Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 172   София, 11.12.2009 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 253/2009г.     Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Х” Е. , гр. С. срещу решение № 347 от 17.12.2008 г. по в. т. д. № 551/2008 г. на Великотърновски апелативен съд. С атакуваното решение е оставено в сила постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 106 от 16.07.2008 г. по т. д. № 77/2008 г., с което по предявен от ”С” А. , гр. С. иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, е признато за установено по отношение на касатора “Х” Е. и “Р” О. /. несъстоятелност/, гр. В., че плащанията по разходни касови ордери от 30.04.1999 г., 12.05.1999г., 17.05.1999г., 21.05.1999г. и 26.05.1999 г. и по платежно нареждане от 03.05.1999 г., в общ размер на сумата 124 340 лв., са нищожни. С определение № 409 от 09.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като е прието, че от значение за делото са следните въпроси: активно легитимирани ли са кредиторите на несъстоятелния длъжник да предявят иск по чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ; налице ли е правен интерес от предявяването на иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ в случай, че е образувано друго дело по предявен от синдика на дружеството-длъжник с предмет иск по чл. 55 ЗЗД и съединен с него отменителен иск; елемент ли е от фактическия състав на чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ наличието на валиден паричен дълг, настъпил падеж на дълга и добросъвестност на получателя на плащането и може ли съдът да приеме за недоказан твърдян от страната факт, ако е отказал допускането на поисканите за неговото установяване доказателства. Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е недопустимо като постановено по недопустим иск и неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Недопустимостта на решението е аргументирана с липсата на активна процесуалноправна легитимация на ищеца “С” А. , в качеството му на кредитор на несъстоятелния длъжник, за предявяване на иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и с липсата на самостоятелен правен интерес от предявяване на настоящия иск, предвид настъпилия в хода на новото въззивно разглеждане факт - образуването на т. д. № 1289/2007 г. по описа на Великотърновски окръжен съд по предявен от синдика на несъстоятелното дружество иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ със същия предмет и съединен с него иск на несъстоятелния длъжник по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на исковата сума. Неправилността на обжалвания акт е обоснована с твърдението за немотивирано недопускане на релевантни за спора доказателства; за неправилно приложение на чл. 55 ТЗ и чл. 301 ТЗ; за неправилност на извода за съотношението между чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и за недоказаност на съществуващ паричен дълг на ответника “Р“ ЕО. към “Х” А. по смисъла на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. Релевирано е изрично оплакване за неправилност на въззивното решение и в частта за присъдените разноски. Ответникът по касация - “С” А. , гр. С. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение по съображения, подробно развити в писмена защита от 06.10.2009 г. Ответникът - “Р” О. /. несъстоятелност/, гр. В. не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „С” А. , гр. С. иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, при новото разглеждане на делото по реда на чл. 218з ГПК /отм./ въззивният съд е приел за доказано, че в т. н. подозрителен период /от датата на неплатежоспособността до датата на откриване на производството по несъстоятелност/ длъжникът „Р” О. , гр. В. е извършил в полза на касатора “Х” Е. плащания по разходни касови ордери от 30.04.1999 г., 12.05.1999г., 17.05.1999г., 21.05.1999г. и 26.05.1999 г. и по платежно нареждане от 03.05.1999 г., в общ размер на сумата 124 340 лв. Като ирелевантна за спора е преценена липсата на изрично посочване в тези документи на основанието за извършеното плащане, доколкото законът не провежда разграничение по отношение източника на паричното задължение - търговска сделка, неоснователно обогатяване или непозволено увреждане. Без значение, според съдебния състав, е също обстоятелството дали сумите по процесните разходни касови ордери са получени от лица, притежаващи представителна власт по отношение на “Х” О. , чиито правоприемник е “Х” ЕАД. В тази връзка съдът е счел, че е налице потвърждаване действията без представителна власт на основание чл. 301 ТЗ, с оглед липсата на възражения от страна на “Х” Е. на отправената до него нотариална покана от “С” АД. За недоказано е прието твърдението на ответника по иска на “Х” Е. , че сумите по процесните разходни касови ордери са платени преди началната дата на неплатежоспособността. По отношение на основното процесуално възражение за недопустимост на предявения иск, въззивният съд се е позовал на задължителните указания в тази насока, дадени в отменителното решение на Върховен касационен съд - решение № 950 от 14.12.2007 г. по т. д. № 552/2997 г. на ВКС, ІІ т. о. Преценил е, че активната легитимация на кредитора “С” А. и правният му интерес от предявяване на иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ не са отпаднали и след образуването на 27.12.2007 г. на гр. д. № 1289/2007 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, предмет на което е предявен от синдика на дружеството в несъстоятелност иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване нищожността по отношение на “Х” Е. и “Р” О. на същите плащания, обективно съединен с иск на дружеството в несъстоятелност срещу ответника “Х” Е. с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на същата сума в масата на несъстоятелността. Въззивното решение е недопустимо. Недопустимостта на акта произтича от липсата на правен интерес от предявения иск. Доколкото искът по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е установителен по своя характер, съгласно изричната норма на чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, наличието на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск. Тази предпоставка следва да е налице както към момента на завеждането му, така и към момента на постановяване на решение по него. В конкретния случай, въпросът налице ли е правен интерес за ищеца „С” А. , в качеството му на кредитор на несъстоятелния длъжник „Р” О. , да предяви отменителен иск по реда на чл. 646, ал. 2, т. 1 ГПК, е решен по задължителен за въззивния съд начин в постановеното от Върховен касационен съд при първото касационно разглеждане на делото решение № 950 от 14.12.2007 г. по т. д. № 552/2007 г. на ІІ т. о. Поради това, този въпрос не подлежи на повторно обсъждане в настоящото производство. С оглед именно приетото от Върховен касационен съд в отменителното решение, следва да се счете, че е налице правен интерес за ищеца „С” А. от предявяването на иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. След постановяване на касационното решение, обаче, в хода на новото въззивно производство, е настъпил нов факт, който има отношение към допустимостта на предявения установителен иск, доколкото засяга правния интерес от предявяването му. Този факт е образуваното т. д. № 1289/2007 г. на Великотърновски окръжен съд по предявения от синдика на дружеството-длъжник иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ със същия предмет - признаване за нищожни плащанията по разходни касови ордери от 30.04.1999 г., 12.05.1999г., 17.05.1999г., 21.05.1999г. и 26.05.1999 г. и по платежно нареждане от 03.05.1999 г., в общ размер на сумата 124 340 лв., с който е съединен осъдителен иск на дружеството в несъстоятелност с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу „Х” Е. за връщане в масата на несъстоятелността на посочената сума. Предявяването на тези два иска има за последица отпадане на правния интерес за кредитора „С” А. от предявения установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. Отпадането на правния интерес, обаче, не се дължи на обективното тъждество между предявените от кредитора „С” А. и от синдика на „Р” О. /. несъстоятелност/ искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. То е резултат от факта, че с установителния иск на синдика е съединен и осъдителен иск на несъстоятелното дружество за реално връщане на процесната сума. Докато правните последици от евентуалното уважаване на установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ се изчерпват само с признаване на плащането на процесната сума за нищожно, то последиците от уважаването на осъдителния иск включват и реално връщане на сумата в масата на несъстоятелността. Следователно осъдителният иск осигурява много по-голяма и интензивна правна защита както за самия длъжник, така и за всички негови кредитори. Ето защо, с предявяването на този иск следва да се счете отпаднал правният интерес от предявения от кредитора установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, което води съответно до недопустимост на същия и налага обезсилване на постановеното по него решение. Поради приемането на иска за недопустим и неразглеждането на материалноправния спор по същество не следва да бъдат обсъждани и направените в тази връзка от страните доводи и възражения, в т. ч. и относимите към тях въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед на които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 10 611 лв.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 347 от 17.12.2008 г. по в. т. д. № 551/2008 г. на Великотърновски апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от ”С” А. , гр. С. срещу “Х” Е. , гр. С. и “Р” О. /. несъстоятелност/, гр. В. иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че плащанията по разходни касови ордери от 30.04.1999 г., 12.05.1999г., 17.05.1999г., 21.05.1999г. и 26.05.1999 г. и по платежно нареждане от 03.05.1999 г., в общ размер на сумата 124 340 лв., са нищожни. ОСЪЖДА “С” А. , гр. С. да заплати на „Х” Е. , гр. С. разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 10 611 /десет хиляди шестстотин и единадесет/ лева.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: