Р Е Ш Е Н И Е № 93 Гр. София, 27 юни 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора А. Близнакова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 357/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалби на адв. А. Б., защитник на подс. М. П. П., и на частния обвинител И. В. Я. против присъда № 6/25. 01. 2022 год., постановена от Окръжен съд – Пловдив (ПОС) по в. н. о. х. д. № 1139/2021 год. С жалбата на защитника са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция тенденциозно е събирала доказателства единствено във вреда на подсъдимия; че при разпита на експерта, изготвил трасологичната експертиза, по време на въззивното съдебно следствие са му поставяни въпроси, по които той не е дал писмено заключение; че присъдата почива на предположения; че не са обсъдени противоречията в свидетелските показания; че е направен незаконосъобразен извод относно годността на протокола за оглед на лекия автомобил. Поддържа се, че вследствие тези нарушения на процесуалните правила е приложен неправилно материалният закон и на подсъдимия е наложено явно несправедливо наказание. Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Жалбата на частния обвинител се основава на твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание, произтичаща от предходната съдимост на подс. П.. В писмено допълнение към нея касаторът оспорва стойността на претърпените от него имуществени вреди и настоява освен за увеличаване на наказанието и за уважаване на предявения от него, но неприет от първата инстанция граждански иск. Подсъдимият и неговият защитник не се явяват в съдебното заседание пред касационната инстанция и не изразяват лично становището си относно законосъобразността на въззивния съдебен акт и относно основателността на подадените касационни жалби. Частният обвинител И. Я. също не участва лично или чрез повереник в касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбите и пледира присъдата на ПОС да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 260021/01. 02. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 7825/2019 год., Районният съд – Пловдив е признал подс. М. П. П. за невинен в това, че на 14. 04. 2019 год. в [населено място] унищожил противозаконно чужди движими вещи на обща стойност 7 340 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е постановил направените по делото разноски да останат в тежест на държавата. Съдебният акт е проверен по протест на прокурора и жалба на частния обвинител с искане за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и с присъда № 6/25. 01. 2022 год., постановена от ПОС по в. н. о. х. д. № 1139/2021 год., е отменен. Подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК въззивният съд е наложил най-тежкото измежду наказанията, определени с постановената от него присъда и присъдата по н. о. х. д. № 981/2020 год. на Районен съд – Казанлък, а именно една година лишаване от свобода. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и е зачетено предварителното задържане на подсъдимия, както и изтърпяната част от наказанието по н. о. х. д. № 981/2020 год. на Районен съд – Казанлък. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски. По жалбата на подсъдимия: Жалбата е основателна, макар и не по всички съображения, изложени в нея. Не се подкрепя от материалите по делото твърдението на касатора за предубеденост на въззивния състав, намерила израз в събиране на доказателства единствено в подкрепа на обвинителната теза. Проведеното въззивно съдебно следствие е било насочено към изясняване на редица правно значими обстоятелства, свързани с авторството на деянието и преди всичко с възможността на свидетелките А. и Л. Б. да възприемат извършителя на посегателството. Внимателният прочит на протоколите от съдебните заседания показва, че всички извършени действия са били безусловно необходими за разкриване на истината, а начинът на провеждането им не насочва към нарушаване на презумпцията за невиновност. Твърдяната от защитата тенденциозност към подсъдимия не може да бъде обоснована и с отхвърляне на доказателствените му искания, защото такива не са били правени по време на въззивното съдебно следствие. Всъщност, това за което следва да бъде упрекнат ПОС не е свързано с естеството на извършените от него процесуално-следствени действия и начина на осъществяването им, а с обстоятелството, че въпреки проявената процесуална активност не са изчерпани възможностите за попълване на делото с доказателства. Наред с това налице са и слабости в аналитичната му дейност, които дават основание за отмяна на проверявания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Без да отрича суверенното право на въззивния съд да кредитира едни доказателствени източници и да отхвърли като недостоверни други, настоящият съдебен състав следва да припомни, че това право корелира със задължението за обсъждане на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В случая контролираната инстанция е възприела като истинни показанията на свид. А. Б. от досъдебната фаза, но е пропуснала да обсъди обстоятелството, че младата жена е дала на свидетелите С. П. и С. К. най-общо описание на външността на лицето, наблюдавано от нея и сестра ѝ да влиза в гаража на свид. И. Я., без да им съобщи данни за неговата самоличност и едва след като е била отведена от свид. П. до автомобила, е посочила името и прякора на подсъдимия. Без дължимия коментар е оставено и заявеното от същия свидетел пред първоинстанционния съд, че когато с колегата му тръгнали на обход, издирвали не конкретно лице и по-специално подсъдимия, а търсели съмнителни лица, както и че пред него Б. е посочила, че идентифицира подсъдимия като извършител на палежа единствено въз основа на облеклото и телосложението му без да сочи други характерни индивидуализиращи белези. Логична последица от игнорирането на посочените обстоятелства е и отсъствието на отговор на едно от основните възражения на защитата, свързано именно с информативността на показанията ѝ от досъдебната фаза относно самоличността на извършителя на посегателството. От съществено значение за правилното решаване на делото е бил въпросът за видимостта към местопроизшествието от дома на свидетелките Б., като изводът на контролираната инстанция за наличие на такава е основан върху показанията на пострадалия И. Я. за извършените от него измервания на отстоянията между гаража му и къщата на двете жени, както и върху посоченото от тях на досъдебното производство относно атмосферните условия. Извън вниманието на окръжния съд са останали показанията на свид. И. А., в които той двукратно е заявил, че видимостта била ограничена, тъй като времето било мъгливо. Тези негови твърдения не са били обсъдени от контролираната инстанция; не е извършена и надлежна проверка посредством изискване на официална информация относно наличието на мъгла на инкриминираната дата. Едва след получаването на такава и след съпоставянето ѝ с показанията на свидетелите би могъл да се направи категоричен извод дали А. Б. е могла да възприеме не само силуета на извършителя, но и индивидуализиращите му белези, позволили ѝ да идентифицира подсъдимия като подпалвача на гаража в по-късен момент, когато била отведена от свид. П. до автомобила на задържания. На следващо място, вероятно защото страните са дали съгласието си за приобщаването му към доказателствената съвкупност по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, въззивният съд изобщо не е коментирал заключението на химическата експертиза, обективирано в протокол № 837/2019 год., съгласно което по дрехите и ръцете на подсъдимия не са открити следи от запалителни вещества. Като не са провели непосредствен разпит на експерта инстанциите по фактите са се лишили от възможността да установят какъв механизмът, по който попадат по дрехите и кожата подобни вещества, колко време се задържат и възможно ли е да не останат следи при боравене с тях, а отговорът на всички тези въпроси е от съществено значение за проверка на защитната теза, че подсъдимият няма участие в инкриминираното деяние. Контролираната инстанция не е защитила убедително и тезата си за годност на намиращия се на л. 26 от ДП протокол за оглед на лекия автомобил, в който е бил установен подсъдимият. Позоваването на чл. 155 от НПК, регламентиращ реда за извършване на оглед, не е достатъчно за извод, че извършеното действие по разследване не се нуждае от съдебна санкция. Отговорът на въпроса дали такава е необходима изисква да бъде обсъдено дали процесното превозно средство представлява място, на което е констатирано извършено престъпление или с предприетите по отношение на него действия се цели намирането на данни, потенциално имащи значение за делото (в същия смисъл Р. № 73/2013 год. по н. д. № 2324/2012 год. на II н. о.). В случай че съдът достигне до извод, че извършеното действие по разследването представлява претърсване, по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК, той е следвало да потърси друг доказателствен път, за да установи какви инструменти са се намирали в автомобила. В тази връзка е необходимо да се посочи, че твърдението на полицейските служители, че в превозното средство е имало инструменти, са отправна точка за доказване на обсъжданото обстоятелство. Доколкото обаче обвинителната теза е, че разбиването на вратата на подпаления гараж е сторено с точно определен от тях, уместно е било не само да бъдат разпитани поемните лица, но и на тях и на присъствалите на огледа свидетели И. К. и Й. З. да бъдат предявени иззетите като веществено доказателство предмети. Последното е било особено наложително като се има предвид, че собственикът на превозното средство – свид. П. В. Л. е проявил известно колебание по отношение на намиращите се в багажника му сечива. Изложеното дава основание за извод, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото и за формиране на вътрешното му убеждение. Тези нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и имат за последица отмяна на проверявания съдебен акт. По жалбата на частния обвинител: Предвид изложеното относно необходимостта от отмяна на въззивната присъда, разглеждането на доводите на касатора за явна несправедливост на наказанието се явява безпредметно. Единствено за яснота следва да се подчертае, че дори и да беше констатирал наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК настоящият съдебен състав не би могъл сам да увеличи наказанието, а пак би отменил присъдата и би върнал делото за ново разглеждане. Пак за пълнота на изложението трябва да се посочи, че не съществува процесуална възможност да бъде уважен граждански иск, който не е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Процесуалният способ пострадалият да защити правата си е да предяви иск по реда на ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 6/25. 01. 2022 год., постановена от Окръжен съд – Пловдив по в. н. о. х. д. № 1139/2021 год.. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.