Р Е Ш Е Н И Е     № 254     София, 04 юни 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                      ИВЕТА АНАДОЛСКА   при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Марияна Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 211/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Х. Р. С. против въззивно решение № 4/11.02.2009 г., постановено по ВНОХД № 268/2008 г. от Апелативен съд – гр. Б., с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд – гр. С.. С първоинстанционната присъда № 30 от 25.11.2008 г. по НОХД № 496/07 г., подсъдимият С е бил признат за виновен в това, че на 22.05.2007 г., в гр. С., в съучастие като съизвършител с В. Й. К. , Н. В. М. , без надлежно разрешително, придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 19,382 грама - 3,4 -метилендиоксиметамфетамин на обща стойност 484,55 лева - престъпление по чл. 354а, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Наложените наказания са : три години лишаване от свобода и глоба в размер 5 000 лева. На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, предмет на предходна условна присъда. Жалбата се позовава на всички касационни основания. Направено е основно искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия С, алтернативно се претендира : преквалификация на извършеното по чл. 354а, ал.3 или чл. 354а, ал.5 от НК; намаляване на наложеното наказание при условията на чл. 55 от НК; връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Не са налице претендираните процесуални пороци, в основата на които стоят твърдения за нарушаване на основните начала, на които се подчинява наказателния процес, както и такива, свързани с качеството на въззивният съдебен акт. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по релевантните факти, при спазване на процесуалните изисквания и правилата на формалната логика. По делото е налице съвкупност от гласни, писмени и веществени доказателствени източници, правилно анализирани от предходните инстанции, като такива, обосноваващи съучастието на подсъдимия С в извършване на престъплението. Действително показанията на свидетеля М(съучастник на подсъдимия, спрямо когото производството е приключило по реда на глава ХХІХ от НПК), заемат съществен дял от доказателствената основа, върху която е изградена обвинителната теза, а в последствие и осъдителните съдебни актове. Безспорно е, че на базата на подробните признания, включително и тези прочетени по реда на чл. 281, ал.2 от НПК, е установено съпричасността на подсъдимия към престъпното деяние, общността на умисъла, както и крайната цел на подсъдимия С свидетеля К да се сдобият с наркотично вещество за разпространение по време баловете на зрелостници. Изявленията на М. , дори и ако се постави въпросът за т.нар. “оговор”, правилно не са приети за компрометирани, тъй като съдът е отчел тяхната последователност и безпротиворечивост, косвеното им потвърждаване от другите фактически данни (напр. местонахождението на укритото вещество, периодичността на пътуванията и срещите между съучастниците по този повод и пр.), както и неубедителността на представената защитна версия. В мотивите на съдебния акт съдът подробно е обосновал както отказа си да приеме версията за неучастие на подсъдимия С в деянието, така и оценката си за неправдоподобност на твърденията, че свидетеля К е поставил без знанието на С. наркотичното вещество в десния преден фар на лекия автомобил, след отварянето на капака. Надлежната аргументация, направена от съда в тази връзка, прави неубедително и твърдението за нарушение на чл. 339, ал.2 от НПК, както и на това, за липсата на фактически положения, приети от съда и свързани с участието на подсъдимия С в престъплението. Отсъствието на процесуални пороци при установяване на фактическите положения прави неоснователно искането за преквалификация на извършеното по чл. 354а, ал.3, респк. по чл. 354а, ал.5 от НК. В рамките на приетите фактически констатации, релевантната правна норма, съдържаща признаците на извършеното от подсъдимия престъпление и съобразно която е наказан, е тази по чл. 345а, ал.1 от НК. Третото от касационните основания, поддържано в жалбата – това по чл. 348, ал.1,т.3 от НПК, се свързва с искането за приложение на чл. 55 от НК, без да са изложени конкретни доводи в негова подкрепа. Данните за личността на подсъдимия, в това число съдебната му биография, разкриват завишена степен на неговата обществена опасност. Последната, преценена в съвкупност и с останалите обстоятелства - за вида, броя на таблетките и концентрация на активно вещество, не оправдават твърденията за прекомерна тежест на наложеното наказание. По делото не са приети, а и не са налице изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което изключва санкционирането на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК. Ето защо, настоящият състав намира, че не са налице основания за намеса при предпоставките на чл. 348, ал.5, т.1 от НПК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 4/11.02.2009 г., постановено по ВНОХД № 268/2008 г. от Апелативен съд – гр. Б..   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.