Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * установителен иск * установяване право на собственост * насрещен иск * изменение на нотариален акт * трето лице * отмяна на нотариален акт * право на строеж * общи части * форма за валидност


Р Е Ш Е Н И Е

№ 87

С., 11.07.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№10 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Г. срещу решение №288 от 16.10.2009г. по гр.д.№303/09г. на Старозагорския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №70 от 06.03.09г. по гр.д.№797/08г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Б. Г. против К. П. Д. и С. Г. С. иск по чл.108 от ЗС за собственост на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в [населено място], [община], УПИ ХVІ-641,642; в частта, с която е изменен е частично нот.акт №84/2008г., който легитимира ищеца като собственик на този имот и в частта, с която е уважен насрещният установителен иск за собственост на ответниците по отношение на същия имот, както и отрицателният им установителен иск, че ищецът не е негов собственик. С въззивното решение е отменено частично решението на районния съд и е уважен насрещният иск на ответниците за собственост на ½ ид.част от обслужващия приземен и тавански етаж на сградата.
С определение №465 от 31.05.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която е бил изменен частично на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариалният акт за собственост на ищеца. Не е допуснато касационно обжалване по въпроси, свързани със съществото на спора за собственост между страните.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали при уважаване на иск за собственост съдът може да отмени или измени нотариалния акт за сделка, с която имотът е прехвърлен от лице, което не е било негов собственик.
По поставения въпрос има противоречива съдебна практика. В някои решения на ВС и ВКС се приема, че могат да бъдат отменяни или изменяни по посочения ред и нотариални актове за сделки. Израз на тази практика са например решение №333 от 26.04.85г. по гр.д№133/85г. на второ гр.отд.; решение №46 от 12.03.10г. по гр.д. №725/09г. на второ гр.отд.; решение №16 от 23.02.09г. по гр.д.№442/08г. на ТК, първо търг.отд. В други съдебни решения се приема, че по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.537, ал.2 от ГПК могат да се отменят или изменят само констативни нотариални актове, но не и нотариални актове за сделки. Израз на тази практика са например решение №418 от 08.06.04г. по гр.д.№706/03г. на ВКС, второ гр.отд., решение №254 от 26.05.10г. по гр.д.№1134/09г. на ВКС, ІІ ГО и др.
По поставения въпрос има и практика на ВКС по чл.290 от ГПК – решение №322 от 19.04.10г. по гр.д.№777/09г. на ВКС, първо гр.отд; решение №483 от 15.07.10г. по гр.д.№991/09г. на ВКС, първо гр.отд.; решение №477 от 08.11.2010г. по гр.д.№909/09г. на ВКС, второ гр.отд.; решение №369 от 17.01.2011г. по гр.д.№898/09г. на ВКС, второ гражданско отделение. В тях се приема, че нотариалните актове за сделки не могат да бъдат отменяни от съда по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.537, ал.2 от ГПК. Първите две решения са подписани с особено мнение на член от съдебния състав.
По поставения правен въпрос настоящият състав намира следното:
Както нотариалните актове, с които се удостоверява правото на собственост върху недвижим имот, така и нотариалните актове за сделки, се издават в охранително производство, след извършена проверка от страна на нотариуса за съществуването на правото на собственост на молителя, който иска собствеността му да бъде удостоверена или на прехвърлителя по сделката. И двата вида нотариални актове са охранителни по своята правна природа. Изхождайки от общите правила на охранителните производства – чл.430, б.“а“ и б.“б“ от ГПК /отм./, сега чл.чл.536, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, нотариалното производство по издаване на нотариален акт, независимо от вида му, следва да се спре в случаите, при които има дело, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт, или когато по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. В последния случай, ако в едномесечен срок не бъде предявен иск за спорното право, нотариалното производство следва да се прекрати. Спирането и прекратяването на нотариалното производство има за цел да предотврати издаването на нотариален акт, с който може да се създаде една правна привидност и да засегне правото на собственост на трето лице, което не е страна в нотариалното производство. Посочените текстове са гаранция за издаване на истински нотариални удостоверявания – било то удостоверявания по констативни нотариални актове, било удостоверявания на правото на собственост на прехвърлителя по нотариални актове за сделки.
Издаването на неистински нотариални актове – такива, които съдържат неверни нотариални удостоверявания за правото на собственост на молителя или на прехвърлителя по сделка, е заплаха за сигурността на гражданския оборот. Правното средство за защита срещу такива неистински нотариални актове е искането за отмяната им по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.537, ал.2 от ГПК. В този случай спорът за собственост се развива след издаването на нотариалния акт, но последиците на съдебното решение следва да бъдат същите, както ако спорът се беше развил преди това – неистинските нотариални удостоверявания следва да бъдат отменени – така, както не би се стигнало до тях, ако спорът беше възникнал при висящо охранително производство по издаването на нотариалния акт и това производство бе спряно до решаване на спора за собственост. Нещо повече – дори и когато правото на собственост е съществувало в лицето на молителя или на прехвърлителя при издаването на нотариалния акт, но впоследствие е придобито по давност от трето лице, то може да иска отмяна на нотариалния акт, който е станал неистински предвид новото правно положение.
Отмяната на нотариален акт за сделка по иск за собственост на трето лице, което не е страна по сделката, се подчинява на същите правила, както и отмяната на констативен нотариален акт. И в двата случая се цели отмяна на неистинско нотариално удостоверяване. Но докато при констативните нотариални актове удостоверителното изявление на нотариуса е само едно – за правото на собственост на молителя върху заявения имот, при нотариални актове за сделки удостоверителните изявления са две – че прехвърлителят е собственик на имота и че пред нотариуса е извършена разпоредителна сделка с този имот. Затова, до оборването му, нотариалният акт за сделка удостоверява, че приобретателят е станал собственик на имота. Ако това удостоверително изявление е невярно, пътят за отмяната му е същият, както и при констативните нотариални актове – чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.537, ал.2 от ГПК. С отмяната на нотариалния акт за сделка ще се внесе яснота по отношение на третите лица, че приобретателят не е собственик на имота, тъй като съдебното решение ще се отбележи по неговата партида – нещо, което не винаги се постига при вписване на исковата молба и на решението, с което нотариалният акт не е изрично отменен. И на последно място – с отмяната на нотариалния акт за сделка тя се лишава от формата за валидност по чл.18 на ЗЗД. Този ефект на решението по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.537, ал.2 от ГПК съответства на действителното правно положение. Дори самата прехвърлителна сделка да е валидна, с нея не се постига желаният вещен прехвърлителен ефект, затова лишаването и от форма не уврежда допълнително правата на приобретателя по сделката. Що се отнася до праводателя – ако сделката е била възмездна /продажба, замяна/, той и без това носи отговорност за съдебно отстранение. От тази отговорност той може да се освободи при условията на чл.191, ал.2 от ЗЗД – ако не е бил привлечен в спора за собственост и докаже, че е имало достатъчно основания за отхвърляне на иска. Отмяната на нотариалния акт за сделката не влошава по никакъв начин неговото правно положение.
По съществото на касационната жалба.
За да приеме, че не ищецът, а ответниците са собственици на процесния имот – първи етаж от жилищна сграда, заедно с ½ ид.част от обслужващия приземен и тавански етаж на сградата, въззивният съд е установил следното: Дворното място, в което е построена сградата, е било собственост на Д. С. Д.. С нотариално заверено заявление по чл.56, ал.2 от З./отм./, вписано в нотариалните книги на общината под №80/25.12.1974г., той е учредил на брат си Господин С. Д. правото на строеж на първи етаж от двуетажна жилищна сграда. По силата на това право Господин Д. е станал собственик на първия етаж, както и на ½ ид.част от сутерена и от таванския етаж, които са обслужващи и се придават съответно към жилищните обекти. Съдът е изложил и допълнителни мотиви, че тези обекти са във владение на Господин Д. и семейството му от построяване на сградата, което е манифестирано пред всички и е било признато от брат му Д., който е декларирал, че е собственик само на ½ ид.част от къщата. След смъртта на Господин Д., ответниците са станали собственици на тези обекти по силата на наследственото правоприемство. Прието е, че наследниците на другия брат – Д. Д. не са били собственици на първия етаж и на съответната ½ ид.част от сутерена и тавана и затова извършеното от тях прехвърляне на собствеността върху тези обекти на ищеца Г. Г. с нот.акт №84/2008г. няма вещен прехвърлителен ефект.
Решението е правилно.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че след като не е бил сключен договор за отстъпване право на строеж върху процесния първи етаж от сградата, това право не е валидно учредено. Учредяването е извършено по облекчената форма на чл.56, ал.2 от З. /отм./ - нотариално заверено и вписано заявление от собственика на земята. Договорът не е необходим елемент от тази фактически състав, затова липсата му не влияе на валидността на учреденото право.
Тъй като ответниците са придобили собствеността на спорния имот въз основа на учредено право на строеж, не следва да се обсъждат оплакванията срещу евентуалните мотиви на въззивния съд за придобиване на правото на собственост по давност. Тези мотиви не са решаващи. Освен това – след като приземният и таванският етаж на сградата имат обслужващо предназначение, те са общи части и като такива се включват в предмета на насрещния иск за собственост.
И на последно място - по изложените по-горе съображения, правилно въззивният съд е изменил нотариалния акт за сделка, от който черпи права жалбоподателят.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №288 от 16.10.2009г. по гр.д.№303/09г. на Старозагорския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: