Р Е Ш Е Н И Е № 109 София, 25.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 356/2016 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 114 от 15.02.2016 г. по касационна жалба на Т. Д. П. е допуснато касационно обжалване на решение № 5658/29.07.2015г.,по гр.д.№ 1816/2014г. на СГС, с което е отменено решение от 01.11.2013г. по гр.д.№ 32355/2012г. на Софийски РС н частта, с която е уважен иска по чл. 124, ал.1 ГПК за ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторката да се признае за установено по отношение на Столична Община р-н „Нови Искър”, че ищцата е собственик на основание придобивна давност на ½ ид.ч. от дворно место с площ 946,42 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 41010.4475.47, находящ се във вилна зона „К.”, м. „Б.”. Прието е, че за останалата ½ ид.част от имота, за която РС също е уважил иска, е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите е приел, че иска е за ½ ид.ч., а в диспозитива се е произнесъл за целия имот. Грешката следвало да се поправи като се върне делото в РС. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 и чл.86 ЗС, чл. 19 и чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и за нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата. Ответникът по касация Столична община оспорва жалбата. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по два въпроса: 1. частен земеделски имот, находящ се в застроената територия за който няма данни да е отнеман юридически, или фактически може ли да бъде придобиван по давност, за него приложима ли е забраната на чл. 86 ЗС, прилагат ли се правилата за имоти по пар.4 ЗСПЗЗ и приложима ли е нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ и 2. може ли да се придобие по давност идеална част от такъв имот от физическо лице, придобило владението по частен писмен договор. С Р № 249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. І гр.о. Р № 488/19.12.2011г. по гр.д.№ 1403/10 І гр.о., Р № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС І гр.о се приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Целта на реституцията, уредена в ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост, което юридически не е отнето, но фактически владението върху него е отнето, като обособи обекта, върху който се възстановява това право като установи съществуващите реални граници, или ги възстанови, /когато това е възможно/, а когато старите граници не са запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в същата местност, върху които да се възстанови собствеността. ЗСПЗЗ, като реституционен закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията. Запазването на собствеността в реални граници за имотите в строителните граници на населеното место дори да са за селскостопанско ползване е предвидено в Примерните устави на ТКЗС от 1958г. /Обн., Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г. и от 1968г. / ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г./ чл. 10, ал.3, съответно чл. 11. Съгласно чл. 12 ЗСГ от 1973г. и ПМС № 25/75 г. (ДВ, бр. 20/11.03.1975 г.) гражданите, които се занимават лично и с участие на членове на семейството им със селскостопанска дейност, са могли да притежават и запазят в реални граници селскостопански имоти в полските райони до 5 дка поливни и до 10 дка неполивни площи, а в планинските райони – до размерите, които са притежавали до влизане в сила на това постановление, а тези, които не са си получавали доходите основно от селскостопанска дейност са могли да притежават до 2 дка. Тези имоти, за които нормативно е предвидена възможността и реално е запазено владението върху тях, не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 25. (И.. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) (1) земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Тази норма не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Такива земи, ако не са станали държавни на някакво друго основание, или общински след отделяне на общинската собственост от държавната през 1991г., могат да се придобиват по давност ако не съществуват пречките за това, предвидени в отменените ЗРПВПНИ и чл. 29 ЗСГ. По предявения иск е установено следното: Ищцата Т. Д. П. купува от А. Б. Л. с писмен договор от 26.04.1970г. част от неговия имот с площ 500 кв.м.в м. „К.” при съседи – продавача от изток, Ц. В. – от запад, А. А. от север и М. Л. от юг. Договорът е сключен в писмена форма. Представена е разписка от същата дата за плащане на уговорената цена. На 24.01.1971г. Т. Д. сключва гр.брак с Б. М. С. и взема неговата фамилия. На 03.05.1985г. е сключено допълнение към договора от 1970г., с което се уговарят, предмет на продажбата да са съседните 400 кв.м. от имота при същите съседи. Имота не е бил заснет в никой кадастрален план, намирал се е извън регулацията, но не е влизал в блок на ТКЗС поради релефа му. Няма данни и Т. Д. да е станала член на ТКЗС. През 1986г. е изготвен първия кадастрален план на тази местност, но имота не е заснет в него. На 29.01.1991г. влиза в сила решението за развод между ищцата и съпруга й. Имота не е предмет на споразумението, което са сключили двамата при развода. През 1992г. имота е заснет в кадастралния план от 1986г. с пл.№ 47 и с площ 930 кв.м. Записан е на името на ищцата Т. П. Съседния имот е на Ф. и на продавача А. Л., видно от заключението на СТЕ, приета от СГС. Ищцата е призната за собственик по давност на ½ ид.ч. от имота с н.а. № 178/т.ХХ от 12.12.1997г., но с молбата-декларация за образуване на обстоятелствена проверка е заявила воля да бъде призната за собственик на целия имот. Представено е удостоверение от 1997г., че имота не е актуван за държавен и общински и няма такъв произход. За него не е открита данъчна партида до издаване на акта. По делото са представени квитанции за платени данъци от 1998г. и 2008 г. СТЕ, приета от СГС установява, че имота е извън общия устройствен план от 2009г., но околните имоти са застроени. За този имот няма реституционни претенции. През 2010г. е одобрен планът за новообразуваните имоти. Процесният имот попада в имоти по пар.4 ЗСПЗЗ, но няма данни да е предоставян за ползване, той е записан по този план на ищцата на основание договора от 1970г. и нот. акт от 1997г.. През 2012г. е приета кадастралната карта и по нея имота е записан на ищцата. През 2011г. тя е представила в общината молба-декларация за обстоятелствена проверка за другата ½ ид.ч. от имота. В нея е отразено, че е открита данъчна партида на нейно име и на името на бившия й съпруг. Общината е съставила акт за частна общинска собственост № 2883/14.09.2011г. на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ за ½ ид.ч. от имота, като е посочено в акта, че собственик на другата ½ ид.ч. е ищцата. От показанията на св. Ц.К. се установява, че ищцата обработвала имота и събирала плодовете – садяла картови, имало овощни дръвчета, плода от които събирала тя. Имота бил ограден. Тя направила и път до него. Като съседи сочи А. В. и М. Ф.. РС е приел, че имота е владян от ищцата, но при действието на ЗСГ тя не е могла да го придобие по давност, съгласно чл. 29 във вр. с чл. 28 ЗСГ защото договорът от 26.04.1970г. няма достоверна дата от преди влизане в сила на този закон. След отмяната на глава ІІ от ЗСГ – на 13.03.1990г. /ДВ бр. 21/1990г./, ищцата е установила владение за себе си върху имота и го е придобила по давност след десет години. Прието е, че той не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, поради което общината не го е придобила на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ. Въззивната инстанция не е възприела тези изводи. Тя е приела, че не е доказано от гласните доказателства ишцата да е владяла процесния имот, защото свидетеля К. не сочи площта му, а и съседите, които посочва са различни от посочените от ищцата. Прието е, че на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ, имота е станал общинска собственост, защото не е реституиран на никого. Изводите, че не е доказано ищцата да е владяла процесния имот не кореспондират на данните по делото и са необосновани. От СТЕ, приета от въззивната инстанция, но не обсъдена от нея се установява, че по ПНИ, одобрен 2010г. един от съседите е Б. Л., а продавача по договорите от 1970 и 1985г., който бе и съсед на „продадения имот” е А. Б. Л.. Другият съседен имот е записан на А. Ф. и Ц. В.. Не е обсъдено и това, че имота е нанесен в действащия план, одобрен 1986г. през 1992г. с пл.№ 47 с площ 930 кв.м. и е записан на нейно име. Като се има предвид това и факта, че имота не е включван в блокове на ТКЗС и попада в застроена територия и предвид отговора на поставения въпрос, той не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, поради което общината не го е придобила на основание чл. 25 ЗСПЗЗ. От отмяната на ЗСГ, ищцата е упражнявала фактическа власт върху него с намерение за придобиване на собствеността за себе си, което личи от това, че го е оградила, събирала е плодовете от него, изградила е път до него, декларирала го е, през 1997г. е изявила воля да го придобие по давност изцяло в молбата декларация за обстоятелствена проверка. Общината не го е придобила, поради което не е налице и забраната на чл. 86 ЗС да се придобива по имот-общинска собственост, а от 01.06.1996г. за него не се прилага и мораториума за владение върху държавни и общински имоти, предвиден в пар.1 ЗДЗС. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени, като противоречащо на материалния закон и необосновано и вместо това, предявеният иск за признаване за установено по отношение на Столична община, че ищцата е собственик на основание неформална покупко-продажба и давност на целия имот следва да се уважи. Видно от исковата молба, искът е предявен за целия имот. Общината е актувала за държавна собственост само половината. От подържаното от нея придобивно основание – чл. 25 ЗСПЗЗ е видно, че оспорва правото на собственост на ищцата за целия имот. Затова правилно РС се е произнесъл за целия имот. Съобразно този резултат, претенцията на ищцата за разноски за всички инстанции е основателна и следва да се уважи до доказания размер 1375 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 5658/29.07.2015г. по гр.д.№ 1816/2014г. на Софийски градски съд и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична община, че Т. Д. П. ЕГН-[ЕГН] е собственик на основание придобивна давност на дворно место с площ 946,42 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 41010.4475.47, находящ се във вилна зона „К.”, м. „Б.” при граници: имот с идентификаро № 41010.4475.7 от запад, имот № 41010.4475.3 от северозапад. Осъжда Столична община да плати на Т. Д. П. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за всички инстанции в размер на 1375 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: