3 Р Е Ш Е Н И Е № 197 С., 10.05. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 430/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 930 от 25.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1903 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 2309/2009 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба на ищците Е. Р. Т. и В. Ц. П., които искат то да бъде отменено като неправилно. Ответниците по касация не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 281 от 20.07.2009 г. по гр. д. № 558/2008 г. на Карловския районен съд, с което е отхвърлен предявен от Г. Р. Р., Е. Р. Т., В. Г. Р., В. Ц. П. и Г. Ц. Ц. срещу Общината [населено място] иск за признаване на установено правото на собственост върху овощна градина с площ 1 дка с кадастрален № 27, находяща се в местността “Б. б.” в землището на [населено място], при посочени съседи. Въззивният съд приел, че ищците не са се възползували от правото си да претендират възстановяване на собствеността по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ върху имота - овощна градина, закупен от наследодателя им с продавателен акт от 05.12.1909 г., и владян от него и впоследствие от наследниците му; не са предявили и установителен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Фактът, че владението не е губено, не е достатъчен да се приеме, че не е проведена колективизация или масовизация на имота. Правото на възстановяване се поражда и в случаите, когато имотът не е включен в ТКЗС, но в тежест на ищците е да установят, че техният наследодател не е лишаван от правото на собственост, а това те не са сторили. Тъй като не са установили правото си на собственост върху спорната земя, то искът е неоснователен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос дали предвиденият в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ режим за възстановяване на собствеността следва да се прилага и по отношение на земеделски земи, които не са били обобществени, съответно не са били реално включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други селскостопански организации. Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 З. /отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика, изразена в решения на Върховния касационен съд по сходни случаи: р. № 380 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г., р. № 341 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 4723/2008 г. на I-во г. о., р. № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на II-ро г. о., и др. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване във всеки конкретен случай. Същевременно по отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са ги закупили, макар и не в законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност не се прилага /в случай, че давността не е изтекла до влизането в сила на посочената норма/. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Оттук следва, че при разпределяне тежестта на доказване се изхожда от това дали спорното обстоятелство е част от твърденията на страната или от възраженията на ответната страна. Доказването на отрицателни факти става чрез установяване на други положителни факти, от които може да се направи извод за наличието или липсата на въведения от страната отрицателен факт. В конкретния случай ищците следва да установят твърдението си, че спорният по делото имот, закупен от наследодателя им без да е спазена установената от закона форма - чл. 219 ЗЗД /отм./, е владян от купувача, а след неговата смърт - от наследниците му, а ответната община - възраженията /ако поддържа такива/, че от гледна точка на реституционното законодателство е налице отнемане от държавата /например по силата на членствено правоотношение - ако наследодателят, който е починал на 05.06.1965 г., е станал член - кооператор на ТКЗС; че земята е била одържавена на основание чл. 12, ал. 2 З. /отм./, че е отстъпена безвъзмездно на държавата и др./, и съответно - налице е основание за включване на имота в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ. Данните по делото сочат, че ищците са наследници на Г. Д. Р., който с продавателен акт от 1909 г. закупил овощна градина от 1.000 дка в местността “Б. б.” в землището на [населено място], при съседи: А. Ю., А. М., път и дере. От показанията на разпитаните по делото свидетели Л. С. и Я. З. се установява, че имотът е владян от купувача още преди колективизацията на земеделските земи, а след този момент - от ищците по делото. При тези данни и съобразно посоченото разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд е следвало да се произнесе по исковата претенция на ищците с оглед въведеното от тях основание на претендираното право на собственост - придобивна давност с начало на владението от момента на закупуване на имота с продавателния акт от 1909 г. В обобщение, въззивното решение е неправилно, постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. То следва да се отмени, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК - да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение № 1903 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 2309/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: