Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
София, 28 юни 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КЕТИ МАРКОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1495/2011 година.
Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия П. И. И. от [населено място] чрез неговия защитник - адвокат И. К. от В., против въззивна присъда № 47/23.03.2011 год. на Габровския окръжен съд, постановена по внохд № 29/2011 год. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, тъй като изводът за виновността на подсъдимия не се основава на надлежно събрана и достатъчна доказателствена основа. Неоснователно са игнорирани обясненията на подсъдимия, които освен като средство за защита са доказателствено средство, представляват доказателствен източник и като такива подлежат на оценка наред с останалите доказателства. Макар, че в жалбата е посочено единствено основанието за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, изложените в нея доводи обосновават друго основание-това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото на критика е подложена дейността на съда по оценка на събраната доказателствена съвкупност, която според защитата, не се основава на изискванията на чл. 13, чл. 107, ал. 3 НПК и поради това, вътрешното убеждение на съда не е изградено съобразно чл. 14 НПК и е в нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК. Иска се касационната инстанция да изпълни пълномощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК да оправдае подсъдимия.
Пред касационната инстанция, редовно призован, подсъдимият не се явява и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С въззивна присъда № 47/23.03.2011 г., по внохд № 29/2011год., на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 от НПК, Габровският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 756 от 15.12.2010 год. на РС-Габрово, постановена по нохд № 785/2010 год., с която подсъдимият П. И. И. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 290, ал. 1 от НК, като е постановил нова, с която този подсъдим е признат за виновен в това, че на 12.01.2010 год. в [населено място], пред Габровския районен съд, в съдебно заседание проведено по нчхд № 471 по описа на същия съд за 2009 год., като свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина-че на 18.05.2009 год. около 17.00 часа, когато между О. П. и С. М., двамата от [населено място], възникнал конфликт, е бил със служебен автомобил на [фирма]-гр. С. в района на ЦДГ „Радост”-гр. Габрово по повод извършена продажба на видии за бетон на фирма, извършваща ремонт в посочената детска градина, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2,б.”б” от НК го е осъдил на пробация, като му определил пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 и определил тяхната продължителност на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК за срок от по шест месеца. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна.
Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод се свеждат до твърдения, че подсъдимият не е извършил престъпното деяние и че липсват доказателства доказващи вината му.
В жалбата защитата прави собствен анализ на доказателствата в подкрепа на довода си за невиновност на подсъдимия и излага съображения за непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебния акт, които обаче, не съставляват основания за касационна проверка по чл. 348 от НПК, поради което не могат да бъдат разгледани.
В съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК съдът изцяло е проверил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство/чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 35, ал. 3 НПК/. Вътрешното му убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Затова, оплакванията за допуснати от въззивната инстанция нарушения по събиране и оценка на доказателствения материал и начина на изграждане на вътрешното убеждение за виновността на подсъдимия в извършеното престъпление са неоснователни. При установяване на правнорелевантните факти въззивната инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал, като точно е посочено на кои се дава вяра, на кои не и защо, и на кои се гради направения извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. След като съдът е установил по несъмнен начин, че И. е осъществил състава на това престъпление, правилно го е осъдил по това обвинение. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Противоречията между обясненията на подсъдимия по оспореното от него обвинение и останалите уличаващи го доказателствени материали са били обсъдени и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. В тази насока изводите на въззивния съд са подкрепени изцяло от анализа на показанията на свидетеля О. П. дадени пред първата инстанция и писмените доказателства по делото, които удостоверяват факта, че като представител на фирма [фирма]-гр. С. на 18.05.2009 год. и на 19.05.2009 год. подсъдимият не е доставял строителни материали в детска градина „Радост”-гр. Габрово/писмо изх-№ Е. 144/12.02.2010 год./. От приложения към същото писмо пътен лист от G. системата на управлявания от подсъдимия служебен автомобил е видно, че на 18.05.2009 год. и на 19.05.2009 год. автомобилът се е прибрал в [населено място] в 16.00 часа-на първата дата и в 16.02 часа-на втората дата, т.е. в 17.00 часа на 18.05.2009 год. той обективно не е могъл да бъде в [населено място] и твърдението на подсъдимия, че е бил очевидец на инцидента, за който свидетелствал по нчхд № 471/2009 год. е било опровергано по категоричен начин. Посочените свидетелски показания и писмени доказателства са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и налагат единствено възможния извод, че той е автор на престъплението предмет на обвинението. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивния съд относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
При приетите за установени фактически положения авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация е напълно законосъобразна. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства и не се нуждаят от допълнителен коментар. Подсъдимият П. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, по което е бил признат за виновен и осъден от второинстанционния съд. С оглед на изложеното касационната жалба на подсъдимия И. се явява изцяло неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 47/23.03.2011 год. на Габровския окръжен съд, постановена по внохд № 29/2011 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: