Р Е Ш Е Н И Е № 30 С о ф и я , 09 февруари 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 31 я н у а р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1135/2017 година. Производството е по реда на Глава 33 от НПК. Образувано е по искане (назовано „въззивна жалба”) лично от осъдения О. Х. М., в момента в затвора в Б., в което изразява недоволството си от постановеното протоколно определение от 25.04.2017 г. по ЧНД № 1231/2015 г. от Окръжен съд-Варна за привеждане в изпълнение на остатъка от 1 година, 8 месеца и 3 дни лишаване от свобода от наказанието му по НОХД № 7779/2011 г. по описа на Варненския районен съд, с който остатък от общото му наказание от 6 години лишаване от свобода е бил освободен на основание чл.70, ал.1 от НК с определение от 15.09.2015 г. по същото ЧНД, като съдът е постановил изпълнението през изпитателния срок на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК, а именно „задължителни пробационни срещи с пробационен служител”. Няма отправени конкретни искания, освен общото за „възобновяване на делото”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият М., лично и със служебния си защитник адв.Др.А. от САК в съдебните прения пред касационната инстанция уточняват доводите и исканията си към ВКС, доразвити и в писмено допълнение на искането. Върховният касационен съд провери правилността на влязлото в законна сила определение, като съобрази следното : С протоколно определение от 15.09.2015 г. по ЧНД № 1231/2015 г. на Окръжен съд-Варна осъденият О. Х. М. от Варна е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на част от наложеното му по НОХД № 7779/2011 г. на Районен съд-Варна за съвкупност от престъпления общо наказание от 6 години лишаване от свобода, а именно остатък от 1 година, 8 месеца и 3 дни, като е определен изпитателен срок от 1 година, 8 месеца и 3 дни, през който е постановено изпълнението на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител”. Определението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 24.09.2015 г. В изпитателния срок е било установено системно неизпълнение на определената пробационна мярка и на 04.04.2017 г. в Окръжен съд-Варна е било внесено на основание чл.267б, ал.2 от ППЗИНЗС във връзка с чл.70, ал.7, изр.1-во, предл.2-ро от НК предложение от началника на ОС „ИН”-Варна за отмяна на УПО на осъдения М. и постановяване изпълнението на остатъка от наказанието лишаване от свобода, от който е бил условно предсрочно освободен. За насроченото на 25.04.2017 г. открито съдебно заседание осъденият е бил редовно призован чрез секретаря на Община Главиница, но не се е явил, без да е посочил уважителни причини. При участието на служебно назначения му за защитник адв.В.Я. от АК-Варна, Варненският окръжен съд с определението си от същата дата е привел на основание чл.70, ал.7 от НК изпълнението на остатъка от 1 година, 8 месеца и 3 дни лишаване от свобода при строг режим, поради неизпълнение в изпитателния срок без основателна причина на постановената му пробационна мярка. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 11.05.2017 г., когато е приключило изпълнението на пробационната мярка. След задържане на осъдения О. М. за доизтърпяване на остатъка от наказанието му в затвора във Варна с начало 19.05.2017 г. (писмо изх.№ 5134/30.06.2017 г. на ОП-Варна, л.83 ЧНД), от 29.05.2017 г. същият е депозирал неколкократно „молба”, „декларация-молба”, „въззивна жалба” с искане за възобновяване на делото на основание чл.422, ал.1, т.1 и 6 от НПК и с други нередовности, което е наложило двукратно постановяване на отказ от ВКС да се образува производство по реда на Глава 33 от НПК. С внасяне на поредната „въззивна жалба” от осъдения М. е образувано настоящето производство пред ВКС, като с писмено допълнение от 09.11.2017 г. същият е изложил в пет пункта претенциите си за възобновяване на производството по ЧНД № 1231/2015 г. на Окръжен съд-Варна, а именно : - че на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК счита за нарушено правото му защита поради неосигурена адвокатска защита; - че е неоснователен изводът на съда за неизпълнение на постановената му пробационна мярка без основателна причина; - че неоснователно изпълнението на остатъка от наказанието му следва да изтърпи в затвора в Б., а не по местоживеенето му в затвора във Варна; - възразява срещу постановление за прекратяване на досъдебно производство № 238/2016 г. по описа на РУП-Тутракан; - оспорва определение по ч.гр.д.№ 226/2017 г. на Окръжен съд-Силистра; - не е съгласен с определението от 27.07.2017 г. по ЧНД № 1231/2015 г. на Окръжен съд-Варна за възлагане в негова тежест направените в производството по чл.306, ал.1, т.3 от НПК разноски за предоставената му служебна защита от АК-Варна. Отправеното до ВКС искане е за „връщане на всички документи и вещи, които противозаконно му били отнети”, както и „да бъде върнат за доизтърпяване на остатъка от наказанието във Варненския затвор”. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира „въззивната жалба” като искане по реда на Глава 33 от НПК за подадено в законоустановения 6-месечен срок, от осъдено лице с наложено наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, срещу съдебен акт на окръжен съд и за допустимо, доколкото в допълнението му се развиват доводи за процесуални пропуски при постановяване на влязлото в законна сила определение, за нарушено право на защита и за неправилно приложение на закона, но разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : На първо място следва да се отграничат основанията за образуване на производство по Глава 33 от НПК по искане на осъденото лице О. М. и претенциите му към ВКС съобразно правомощията на касационната инстанция. Сред последните не са определяне местоизпълнението на наказанието лишаване от свобода, предоставено на главния директор на ГД „ИН”, съдебния контрол върху прекратяване на досъдебно производство по реда на чл.243 от НПК, разпореждането с веществени доказателства по досъдебни производства и контрол върху актове на съда по граждански дела, поради което не се дължи отговор на тези поставени от осъдения въпроси. Дължи се отговор за процесуалната издържаност на процедурата по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК във връзка с приложението на чл.70, ал.7 от НК, включително осигурено ли е правото му на лично участие по делото и на правна помощ, приложен ли е правилно материалният закон и дължи ли възстановяване на разноските, направени в негова полза при развитието на посочената процедура. Отговорът на тези оплаквания на осъдения е положителен. Внесеното предложение от началника на ОС „ИН”-Варна в окръжния съд-Варна на основание чл.267б от ППЗИНЗС е обстойно мотивирано, посочени са случаите на неизпълнение на пробационната мярка и причините за това, наложените на осъдения наказания, дадените му указания за възможността по чл.205, ал.2 и 3 от ЗИНЗС изпълнението на мярката да се пренесе в района, където по негови твърдения е бил в трудови правоотношения, с регистрация на друг настоящ адрес, опитите за издирването му на всички известни на пробационната служба адреси. За съдебното заседание той е бил редовно уведомен за внесеното предложение и за датата на заседанието, но не се явил нито лично, нито е упълномощил защитник. Такъв му е бил осигурен служебно по искане на съда и процедурата е протекла в негово отсъствие. Бил е уведомен за решението на съда, но в законния срок не го е обжалвал, което се признава и в допълнението на искането му. Съдът е мотивирал акта си както с оглед доклада на пробационния служител за системното неизпълнение на пробационната мярка, така и установени данни за нови досъдебни производства за негови деяния, осъществени в изпитателния срок (видно и от писмо изх.№ 1185/05.07.2017 г. на РС-Тутракан за висящо НОХД № 475/2017 г. с обвинение срещу осъдения за друго престъпление). Или, окръжният съд правилно е приложил закона – чл.70, ал.7, изр.1-во, пр.2-ро от НК и е привел в изпълнение остатъка от наказанието, от изтърпяване на което осъденият е бил условно предсрочно освободен. В крайна сметка, той не оспорва това съдебно решение, като претендира да изтърпи този остатък в затвора във Варна, но което е в правомощията на главния директор на ГД „ИН”. С определението си от 27.07.2017 г. правилно съдът е присъдил той да заплати и направените разноски за осигурената му правна помощ в производството по чл.306, ал.1, т.3 от НПК. С оглед на изложеното ВКС не намира допуснати процесуални нарушения в производството пред окръжния съд, не е допуснато ограничаване на правото на лично участие на осъдения в него, като му е била осигурена адвокатска защита и е спазен материалният закон. Не са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за възобновяване на наказателното дело и искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Водим от горното и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. Х. М., ЕГН [ЕГН], за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК на влязлото в законна сила определение от 25.04.2017 г., постановено по ЧНД № 1231/2015 г. от Окръжен съд-Варна за привеждане в изпълнение на основание чл.70, ал.7, изр.1-во, предл.2-ро от НК на остатъка от наказанието му по НОХД № 7779/2011 г. на Районен съд-Варна в размер на 1 година, 8 месеца и 3 дни, от изтърпяването на който е бил условно предсрочно освободен на основание чл.70, ал.1 от НК, като неоснователно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :