3решение по гр.д.№ 1086 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
София, 16.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1086 от 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на Надежда А. Н., А. А. П. и Б. В. П. за отмяна на влязлото в сила на 22.10.2008 г. решение № 13 от 04.03.2008 г. по гр.д.№ 814 от 2007 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 217 от 07.05.2007 г. по гр.д.№ 5801 от 2006 г. на Пернишкия районен съд за отхвърляне на предявения от молителите срещу П. Й. Д., Й. Р. Д., П. Р. Д., Карамфил К. С., М. К. Д., В. В. Р., И. Г. Н., И. М. С. и Б. В. Н. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на внасянето им в ТКЗС два земеделски имота /имот с площ от 3,2 дка в м.”З.” и имот с площ от 2 дка в м.”Кръсто”, и двата в землището на [населено място]/ са били собственост на братя В. и А. П..
В молбата се твърди, че след влизане в сила на съдебното решение молителите са открили и са се снабдили с нови писмени доказателства от съществено значение за делото- решение № 2104 от 26.08.2009 г. на Общинска служба по земеделие-гр.П., заповед № 257 от 21.02.2011 г. на Кмета на [община], протокол № ЗП-2-6 от 14.02.2011 г. на комисия по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, заповед № 263 от 21.02.2011 г. на Кмета на [община], протокол № ЗП-2-7 от 14.02.2011 г. на комисия по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, 2 бр.заключения на вещо лице по адм.д.№ 112 от 2011 г. на Административен съд- [населено място], изготвени за съдебно заседание от 20.05.2011 г. и скици към тези заключения.
Пълномощниците на ответниците П. Й. Д., Карамфил К. С., М. К. Д., В. В. Р. и И. М. С. оспорват молбата за отмяна като неоснователна.
Ответниците Й. Р. Д., П. Р. Д., Б. В. Н., С. Н. Г., П. И. В. и Г. И. А. /последните трима конституирани като наследници на починалия в хода на делото ответник И. Г. Н./ не вземат становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е допустима: същата е подадена от легитимирани страни /ищци по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, срещу влязло в сила съдебно решение, в срока по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо доказателствата да са съществували към момента на разглеждане на делото, но да не са били известни на страната по обективни причини или да са й били известни, но въпреки положените усилия страната да не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по делото.
Представените към настоящата молба за отмяна писмени доказателства не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение на Пернишкия окръжен съд, тъй като не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, а са нововъзникнали: Решение № 2104 от 26.08.2009 г. на Общинска служба по земеделие-гр.П., заповед № 257 от 21.02.2011 г. на Кмета на [община], протокол № ЗП-2-6 от 14.02.2011 г. на комисия по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, заповед № 263 от 21.02.2011 г. на Кмета на [община], протокол № ЗП-2-7 от 14.02.2011 г. на комисия по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, заключения на вещо лице по адм.д.№ 112 от 2011 г. на Административен съд- [населено място], изготвени за съдебно заседание от 20.05.2011 г. и скици към тези заключения са създадени много след влизане в сила на решението на Пернишкия окръжен съд /22.10.2008 г./ и удостоверяват възникването на нов юридически факт /възстановяването на собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ/, който, ако е от значение за разрешаване на спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, би могъл да послужат като основание за завеждане на ново дело.
Молбата за отмяна е неоснователна и тъй като представените към нея писмени доказателства не са от значение за делото: Както бе посочено по-горе, решението на ОСЗ-гр.П., заповедите на Кмета на [община] и протоколите на комисия по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ установяват собствеността върху земеделска земя към настоящия момент, докато предмет на делото, решението по което се иска да бъде отменено, е установяване на собственост към минал момент- моментът на внасяне на земеделската земя в ТКЗС. Представените заключения на вещо лице и скици към тях също не са от значение за делото, по което искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е бил отхвърлен поради това, че ищците не са доказали правото на собственост на своите наследодатели братя В. и А. П. върху претендираните земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС, а не поради липса на идентичност между притежаваните от наследодателите им и от наследодателя на ответниците земеделски земи или поради невъзможност да се установи точното местоположение на тези земеделски земи към настоящия момент.
Поради гореизложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Пернишкия окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК молителите са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата направените от тях разноски за адвокати по настоящото дело. С оглед молбата на Надежда А. Н. от 13.03.2012 г. и на основание чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с чл.7, ал.2, т.1 и пар.2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения следва да бъдат намалени, като молителите бъдат осъдени да заплатят на П. Й. Д., Карамфил К. Д., М. К. Д. и В. В. Р. общо 300 лв. възнаграждение за един адвокат и на И. М. С.- още 300 лв. възнаграждение за един адвокат
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Надежда А. Н., А. А. П. и Б. В. П. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила на 22.10.2008 г. решение № 13 от 04.03.2008 г. по гр.д.№ 814 от 2007 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Надежда А. Н., А. А. П. и Б. В. П. и тримата от [населено място], [улица] да заплатят на П. Й. Д. от [населено място], [улица], Карамфил К. Д. от [населено място], Пернишка област, М. К. Д. от [населено място], [улица] и В. В. Р. от [населено място], ул.Р. Д.” № 4/4 разноски за един адвокат по делото в размер общо на 300 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА Надежда А. Н., А. А. П. и Б. В. П. с горепосочения адрес да заплатят на И. М. С. от [населено място], [улица] разноски за адвокат по делото в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |