Р Е Ш Е Н И Е № 157 гр. София, 10.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 1557 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на к. „Г. п. к.” срещу Решение № 283/ 09.11.2012 г. по в.гр.д.№ 405/12 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 187/ 18.06.2012 г. по гр.д.№ 137/11 г. на Габровския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Н. а. по п. и д., п. от м. на р. р. и б., иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответниците да му предадат владението на поземлен имот № 3* от кв.1* по действащия ПУП на [населено място]- 40 ч., на площ от 259 кв.м., заедно с построената в него триетажна масивна сграда със застроена площ от 259 кв.м. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради несъобразяване с приложимия материален закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за собственост бъде уважен със законните последици. Ответникът по касационната жалба- д., п. от м. на р. р. и б., поддържа становище, според което обжалваното въззивно решение, както и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, са недопустими като постановени по недопустим иск, с оглед на което моли за тяхното обезсилване и прекратяване на производството по делото. Ответникът по касационната жалба- Н.а. за п. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. С Определение № 120/ 18.03.2013 г. касационното обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд е допуснато предвид наличието на вероятност същото да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с указанията на т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/01 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: По съображенията, изложени в определението за допускане на касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение на Великотърновския апелативен съд е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, в която липсва надлежно изложение на обстоятелствената част, на която се основава предявената искова претенция за собственост /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/. Ищецът в лицето на к. „Г. п.к.” е предявил иск за собственост на поземлен имот № 3* от кв.1* по действащия ПУП на [населено място]- 40 ч., на площ от 259 кв.м., заедно с построената в него триетажна масивна сграда със застроена площ от 259 кв.м., позовавайки се на качеството си на правоприемник на първоначалния собственик Г. п. б., регистрирана през 1911 г., от която имотът е бил отнет през 1951 г., като същевременно посочва, че к. е регистрирана като правен субект по фирмено дело № 806/98 г. на Габровския окръжен съд. Доколкото наличието на твърдяното правоприемство е от съществено значение за материалноправната легитимация на ищеца по предявения собственически иск, редовността на исковата молба предполага релевиране на фактически твърдения било, че ищецът, макар и с променено наименование, е идентичен като правен субект с предишния собственик, който не е бил заличен като юридическо лице в периода след 1951 г., било, че е негов правоприемник като възстановена к. по смисъла на Пар.1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ и от действащия ЗК във връзка с Пар.27, ал.1 от ПЗР на ЗК. В първата хипотеза активната материалноправна легитимация на ищеца е обусловена от положително доказване, че прекратената, но незаличена к. е възстановила дейността си по реда на чл.49 във връзка с Пар.1, ал.2 от ДР на ЗК, респ. чл.52 ЗК от 1991 г. /отм./, а във втората – че ищецът има качеството на к., вписана в регистъра на съда след 07.08.1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност, идентични с тези на Г. п. б., и включва най-малко седем к., които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на к. - първоначален собственик на спорния имот. Както е посочено и в определението по чл.288 ГПК на настоящия съдебен състав, необходимостта от релевиране на такива конкретни фактически твърдения, които да формират предмета на доказване в процеса, се илюстрира достатъчно ясно, като се има предвид, че въззивният съд е отхвърлил исковата претенция за собственост на к. „Г. п. к.” именно поради липса на правоприемство между ищеца и Г. п. б., без да са ясни подлежащите на доказване факти, обуславящи това правоприемство, които следва да са посочени в доклада на съда в първото заседание на делото със съответно разпределение на доказателствената тежест между страните /чл.146, ал.1, т.1 и 5 ГПК/. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, в която липсва надлежно изложение на обстоятелствената част досежно твърдяното правоприемство между ищеца и първоначалния собственик на процесния имот- Г. п. б.. На това основание решението следва да бъде обезсилено, а делото- върнато на въззивния съд за предприемане на необходимите съдопроизводствени действия за уточняване основанието на предявения иск /т.4 от ТР № 1 от 17.07.2011 г. по гр.д.№ 1/01 г. на ОСГК на ВКС/, като след евентуалното изпълнение на дадените по реда на чл.129 ГПК указания въззивната инстанция се произнесе по доказателствените искания на ищеца, заявени пред ВКС със становище вх.№ 5484/05.06.2013 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № 283/ 09.11.2012 г. по в.гр.д.№ 405/12 г. на Великотърновския апелативен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: