Р Е Ш Е Н И Е № 164 С., 10.05.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№95 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Б. от [населено място], [община], срещу решение №206 А от 15.07.09г. по гр.д.№907/08г. на Благоевградския окръжен съд. Жалбоподателката счита за неправилен извода на въззивния съд, че липсва идентичност между имота, притежаван от нейния наследодател към момента на образуване на ТКЗС, и възстановения имот, по повод на който е възникнал спорът за материално право. Развито е и оплакване за незаконосъобразност на въззивното решение, тъй като съдът се е позовал на съдебна практика, която не намира приложение към настоящия спор, а не е обсъдил приложимите правни норми по ЗСПЗЗ и ЗППДОП /отм./, свързани с конкуренцията на права на ищцата и ответниците. Ответниците в производството [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] [населено място] не вземат становище по жалбата. С определение №694 от 27.07.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса какъв е редът на защита при възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници, когато общината откаже да нанесе имота в действащия кадастрален план поради спор за материално право, както и за съотношението на чл.13а, вр.чл.26 от ППЗСПЗЗ и чл.53, ал.2 от ЗКИР. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение състав на Благоевградския окръжен съд е отменил решение №74 от 22.04.08г. по гр.д.№413/05г. на РС Сандански и е отхвърлил иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР, предявен от М. С. Б. срещу [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] [населено място]. Въззивният съд е приел, че с решение на ПК С. №01-490 от 31.05.2000г., постановено след съдебно решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, на ищцата е възстановена в стари реални граници нива от 2840 дка в землището на [населено място], местността “Ц.”, съставляваща имот пл.№1726 по кадастралния план от 1958г. Общината е отказала да нанесе този имот в действащия кадастрален план, тъй като има спор за материално право с ответните дружества, които владеят имота и също предявяват претенции за собственост върху него. За да отхвърли предявения иск, с който ищцата е претендирала да установи по отношение на ответниците правото си на собственост върху процесния имот и след като разреши спора си за материално право с тях, съдебното решение да и послужи пред общинската администрация за нанасяне на възстановения имот в действащия кадастрален план, въззивният съд е приел, че с решението на ОСЗ е възстановен в стари реални граници друг имот, различен от този, който тя е притежавала по наследство към момента на образуване на ТКЗС, а освен това релевантен за разрешаване на спора е моментът на приемането на кадастралния план от 1984г., когато ищцата вече не е била собственик на имота в реални граници, тъй като той е бил внесен в ТКЗС през 1957г. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Земите в урбанизираните територии, които са възстановени по реда на чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, следва да се нанесат в одобрения кадастрален план или в одобрената кадастрална карта, съгласно чл.13а, ал.11 от ППЗСПЗЗ. В действащата редакция на текста не е указано как следва да се процедира, ако при нанасяне на възстановените имоти възникне спор за материално право между лицата, на които е възстановена собствеността и трети лица, които заявяват самостоятелни права върху целия или част от възстановения имот. В практиката на ВКС обаче се приема, че в тези случаи спорът следва да се разреши предварително по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР – в този смисъл определение №544 от 04.12.08г. по ч.гр.д.№1640/08г. на ВКС, І ГО, решение №363/11.05.09г. по гр.д.№1110/08г. на ВКС, ІV ГО, решение №25 от 13.04.10г. по гр.д.№3987/08г. на ВКС, ІV ГО, решение №774/07.01.11г. по гр.д.№304/09г. на ВКС, І ГО и др. Тази практика следва да бъде споделена, тъй като във всички случаи спорът за собственост между две лица, възникнал по повод искане за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план, се разрешава предварително по съдебен ред, чрез иск по чл.32, ал.1, т.2 от З. /отм./ или аналогичния иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР. Аргумент в подкрепа на това виждане е и чл.13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията преди изменението с ДВ бр.31/2003г., който изрично препраща към чл.32, ал.1, т.2 от З./отм./, сега чл.53, ал.2 от ЗКИР. В това производство следва да се разреши конкуренцията на права, произтичащи от една страна от решението по чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в реални граници и правата, които третите лица противопоставят за същия имот или част от имот. Нанасянето на възстановения имот в кадастралния план или кадастралната карта е в зависимост от изхода на този спор. Собствеността се установява към момента на влизане в сила на решението по чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, тъй като именно с това решение се засягат правата на третите лица и възниква спорът за материално право. По съществото на касационната жалба. Неправилно в обжалваното решение съдът е приел, че ищцата следва да установи правата си върху спорния имот към момента на последния кадастрален план на [населено място] от 1984г. Както бе посочено по-горе в настоящото решение, спорът за материално право, свързан с искането за нанасяне на възстановения по ЗСПЗЗ имот в кадастралния план, възниква от решението за възстановяване на собствеността и затова ищецът следва да установи правата си към момента на влизане в сила на това решение. Към този момент се преценяват и правата, които ответниците противопоставят за същия имот. Въззивният съд не е разрешил конкуренцията на права, произтичащи от една страна от решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността в стари реални граници по реда на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр.чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ и от друга страна – противопоставените от ответниците права от приватизационните сделки. Освен това - както е посочено и в решение №251 от 19.03.2010г. по гр.д.№199/09г. на ВКС, І ГО, постановено по аналогичен случай, при един такъв спор за материално право, свързан с искане за нанасяне на възстановения имот в кадастралния план, съдът следва да разгледа правопреклудиращите факти, настъпили след образуване на ТКЗС, като установи дали върху имота или части от него е реализирано обществено мероприятие, което прави реституцията му невъзможна и дали трети лица не са придобили права върху него. Следва да се има предвид също, че при спор за собственост, съдът има правомощието да упражнява косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване на собствеността, дори когато е основано на съдебно решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Като не е изложил мотиви по действителния спор, с който е бил сезиран, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Основателно е и другото оплакване в касационната жалба. Изводът на въззивния съд, че липсва идентичност между имота, притежаван от ищцата към момента на образуване на ТКЗС, и този, който и е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, не намира опора в приетите по делото експертизи, които не са оспорени от страните. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №206 А от 15.07.09г. по гр.д.№907/08г. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: