3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 361 София, 22.12. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Гълъбина Генчева Геника Михайлова като разгледа докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4344/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от М. Ф. М. чрез адв. С. А., срещу определение № 2732/03.08.2016 г. по ч. гр. д. № 2051/2016 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 22360/19.11.2015 г. по гр. д. № 5662/2009 г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения срещу К. Ц. В. иск с правно основание чл. 64, ал. 1, т. 1 вр. чл. 53, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./, за прекратяване на осиновяването й от Ц. В., заместен в процеса от процесуалния си правоприемник М. Ф. М., в хипотезата на унищожаемост поради нарушение на чл. 53, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./. Прекратяването на производството първоинстанционният съд мотивирал с решение № 185/29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о., по приложението на новото правило на чл. 106, ал. 4 от СК от 2009 г., според което унищожаването на осиновяване в хипотезата на чл. 53, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./ и чл. 81, ал. 2 СК /от 2009 г./, а именно при повторно осиновяване преди прекратяване на съществуващо такова, може да се търси само до навършване на пълнолетие на осиновения. В случая към момента на предявяване на иска - 11.06.2009 г., това не е така за ответницата К. В., която е [дата на раждане] Според решението по чл. 290 ГПК разпоредбата на чл. 106, ал. 4 от СК от 2009 г. е с процесуален характер и при липсата на изрична преходна разпоредба за довършване на висящите съдебни производства по стария ред, тя има незабавно действие и спрямо тях. Въззивният съд посочил, че решенията на касационната инстанция по чл. 290 ГПК представляват задължителна за съдилищата съдебна практика по приложението на закона. Приел, че като е съобразил преценката на данните по делото с даденото разрешение в посочения съдебен акт, още повече че то се отнася за идентичен между същите страни спор /иск за прекратяване на осиновяването на К. В. от М. М./, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпроса дали нормите на чл. 106, ал. 4 и чл. 107 СК от 2009 г. имат материалноправен или процесуалноправен характер и твърди, че е налице противоречива практика на ВКС, обективирана в цитираното решение по чл. 290 ГПК и в определение № 25 от 21.01.2010 г. по ч. гр. д. № 21/2010 г. на ВКС на РБ, ІІІ-то г. о., по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по подобни казуси съдът се произнася рядко и стои въпросът за характера на нормата на чл. 106, ал. 4 СК от 2009 г., както и дали тази норма и нормата на чл. 107, ал. 1 СК от 2009 г. имат един и същ характер, доколкото и двете касаят прекратяване на осиновяване, макар и на различни основания и дали следва да намерят приложение по заварени производства или съдебните производства, заведени преди влизането в сила на СК от 2009 г., следва да продължат по стария ред. Ответницата К. Ц. В. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното: Определение № 25 от 21.01.2010 г. по ч. гр. д. № 21/2010 г. на ВКС на РБ, ІІІ-то г. о., е постановено по частна касационна жалба срещу въззивното определение по ч. гр. д. № 693/2009 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване производството по иск с правно основание чл. 65, ал. 1 от СК /отм./. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за характера и действието на нормата на чл. 65, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./, респ. на чл. 107, ал. 1 СК от 2009 г. - прекратяване на осиновяването в хипотеза на смърт на осиновителите при пълно осиновяване. Прието е, че нормите на чл. 65, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ и чл. 107, ал. 1 от СК са материалноправни - създават потестативно право, което се предявява с личен конститутивен иск и последната няма обратно действие. Допустимостта и основателността на иска се преценяват съобразно материалния закон, действащ към деня на осъществяване на фактите, на които се основава искът. С решение № 185/29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о., касационното обжалване е допуснато по въпросите за възможността разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД, касаеща срока, в който може да се иска унищожаване на сделка, да се приложи и по отношение на правоотношения, свързани с осиновяването, както и за дължимостта на разноски при условията на чл. 78, ал. 2 ГПК, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика. Съгласно т. 1 на ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на противоречиво разрешавани правни въпроси по смисъла на чл. 292 ГПК ще бъде налице, когато в различни съдебни актове, с които ВКС като касационна инстанция се произнася по предмета на делото, постановени по реда на ГПК от 2007 г., се съдържат различни разрешения на идентичен правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, независимо от това дали този въпрос се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо. В разглеждания случай въпросите, по които е допуснато касационното обжалване в определението по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в решението по чл. 290 ГПК не са идентични, от което следва, че не е налице противоречива съдебна практика по смисъла на посочения тълкувателен акт. Обжалваното определение, обаче, противоречи на определение № 25 от 21.01.2010 г. по ч. гр. д. № 21/2010 г. на ВКС на РБ, ІІІ-то г. о., поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателката въпрос. Същевременно това изключва допускане на касационното обжалване на другото поддържано основание - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното: Според чл. 64, ал. 1, т. 1 вр. чл. 53, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./ осиновяването се прекратява от съда при унищожаемост поради нарушение на забраната, че никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Разпоредбата не поставя срок, в който това право следва да бъде упражнено. С влизане в сила на СК от 2009 г. в чл. 106, ал. 4 се предвиди, че в случай на унищожаемост като разисквания прекратяване на осиновяването могат да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от родителите на осиновения до навършване на пълнолетие на осиновения. Съдържанието на нормата е насочено към въвеждане на срок, в който личният конститутивен иск може да се предяви, а срокът е част от реда за осъществяване на субективното материално потестативно право на посочените в нормата лица. Съобразно това й съдържание тя се класифицира като процесуална, а не като материална норма. По правило процесуалните норми са императивни, имат незабавно действие и засягат заварените висящи производства, стига да няма изрична разпоредба, която да запазва досегашния ред на разглеждане на започнатите дела. В СК от 2009 г. липсва такава разпоредба, което означава, че правото на иск би продължило да съществува, само ако към момента на влизането му в сила - 01.10.2009 г., осиновената не е навършила пълнолетие - условие, което в настоящия случай не е налице. В същия смисъл е и съдебната практика, обективирана в посоченото решение на ВКС, ІV-то г. о., както и в други решения по чл. 290 ГПК по сходен въпрос от приложението на СК от 1985 г. /отм./ - чл. 38, каквито са решение № 112/25.05.2011 г. по гр. д. № 1197/2010 г. и решение № 555/21.01. 2011 г. по гр. д. № 633/2009 г., двете на ВКС, ІІІ-то г. о. Съобразно разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че въззивният съд е постановил правилно определение, което ще бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 800 лева - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0558298 от 20.09.2016 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2732/03.08.2016 г. по ч. гр. д. № 2051/2016 г. на Софийския апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2732/03.08.2016 г. по ч. гр. д. № 2051/2016 г. на Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА М. Ф. М. да заплати на К. Ц. В. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 800 /осемстотин лв./ лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: