страна, че ищците се легитимират като собственици на имота на основание реституция по ЗСПЗЗ с решение № 61 от 17.06.1993 т. 1993 г. Имотът представлява част от бивша нива с площ от 5 дка в м. „Поляните” в землището на [населено място], придобита от наследодателя им С. П. на основание Закона за селскостопанско настаняване на бежанците от 1926 г., за което е съставен нот. акт № 9, т. V, рег. 20, по н. д. № 9/1945 г. Имотът е бил обозначен с № 1194 в плана за оземляване от 1929 г. През 1945 г. е одобрен първия регулационен план на [населено място], в кадастралната основа към който имот № 1194 не е заснет, но част от него, която е включена в регулацията, съвпада с имот пл. № 86, който е записан на наследодателя С. П.. С регулационния план за този имот са били отредени три парцела: ІІ, ІV и VІ. При действието на този план ответникът М. В. се е позовал на давностно владение и снабдил с н. а. за собственост на дворно място с площ от 900 кв. м., за част от който е отреден парцел VІ-86 в кв. 21, нанесен със син контур на скица № 2 към заключението на тричленната експертиза. Част от имота пл. № 86 с площ от 571 кв. м. остават извън регулацията, от която част 177 кв. м. са били отредени за улица. По действащия регулационен план на [населено място] одобрен през 1988 г., в кадастралната основа е заснет имот пл. № 128, който е записан на Ч. С., и за него е отреден УПИ ІХ. отразен на скица № 3 и повдигнат в оранжев контур. В част от него попада част от предвидената с предходния план улица, която не е реализирана. Това се установява от факта, че имот пл. № 128 е заснет като самостоятелен имот и за него е отреден парцел. За да отхвърли иска за частта от бившата улица, включена в обхвата на парцела, съдът се е позовал на отразеното в скица № 4 към заключението на тричленната експертиза, като не е съобразил, че тя е комбинирана, съставена въз основа на нанасяне на плановете от 1929, 1945 и действащия от 1988 г. При пренасянето на плановете е отразена и предвидената с плана от 1945 г. улица, която не се установява да е реализирана. Това следва от вида и местоположението на заснетия имот пл. № 128, за който е отреден парцел ІХ-128 и който е бил продаден от М. В. и Ж. М. Р. на конституирания като трето лице помагач на страната на ответниците Ч. И. С. на 19.01.1993 г. (н. а. № 21, т. ІІ, н. д. № 330/1993 г.). При тези данни незаконосъобразно съдът е приел, че искът е неоснователен за частта от имота, която по отменения план от 1945 г. е била отредена за улица. След като мероприятието не е реализирано не е било налице ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ за реституирането и на тази част от имота. Тя е част от признатия и възстановен на ищците имот по реда на ЗСПЗЗ. Ответниците не са придобили вещни права върху нея по аргументите изложени за останалата част от имота, тъй като той е бил внесен в кооперативното стопанство и по аргумент от чл. 86 във вр. с чл. 2 първоначална редакция на ЗС за него е бил неприложим придобивният способ давностно владение. Правните последици на изтеклата до 21.11.1997 г. придобивна давност са заличени и с нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Като е приел друго съдът е постановил необосновано решение, което е основание по чл. 281, ал.1, т. 3 ГПК за отмяната му. Тъй като делото е попълнено с необходимите факти и не се налага извършване на други процесуални действие, ще бъде постановено решение по съществото на спора, с което ще бъде признато за установено по отношение на ответниците М. В. и Ж. М. Р. и при участието на трето лице помагач Ч. И. С., че ищците са собственици и на частта от УПИ ІХ-128 в кв. 21 по плана на [населено място], която с отменения план от 1945 г. е била отредена за улица, и нанесена в скица № 4 по заключението на тричленната експертиза приета от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 15.03.2010 г. по гр. д. № 133/2008 г. Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. Т. С., С. А. С., Е. А. С. и К. С. П. установителен иск за собственост за част от УПИ ІХ-128, в кв. 21 по плана на [населено място], която с плана от 1945 г. (отменен) е била отредена за улица и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по от отношение на ответниците М. В. и Ж. М. Р., че ищците са собственици и на частта от УПИ ІХ-128 в кв. 21 по плана на [населено място], която с отменения план от 1945 г. е била отредена за улица, и нанесена в скица № 4 по заключението на тричленната експертиза приета от въззивния съд. Решението е постановено при участието на трето лице помагач Ч. И. С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: