2 Р Е Ш Е Н И Е N 140 гр. София,08.06.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 932 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Г. Г. Г. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Г въззивен състав № 3019 от 26.05.2011г. по гр.д.№ 1905/2011г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК № 1251 от 22.12.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса осъществен ли е твърдяният придобивен способ , от който ищецът извежда материалната си легитимация като собственик /правоприемство по завет/ , след като към датата на смъртта на завещателя имотът вече е бил негова собственост, възстановена с решение на Общинската служба по земеделие , независимо, че към датата на извършване на заве та , процедурата по възстановяване на собствеността все още не е била приключила. Констатирано е противоречие между обжалваното решение и решение № 378 от 27.05.2009г. по гр.д.№ 302/2008г. на ВКС, ІІІ г.о. Ответниците Д. А. К. и Н. Н. К. чрез пълномощника си адв. Р.К. изразяват становище, че въпросът, по който е допуснато касационното обжалване не е от съществено значение за крайния резултат на делото, защото дори и при признаване на правното действие на завета, ищецът не може да се легитимира като собственик поради отсъствие на предпоставките на чл.10 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.291 т.1 ГПК намира за правилна практиката в решение 378 от 27.05.2009г. по гр.д. 302/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., според което заветът на земеделски земи произвежда правно действие, когато собствеността е възстановена преди смъртта на завещателя . За разлика от универсалното завещание, което придава качество на наследник на облагодетелстваното лице, по силата на частното завещателно разпореждане по чл.16 ал.2 ЗН, бенефициерът става собственик на завещаното имущество при откриване на наследството. З. не може да породи правно действие на основание чл.19 ал.1 ЗН ако завещаната вещ не се намира в патримонума на завещателя в момента на смъртта му. Затова от значение за признаване правата на заветника, когато заветът се отнася за отнети земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е моментът на съставяне на завещанието, а на откриване на наследството, защото ако към този момент е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ, земеделската земя се е върнала в патримониума на наследодателя в новите реални /възстановими или определени с план за земеразделяне/ граници и разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗН е неприложима. Следователно отговорът на поставения за тълкуване в определението на чл.288 ГПК въпрос е, че заветът на земеделски имот произвежда правно действие, ако към датата на смъртта на завещателя, имотът вече е бил негова собственост, въз основа на влязло в сила решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността, породило конститутивно действие, независимо, че към датата на извършване на завета , реституционната процедура все още не е била приключила. По основателността на жалбата. Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 39 състав от 23.08.2010 г. по гр. д. № 33 835/ 08 г., с което е отхвърлен иска на Г. Г. Г. срещу Д. А. К. и Н. Н. К. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на реална част от УПИ ХХVІІІ-102, кв. 6, местността „Вилна зона Киноцентъра, ІІІ част” по плана на [населено място] с площ от 0.723 дка, обозначена на скицата –приложение №2 към заключението на вещите лица от 05.06.2010г., неразделна част от решението. В. съд е приел, че ищецът не може да се легитимира за собственик на спорния имот на твърдяното основание – частно завещателно разпореждане и реституция по ЗСПЗЗ , тъй като заветът е съставен на 06.07.2006 г. , а собствеността е възстановена от Общинската служба по земеделие и гори с решение № 6753 от 08.11.2007 г. в съществуващи /въстановими/ стари реални граници. З. в частта за имота, описан в точка 3, е недействителен по общите правила на ЗН – той не отговаря на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗН да има за предмет определена вещ и не поражда действие със смъртта на Д. Й. П., настъпила на 25.11.2007 г. Липсата на годен обект на собственост – конкретно определена вещ поради кооперирането на земята, е лишила от съдържание правото на собственост с титуляр Й. П. П., именно в такъв вид то е придобито по универсално правоприемство от завещателя Д. П. по чл. 5 ЗН и той не е могъл валидно да се разпореди със завет с конкретен имот. С оглед изложението по чл.291 ГПК изводите на съда са незаконосъобразни – отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Собствеността върху част от бившия имот пл. 157 от кадастрален лист 616 по кадастър от 1962г. е възстановена на наследниците на Й. П. П. с постановяване на решение на ОСЗГ О. купел [населено място] № 6753 от 08.11.2007г., влязло в сила на 23.11.2007г. в реални граници съгласно удостоверение по чл.13 ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. Впоследствие възстановената част е заснета като поземлен имот № 2776 кв.6 по плана на С., вилна зона „Киноцентър ІІІ част” с площ от 723 кв.м. Наследникът по закон на бившия собственик Д. Й. П. е починал на 25.11.2007г. , след влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността, следователно той е бил собственик на имота към момента на откриване на наследството му и не е налице хипотезата на чл.19 ал.1 ЗН. Въпросът за индивидуализацията на земите в завета, направен преди възстановяване на собствеността би се поставил от гледна точка на възможността да се разкрие точната воля на завещателя при тълкуване на завещателното разпореждане. В някои случаи, особено при възстановяване на собствеността в нови граници, определени с план за земеразделяне може да се окаже невъзможно да се установи какъв е предметът на завета, когато са завещани конкретни имоти, без да са достатъчно индивидуализирани, които при възстановяване на собствеността попадат в рамките на окрупнени имоти, определени с план за земеразделяне. В разглеждания случай обаче този въпрос не стои, защото в завещанието имотът е означен със сигнатурата му по стария план, която е послужила и като основание за възстановяване на собствеността в стари /възстановими граници/. С оглед на изложеното изводът на въззивния съд, че завещателното разпореждане не е произвело правно действие на основание чл.19 ал.1 ЗН е незаконосъобразен и обжалваното решение следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поради липса на мотиви на въззивния съд по конкретните доводи във въззивната жалба, във връзка с мотивите на първоинстанционния съд по възраженията на ответника за отсъствие на предпоставките за възстановяване на собствеността предвид наличието на изключението по чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, правилността на решението не може да бъде проверена в останалата част. Ето защо делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по наведените във въззивната основания за неправилност на първоинстанционното решение. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Г въззивен състав № 3019 от 26.05.2011г. по гр.д.№ 1905/2011г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: