1 Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 11.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 815/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 2 от 4.01.2910 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 137 от 26.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 96/ 2012г. на Благоевградски окръжен съд, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за правомощията на синдика за предявяване на иск по чл.108 ЗС във връзка с попълване масата на несъстоятелност. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд и производството по делото е прекратено, като е прието, че ревандикационният иск, който е предмет на делото, е предявен от синдика на [фирма]- дружеството в несъстоятелност, което е недопустимо. Ищецът е подал касационна жалба, в която поддържа, че искът е предявен не от синдика, а от дружеството-длъжник, като синдикът е упражнявал само представителната власт, която има съгласно чл. 658, ал.1, т.1 ТЗ. Съгласно установената съдебна практика – определение № 415 от 3.12.2008г. по т.д.№ 305/ 2008г., ІІ т.о. на ВКС постановено в производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и задължително за съдилищата по разрешения с него процесуалноправен въпрос, синдикът е легитимират да предяви от свое име само отменителните искове по чл. 646 и 647 ТЗ, а по всички други спорове страна е самият длъжник, като синдикът осъществява само представителството му в процеса, съгласно правомощията, дадени на синдика в чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ. Тази по принцип правилна постановка е залегнала и в обжалваното решение на въззивния съд, но е неприложима за случая, тъй като изводите на съда са направени при неправилно възприемане на фактите по делото. Видно е още от титулната част на исковата молба, че ревандикационният иск е предявен от самото дружество-длъжник- [фирма] / в несъстоятелност/, а не от синдика, като последният се посочен само като негов представител, съгласно чл.658, ал.1, т.7 ТЗ и упражнява дадените му от закона правомощия да завежда дела от името на дружеството. При изричната формулировка в исковата молба, че искът е предявен от дружеството, представлявано от синдика адв.С. В. М., като по въпроса за надлежната процесуална легитимация на ищеца не е имало спор в първоинстанционното производство, изводът на въззивния съд, че синдикът действа от свое име, е необоснован и е довел до неправилност на решението, поради което същото следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на ревандикационния иск. Водим от горните съображения и на основание чл. 293, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 137 от 26.04.2012 г., както и определение по разноските № 1775/ 1.08.2012 г., постановени по гр.д.№ 96/ 2012г. по описа на Благоевградски окръжен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: