1 3 Р Е Ш Е Н И Е № 269 София, 29 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2502/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1007440/29.01.2015 г. на В. Г. Д., чрез адвокат В. М., с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 304/29.01.2009 г., постановено по гр.д.№ 549/2008 г. от Софийски градски съд, ІVа състав, с което се оставя в сила решение от 28.12.2007 г. по гр.д.№ 22616/2006 г. на Софийски районен съд, 28 състав и молителката е осъдена да предаде владението на недвижим имот на Р. С. Д., на основание чл.38а от ЗЖСК. Молителката се позовава на ново писмено доказателство – констативен акт № 107/10.12.2004 г. на С.о. – район Т., което счита, че е от съществено значение за решаването на спора и е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК. Ответникът по молбата - Р. С. Д., чрез адвокат С. М., е подал писмен отговор, в който излага становище, че същата е неоснователна, тъй като представеното писменото доказателство не е ново и е било известно на молителката при разглеждането на друго дело с нейно участие, образувано още през 2011 г. Отделно се твърди, че представеният документ не е от съществено значение за делото и не може да промени крайните изводи на съда, поради което се иска отхвърляне на молбата и присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че молбата за отмяна е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, поради което е редовна и допустима, но по същество е неоснователна. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите писмени доказателства следва да установяват релевантни за разрешения правен спор факти и да не са били включени в доказателствения материал по делото, без да са новосъздадени, т.е. документите да съдържат информация от такова естество, че ако са били приети в инстанцията по същество биха довели до различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска. В случая, представеният констативен акт № 107/10.12.2004 г. на С. о. – район Т. не е приет по делото, приключило с влязлото в сила съдебно решение, но той не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК, независимо че е съществувал още преди образуването на исковото производство по чл.38а от ЗЖСК, тъй като за молителката не е имало фактическа или процесуална пречка да иска попълване на доказателствения материал по делото с този документ. При липсата на уважителни причини за процесуалното бездействие на страната по делото да се снабди и представи до приключване на съдебното дирене с писмено доказателство, за да установи фактите, на които основа своите доводи или възражения, не може да се приеме, че тя е проявила нужната процесуална активност за приобщаване на документа към доказателствения материал по делото. От представеното с отговора на молбата за отмяна писмено доказателство – искова молба на Н. С. К. и В. Г. Д.-К. срещу Ж. „Б.х.” и Р. С. Д. е видно, че молителката е предявила отрицателен установителен иск за собственост, на основание чл.124, ал.1 ГПК и като доказателство е приложила констативен акт № 107/10.12.2004 г. на СО, район Т., във връзка с твърденията си, че сградата е изградена към 1994 г. Исковата молба е от 2011 г. и след като молителката е представила документа /лично или чрез процесуален представител/ по друго дело и се позовава на него, за да се реши правния спор в нейна полза е без значение дали някой друг неин пълномощник е знаел или не за съществуването на този документ. В този случай, документът е известен за страната, която иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, поради което не представлява ново писмено доказателство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, тъй като констативният акт не е бил приобщен към доказателствения материал по делото единствено поради небрежността на страната да установи фактите, на които основава своето възражение за придобиване на имота по давност (чл.154, ал.1 ГПК). При тези съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че искането за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно, без да обсъжда значението на представеното писмено доказателството за изхода на делото. Ответникът е поискал разноски и е представил договор за правна защита и съдействие за изплатена в брой сума в размер на 1000 (хиляда) лева, която следва да бъде присъдена. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Г. Д., чрез адвокат В. М. от САК, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение № 304 от 29.01.2009 г. по гр.д. № 549/2008 г. на Софийски градски съд, ІVа състав. ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] етаж 2, ап.96 да заплати на Р. С. Д., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат С. М., с адрес: [населено място], [улица], вх.В, етаж 1, разноски в размер на 1000 (хиляда) лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.