Р Е Ш Е Н И Е № 207 Гр.София, 18.04.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора Колова Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 1247/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 29/31.01.11 г.,постановена по В.Н.Д.256/10 г., АС-Велико Търново /ВтАС/ е отменил осъдителна присъда №36/09.06.10 г., постановена от ОС-Русе /Р./ по Н.Д.230/10 г. и е признал подсъдимия И. Н. К. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123,ал.4 НК /такава е квалификацията,дадена от Р. с оправдаване за извършено престъпление по чл.124,ал.1 НК/. Срещу така постановената присъда на ВтАС е постъпил касационен протест от страна на прокурор от АП-В. Т. /ВтАП/ с цифрово оплакване за допуснато нарушение на материалния закон-чл.348,ал.1,т.1 НПК. В допълнително изложение, депозирано пред ВКС, е развито цифрово и словно и основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Финално се моли, в съответствие с чл.354, ал.1,т.4 и ал.3,т.2 и 3 НПК, присъдата на ВтАС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста, тъй като намира,че единственото основание, по което може да има налично произнасяне, е такова по чл.348,ал.1,т.1 НПК, като едва с допълнителните съображения е въведено и оплакване за наличие на касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Прокурорът намира,че стореното е недопустимо, а твърдяното нарушение на материалния закон може да бъде осмисляно единствено с оглед различна от приетата от ВтАС фактология, в каквато връзка би следвало да има релевирано по съответния ред нарушение на процесуалните правила. Защитникът на подсъдимия моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и изложените в него съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира следното: Представителят на ВКП не поддържа протеста, като излага основания за позицията си, но същевременно не го оттегля. Ето защо касационната инстанция следва да вземе отношение по него, в светлината на очертаване на обстоятелството какъв е предметът на касационна проверка с оглед визираните оплаквания. Видно от материалите по делото, второстепенният съдебен състав е постановил присъда, като в залата е оповестил само диспозитива на същата. Протестът е подаден при спазване разпоредбата на чл.350,ал.1 вр.чл.319,ал.1 НПК, преди да бъдат изготвени мотивите към атакувания съдебен акт. В тази връзка прокурорът от ВтАП изрично е уточнил в касационния протест, че след изготвяне на мотивите към присъдата ще изложи допълнителни съображения. Както върховната съдебна инстанция по наказателни дела дълготрайно приема в своите решения, сезиращите я процесуални документи не трябва да бъдат оценявани единствено по цифровото изразяване на оплакване за съответно налично касационно основание, а и според съдържанието им. Казаното се отнася както за жалбите на подсъдим, частен обвинител и граждански ищец, така и за протест на прокурора. Огледано в съдържателен план, в процесния протест са изложени съображения за достатъчна доказателствена установимост на качество “технически ръководител” на подсъдимия. Това очевидно следва да се противопостави на решаването на въпроса по присъдата, чиито мотиви още не са били изготвени, като на практика се извлича претендиране на допуснато процесуално нарушение, ограничило съществено участието на прокурора в процеса, поради превратен доказателствен анализ,довел до опорочаване на съдебната воля. Макар и цифрово да не е отразена нормата на чл.348,ал.1,т.2 НПК, аргументите по протеста навеждат на оплакване за нейно присъствие. Именно поради тази причина едва след визиране на подобна дължима съдебна преценка, се отстоява теза за нарушение на материалния закон с оправдаване на К.- цифрово цитирано основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. След запознаване с мотивите към присъдата, изготвилият протеста прокурор е представил допълнение към него, което е депозирано на основание чл.351,ал.3 НПК до даване ход на делото пред Върховния касационен съд. Запознавайки се вече с аргументацията на второстепенния съдебен състав,той е доразработил отстояваната позиция за непълен разбор на доказателствените материали във връзка с приемането на качество на подсъдимия “технически ръководител” и е конкретизирал цифрово посоченото като касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Заради направения по-горе съдържателен анализ на прокурорския протест, настоящият състав на ВКС намира, че по него са формулирани както основанието по чл.348,ал.1,т.1 НПК, така и такова по чл.348,ал.1,т.2 НПК, с доуточняване на размишленията по тях с допълнителните съображения по протеста. Ето защо се стига до извод, че може да се разсъждава по оплакване за незаконосъобразно извлечена от наличния доказателствен материал фактология по престъпната дейност, която е довела до неправилно приложение на материалния закон. По същество погледнат, касационният протест е основателен. Основният въпрос, който се поставя в процесния казус, е дали на подсъдимия може да бъде доказателствено признато качество на “технически ръководител” на обект в[населено място]. Второинстанционният съд е разсъждавал надълго и нашироко в тази посока, като основателно е отбелязал неотстраними недъзи на досъдебното производство, свързани с набавяне на необходима по делото писмена документация, влизаща в дължимия предмет на доказване за престъпление по чл.123 НК, с конкретика като настоящата. В крайна сметка обаче задължение на решаващия орган е, в рамките на събраните в хода на производството и правилно ценени доказателства, да направи извод за виновността или невиновността на привлеченото към наказателна отговорност лице, без значение дали е можело да бъдат набавени допълнителни доказателствени материали, което не е станало и тяхното набавяне оттук нататък е възпрепятствано. Актът на второинстанционния съдебен състав подлежи на процесуален упрек поради смелото,но недостатъчно доказателствено обезпечено твърдение за фалшифициране на писмена документация от страна на свидетеля К., с оглед прехвърляне на отговорност върху подсъдимия. Дали самият К. не следва да носи наказателна отговорност по повод настъпилата смърт на пострадалия като ръководител на фирмата, неосигурил безопасни условия на полагане на труд, не е въпрос, на който следва да се отговаря в настоящото производство. Той не е относим в пряка връзка към ангажиране на наказателната отговорност на К., както правилно е отбелязано в прокурорския протест. Няма съмнение, че за работниците на обекта в[населено място], които са и свидетели по делото, подсъдимият е изпълнявал длъжността “технически ръководител”. Като такъв го счита и свидетелят К., в чиято фирма той е назначен на работа. На л.137 от първостепенното съдебно производство е приложена молба от К. с вх.№22/24.03.08 г., до изпълнителния директор на [фирма],гр.Р., съгласно която той моли да бъда назначен на работа в цитираната фирма като технически ръководител, считано от 25.03.08 г. Тази молба е убягнала от внимателна преценка на второстепенния съд. Същото се отнася и за приложената на л.140 от съдебното производство заповед № 01-041/18.07.08 г., съгласно която, считано от 21.07.08 г., се прекратява трудовият договор[населено място], изпълнявал длъжността технически ръководител ел.част. Видно от приобщените към делото таблици за отчитане явяването и неявяването на работа, както и на ведомостите за получаване на трудови възнаграждения, подсъдимият се е водел на длъжност и е получавал заплата като технически ръководител. На тях ВтАС също не е обърнал нужното внимание. Казаното е относимо и за уведомлението до НАП-Р. с дата 27.03.08 г., където подсъдимият също е посочен като технически ръководител и справката от НАП в тази връзка /л.138 и 139 от първостепенното съдебно производство/. Ако би имало някакво процесуално съмнение за това дали подписите върху документи, върху които са положени такива на К., са негови, то би следвало да се пристъпи към проверка на това обстоятелство с назначаване на съдебно-почерково изследване. Всъщност, втората инстанция се е фокусирала остро върху разминаванията между трудовия договор, предоставен от фирмата, и този, предоставен от самия подсъдим, както и върху длъжностната характеристика и заповедта за назначаване на К. като технически ръководител на обекта в[населено място]. Не може да не се възприеме като законосъобразен подходът при оценяване на трудовия договор, като представеният от подсъдимия е с по-минималистично съдържание от представения от дружеството- липсва назначаване на длъжност “технически ръководител ел.част” и категорията персонал “служител”. Вярно е и това,че не е установено К. да е подписал длъжностната характеристика за технически ръководител, но същевременно не е пристъпено към разпит на съставителката Т. Н. И.,която би могла да осветли въпроса с връчване и уведомяване за обсъждания документ. Най-безкомпромисен, макар и неверен, е анализът на второстепенния съд касателно заповедта за назначаване на подсъдимия на длъжността “технически ръководител” на обекта в[населено място]. Коментираните в мотивите папки-джоб от т.2 на досъдебното производство, съдържащи предаване на третираните документи от страна на дееца и от страна на служителката на фирмата В. Г., съдържат една и съща заповед № 01-021/21.03.08 г., съгласно която за ръководител на обекта е назначен В. С. Н.. Същевременно в кориците на делото е приложена и заповед №01-034/ 26.03.08 г. /л.146 от първостепенното съдебно производство/, като за технически ръководител на обекта в[населено място] е определен инж.И. К.. Настоящата инстанция не констатира тежките фалшификации, описани в мотивите към присъдата на ВтАС, касаещи отнасящата се за К. заповед, която за него е една и е с дата след назначаването му на работа. Отделен е въпросът дали тя му е била доведена до знанието. По-важно в случая е доколко поведението на подсъдимия регистрира познанието за нея, с оглед изпълняваната от него пряка дейност, възприемана от работниците съвсем не като шофьорска /както твърди самият К. в обясненията си/, а като такава на технически ръководител. Доста подробно ВтАС е обсъждал възможността деецът да бъде назначен като технически ръководител на обект, който още не е открит- това е станало на 03.06.08 г., а заповедта е с дата 24.03.08 г. Изложеното е още един аргумент за въззивния съд, за да отсъди създаване на документа с оглед процеса, наред с преценка с други писмени доказателствени материали относно обекта в[населено място] и откриване на строителната площадка. В тази връзка обаче не е обмислена възможността преговорите за осъществяване на дейността между възложителя и изпълнителя да са се водили преди формалното сключване на договора и фактическото откриване на обекта, като предварително са били решени и въпросите за избор на технически ръководители. В показанията на свидетеля Б.,подминати от страна на ВтАС в коментираната връзка, се съдържа информация, че договорът между него като възложител и К. като изпълнител, е сключен през м.април, 2008 г. Отделно от това, самият той е виждал подсъдимия да дава инструкции и е отсъдил,че е технически ръководител. Ако бе съпоставил доказателствените източници, описани по-горе и ги бе осмислил не изолирано, едностранчиво и непълно, а в тяхната взаимна връзка, наред с информацията по депозираната пред ВтАС съдебно-техническа експертиза, второстепенният съд би могъл да достигне до други изводи по приложението на материалния закон, включително и такива като целените от страна на държавното обвинение. Като не е сторил това, той е допуснал нарушения на нормите на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК, както твърди и прокурорът в допълнението към протеста. Очертаното е довело до процесуално недопущение по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1, т.2 НПК, което не е отстранено, но е отстранимо при ново разглеждане на делото. Само в сферата на пълнотата на процесуалното изследване и с оглед наведеното възражение за нарушение на материалния закон от страна на държавното обвинение в неговия протест, съдът,който отново ще разглежда делото по същество, е необходимо да направи изключително внимателен анализ на ал.2 и 4 на нормата на чл.163 А от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, в съответствие с приетото за подсъдимия за заемане на съответна длъжност и квалификацията му за нея. Все в този контекст може да се спомене и намерилото място в мотивите към присъдата на Р. разрешение, дадено по решение № 163/09.03.74 г. по К.Н.Д.89/74 г.на Второ наказателно отделение на ВС на РБ. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр. ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 29/31.01.11 г.,постановена по В.Н.Д.256/10 г.от АС-Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/