Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
София,13.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 199 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. З. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, постановено на 12.12.2011г. по гр.д.№1633/2011г.
С определение №187/22.03.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроси по приложното поле на чл.79 ЗС в хипотеза на възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ-относно значението на извършените преди началото на давностния срок действия,за значението на действията,извършени след изтичането на този срок,за вида и характера на действията,представляващи владение,периода на тяхното извършване,за действията,с които се демонстрира намерение за своене и за значението на искането за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка,извършено след изтичането на давностния срок.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон,при съществени процесуални нарушения и необоснованост-въззивният съд не е анализирал целия наличен доказателствен материал в неговата пълнота,не е изложил съображения защо кредитира или не кредитира установените факти,изцяло е игнорирал факта на държане и ползване за целия процесен период на изградената септична яма,не е отчел правното значение на установената в чл.69 ЗС презумпция,която в случая не е оборена,а оттам и неправилно е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест,което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа,че в нарушение на материалния закон е отречено значението на действията по държането и ползването на септичната яма след нейното изграждане,както и на предприетите действия по снабдяване с нотариален акт за собственост,извършено след изтичането на давностния срок при положение,че релевирането на изтеклата давност може да се извърши едва след изтичането на минимално възможния срок от 10 години. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен,като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. М. М. и П. Б. П. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържат,че извършваните от М. А. З. действия не съдържат елементите,утвърдени от съдебната практика като белези на давностно владение,което да е упражнявано постоянно, непрекъснато,явно,както и демонстративно по отношение на невладеещия собственик.
В постъпила в съдебно заседание писмена защита ответниците по касационна жалба П. Б. П.,И. М. М., С. Б. Б. и К. М. М. излагат съображения, че макар въззивният съд да не е изследвал в детайли наведените от М. А. З. твърдения,то съдържа верния извод както по приложението на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,така и по отношение липсата на доказателства,установяващи,че в периода 1997-2007г. касаторът е упражнявал фактическа власт върху спорния имот с намерение да го свои. Навеждат доводи,че от значение е какви са конкретните действия на упражнена фактическа власт и спрямо кого са извършени,как е демонстрирано намерението за своене,има ли спрямо собствениците релевирана давност и то с оглед смяната на собствеността в хода на евентуалното действие на давността. Подчертават значението на обстоятелството,че в съседния имот до 18.05.1995г. не е имало сграда, както и че съседният имот е собственост на дъщерята на касатора. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
М. А. З. е предявил срещу С. Б. Б.,П. Б. П.,К. М. М. и И. М. М. иск за признаване право на собственост върху поземлен имот с пл.№* в кад.лист * по плана на [населено място],район “К. в.”,м.”К. в.” и м.”Ю. п.-ІV”,с площ от 870кв.м. като придобит по давност.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил предявения от М. А. З. установителен иск като неоснователен.
Прието е,че с решение на ПК-Д. №1027/13.12.1994г.,влязло в сила на 03.02.1995г., на С. Б. и П. П. в качеството на наследници по закон на З. Г. е възстановено правото на собственост върху спорния имот,като с н.а.№*/07.08.2008г. С. Б. и П. П. са прехвърлили на К. М. и И. М. собствеността върху същия.
Прието е,че упражняваната от М. З. фактическа власт върху имота за времето от 1991г. до 03.02.1995г. е без значение,тъй като съгласно чл.5,ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от влизането на тази разпоредба в сила. Прието е,че от значение за спора е установяването на владението за времето от 1997г. до 2007г.,за който период от време не е установено М. З. да е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои-за този период от време свидетелските показания не са конкретни,не установяват категорично намерение за своене. Почистването на терена и складирането върху него на стари автомобили е прието,че не водят до извод за своене на имота. Инициираното производство за снабдяване н нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка е прието за ирелевантно,тъй като е станало извън рамките на давностния срок-през 2009г. Изграждането на септична яма през 1991-95г. е прието,че не демонстрира намерение за владение,тъй като е извършено преди началото на давностния срок.
Въпросите,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване,касаят предпоставките, при наличието на които може да бъде придобито по давност право на собственост върху недвижим имот в хипотеза на възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика.
Относно значението на извършените преди началото на давностния срок действия настоящият състав приема следното:
Извършените преди началото на давностния срок фактически действия,сочещи на намерение за своене,следва да се вземат предвид при извършването на преценка установена ли е фактическа власт върху имота и дали упражняването й продължава и за последващия период от време, както и за намерението,с което тази фактическа власт е установена,ако чрез тях върху имота е извършено такова въздействие,което е променило неговото състояние и в същото състояние имотът е бил ползван след влизане в сила на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ. Обстоятелството,че изтеклата до определен момент придобивна давност не се зачита по силата на изрична правна норма не заличава естеството на установената фактическа власт нито променя намерението,с което фактическата власт е била установена и упражнявана в този период от време. Намерението,с което фактическата власт е била установена първоначално следва да се има предвид освен ако по делото не е установена последваща промяна в това намерение.
За вида и характера на действията,представляващи владение:
В решение на Великотърновския окръжен съд по гр.д.№735/2007г. е прието,че ограждането на имота,почистването и стопанисването му, присъствието в имота,сочи че се осъществява фактическа власт с намерение за своене,докато в обжалваното решение е прието,че такива действия не водят до извод за своене на имота.
В решение №213/23.12.2008г. по гр.д.№233/2008г. на Окръжен съд-Кърджали е прието,че действията по поддръжка на имота сочат на намерение за своене и могат да служат за основание за придобиване по давност,докато в обжалваното решение е прието,че тези действия не сочат на намерение за своене.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение и в постановеното от Софийския апелативен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №213/23.12.2008г. на Окръжен съд-Кърджали по гр.д.№233/2008г. и в решението на Великотърновския окръжен съд по гр.д.№735/2007г. като съображенията за това са следните:
Ограждането на имота,почистването и стопанисването му с цел използването на този имот според неговото предназначение и за нуждите на ползващото го лице представляват действия по упражняване на фактическа власт с намерение за своене,тъй като сочат наличие на воля оградената част от земната повърхност да бъде отделена,опазвана и поддържана,което представлява отношение на собственик към вещ,която счита за своя. Подобни действия са обичайно присъщи на собственика на вещта,поради което при наличието на такива действия презумпцията на чл.69 ЗС може да се приеме за оборена само ако се установи,че опазването,поддържането и използването на имота е възложено на упражняващото фактическата власт лице от собственика или от трето лице, респ. е било извършвано с друга цел,различна от личното му ползване за нуждите на осъществяващото фактическата власт лице.
За значението на искането за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка,извършено след изтичането на давностния срок:
В решение №131/27.04.2009г. по гр.д.№29/2009г. на Окръжен съд-Стара Загора е прието,че обработването на имота сочи на упражняване на пълна фактическа власт,като значение имат и факти,проявяващи се след изтичането на 10-годишния давностен срок от първоначалното установяване на владението,докато в обжалваното решение е прието,че извършените след изтичането на давностния срок действия са ирелевантни, вкл. и инициирането на производство за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение и в постановеното от Софийския апелативен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №131/27.04.2009г. на Окръжен съд-Стара Загора по гр.д.№29/2009г. като съображенията за това са следните:
Искането за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка сочи,че лицето,което е инициирало това производство счита себе си за собственик на имота и желае да демонстрира това свое отношение спрямо всички независимо дали е извършено непосредствено след изтичането на давностния срок или след по-продължителен период от време. Законът не е обвързал възможността правото на собственост да се придобие по давност с необходимостта искането за констатиране на изтеклата придобивна давност по предвидения в закона ред да бъде извършено непосредствено след изтичането на давностния срок. До момента,в който фактическата власт на владелеца не бъде отблъсната за период от време,който прекъсва давността или чрез действия,водещи до прекъсване или спиране на давността,респ. до осъществяването на юридически факт,имащ за правна последица придобиване правото на собственост от друго лице,владелецът може да иска издаване нотариален акт за признаване придобиване по давност на това право по обстоятелствена проверка и това негово действие следва да се приеме като намерение за демонстриране на владението и да бъде зачетено.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
На първо място следва да се отбележи,че ако едно лице осъществява фактическа власт върху недвижим имот чрез действия по неговото лично ползване,стопанисване,облагородяване,застрояване за свои нужди и опазване,то тези действия следва да бъдат квалифицирани като действия на владелец. И ако тези действия са извършвани явно,лицето,в полза на което е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ,респ. неговите правоприемници, следва да предприемат действия по отблъсване на установената и продължаваща фактическа власт преди изтичането на предвидения в чл.79,ал.1 ЗС 10-годишен срок и по този начин да прекъснат давността. Ако веднъж установеното владение не бъде прекъснато и обезпокоено и продължи повече от 10 години след 22.11.1997г. ,владелецът придобива собствеността по давност и може да противопостави това свое право на бездействащия собственик,който ще загуби правото си,ако не го защити. Законът изрично допуска установяване на самостоятелна фактическа власт върху чужд имот с намерение за своене и придобиване на право на собственост след изтичане на определен срок като установеното от съдебната практика изискване владението да е явно дава на собственика възможност да узнае за нарушаването на правото и да го защити ,ако желае да запази собствеността. Завладяването на един имот без правно основание действително представлява нарушение правата на собственика,но доколкото правните последици от това завладяване са изрично предвидени в закона,който собственикът следва да знае, и установеният срок за придобиване по давност е с продължителност,достатъчна собственикът да организира защитата си и да я проведе успешно,отблъсвайки владението, простото твърдение за неоснователно нарушаване на правата му не може да обоснове адекватна и ефективна защита на собствеността. В този смисъл и решение №262/21.11.2011г. по гр.д.№342/2011г. на ІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК,решение №330/28.11.2011г. по гр.д.№1519/2010г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК и решение №280/24.10.2011г. по гр.д.№344/2010г. на ІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК,като съгласно последното от значение в подобна хипотеза биха били само действията,предприети срещу самия владелец,които съгласно чл.116 ЗЗД водят до прекъсване на давността, тъй като само такива действия смущават владението. Простото оспорване правата на владелеца в отправена до същия нотариална покана следователно не водят до прекъсване на давността,ако не са свързани и с неговото отстраняване от имота.
От съществено значение следователно е не дали тези действия са били противопоставени на собственика на имота и са били манифестирани спрямо него,нито дали е доказано да са били извършвани с намерение за своене с оглед установената в чл.69 ЗС презумпция,а какво е тяхното естество и сочи ли последното на установяване на самостоятелна фактическа власт,т.е. на фактическа власт в полза и за нуждите на осъществяващото я лице. В случая действително по делото е установено,че М. З. още към 1994г. е установил фактическа власт върху процесния недвижим имот като го е използвал първоначално за складиране на строителни материали и поставяне на фургони по повод извършван в съседен имот строеж,а впоследствие е изградил в имота подземна бетонова септична яма с преливник и поставени подземно тръби между тях,започнал да коси и поддържа имота, да го почиства от храсталаци,поставил метална ограда,която впоследствие била открадната. Тези негови действия обаче са извършени с цел осъществяване на строителство в съседен имот,който принадлежи на друго лице / н.а.№*/18.05.1995г.,том *, н.д.№*/1995г. сочи,че съседният имот,в който е построена сградата е собственост на дъщерята на М. З./,поради което не могат да бъдат квалифицирани като владелчески по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС. Такова действие представлява и изграждането на септична яма с преливник,чиято единствена функция е да обслужва съседния имот. И доколкото по делото не е установено действията по почистване на имота от храсталаци,както и косенето,поддържането и ограждането му да са били извършени с цел М. З. да използва същия за свои лични нужди според неговото предназначение /като дворно място или земеделски имот/, тези действия по правилата на формалната логика следва да бъдат квалифицирани като такива,свързани с възможността за поддържане на изграденото в имота съоръжение в добро състояние и осъществяване на достъп до него,а както вече беше отбелязано,то е функционално свързано с жилищната сграда,изградена в съседния имот и няма самостоятелно предназначение. А след като по делото не е установено М. З. да е извършвал явно, необезпокоявано и непрекъснато действия от категорията на тези,които обективно би извършвало считащото себе си за собственик лице, крайният извод на въззивния съд,че предявеният от него иск е неоснователен следва да бъде споделен.
Обжалваното решение е правилно като краен резултат,поради което на основание чл.293,ал.1 ГПК следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 вр. чл.81 ГПК в полза на К. М. М. следва да бъде присъдена сумата 3000лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено на 12.12.2011г. по гр.д.№ 1633/2011г.
ОСЪЖДА М. А. З. на основание чл.78,ал.3 вр.чл.81 ГПК да заплати на К. М. М. сумата 3000.00лв./три хиляди лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|