Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 11.03.2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 325/2014 година Производството е по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Образувано е по молба на К. Ю. Г., подадена чрез адв. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 366 от 12.11.2013г. на Севлиевски районен съд, постановено по гр. дело № 875/2013г., с което К. Ю. Г. в качеството си на наемател е осъден да заплати на Х. М. С. като наемодател обезщетение за вреди, причинени през време на ползването на апартамента, предмет на наемния договор от месец декември 2012г., дължащи се на причини, за които той отговаря, в размер на сумата от 1.496.27лв. на основание чл.233 ЗЗД и разходи, свързани с ползването на вещта, в размер на сумата от 342.06лв. на основание чл.232 ЗЗД или ОБЩО СУМАТА ОТ 1.838.33 лв, ведно с законната лихва, начиная от датата на завеждане на иска - 04.07.2013г., до окончателното изплащане на сумата, а така също и разноски по делото общо в размер на сумата от 324.53 лв. на основание чл.78 ал.1 ГПК. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – вследствие нарушаване на процесуалните правила страната е била лишена от участие в делото в производството пред Севлиевски районен съд. Ответникът по молбата за отмяна – Х. М. С., не взема становище. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна, постъпила в канцеларията на СРС на 27.12.2013год., предвид наличието на категорични данни по делото за момента на узнаване от молителя за решението, чиято отмяна иска, а именно – 03.12.2013г., когато е получил приложената към молбата покана за доброволно изпълнение, следва да се приеме за подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприето процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая касаторът се позовава на нарушено право на участие в производството пред Севлиевски районен съд, което се свързва с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр.1 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 пр.1 ГПК отмяна може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. С оглед конкретните данни по делото следва да се приеме, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК, защото от първоинстанционния съд е допуснато нарушение на процесуалните правила и като последица молителят не е взел участие в производството. Видно от данните по делото пред Севлиевски районен съд Х. М. С. е предявил срещу молителя два иска с правно основание съответно чл.233 и чл. 232 ЗЗД. В исковата молба ищецът е посочил адрес за призоваване на ответника – [населено място], [община]. На този адрес по разпореждане на съда са изпратени за връчване на ответника, препис от исковата молба с приложенията и препис от постановеното от съда определение , с което са му дадени указанията по чл.131 ГПК. На 17.07.2013г. в съда е постъпило писмо от Кмета на [населено място], [община]. Съгласно последното на територията на това село не живее такова лице.С разпореждане от 18.07.2013г. съдията докладчик е разпоредил “ да се изпълни процедурата по приложение на чл.47 ГПК”. В резултат на това разпореждане, видно от приложените на лист 18 до лист 20 съдебни книжа, на 22.07.2013г. на входа на Кметството на [населено място] е залепено уведомление, адресирано до ответника с указание, че в двуседмичен срок, считано от 22.07.2013г. следва да се яви в канцеларията на кметството, за да получи изпратените му съдебни книжа, както и, че в против случай същите ще се приложат по делото като редовно връчени. Върху уведомлението е отбелязано от длъжностното лице, че по данни на близки лицето живее в [населено място] на неизвестен адрес и няма да кого да се връчат книжата. С определение от 09.08.2013г. първоинстанционният съд е приел връчването за редовно и на основание чл.47 ал.6 ГПК е назначил особен представител на ответника на разноски на ищеца. Като такъв е определен адв. М. от АК [населено място], която не е подала отговор на исковата молба, но е представлявала ответника в единственото открито съдебно заседание, проведено по делото, на 11.11.2013г. На 12.11.2013г. е постановено решението, предмет на молбата за отмяна, с което исковете са приети за доказани по основание и размер и са уважени. При тези данни се обосновава извод, че е налице соченото от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение. В конкретната хипотеза, ищецът в подадената искова молба е посочил адрес на ответника, на който връчтителят е установил, че същият не пребивава. В този случай, независимо от залепването на уведомлението, съдът следва да укаже на ищеца да представи адресна справка за постоянния и настоящия адрес на ответника - чл. 47, ал. 3 ГПК . Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2 на чл.47 ГПК . Едва след изпълнение на процедурата по чл.47 ал.1 и ал.2 ГПК по настоящия или постоянния адрес на страната съдът може по реда на чл.47 ал.6 ГПК след като установи редовността на връчването, да разпореди съобщението да се приложи към делото и да назначи особен представител на ответника на разноски на ищеца. Това в случая не е сторено. Макар и с назначен особен представител, при положение, че призоваването е нередовно,поради неспазване на процедурата по чл.47 ГПК в предвидената от законодателя последователност, следва да се приеме, че ответникът по исковете е бил лишен от възможност да участва по делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. Съобразно изложеното молбата на молителя като страна в производството, по което е постановено атакуваното решение, т.е. от конституирана страна, но лишена от участие в производството поради нарушаване на съдопроизводствените правила, които обезпечават това участие, се явява основателна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето отделение, Гражданска колегия, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр.1 ГПК по молбата на К. Ю. Г., подадена чрез адв. М., влязлото в сила решение № 366 от 12.11.2013г. на Севлиевски районен съд, постановено по гр. дело № 875/2013г. ВРЪЩА делото на Севлиевски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от фаза подадена искова молба. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: