Р Е Ш Е Н И Е                                   № 78 София, 25 март 2010 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 741 по описа за 2009 година.   Постъпила е касационна жалба от подсъдимия А. А. Й. против решение № 229 от 09.11.2009 г., постановено по внохд № 353/09 г. на Апелативния съд-гр. Пловдив. Възразява се наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и се правят алтернативни искания – за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане, намаляване на наказанията, отмяна на наказанието глоба. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата само в частта, с която се оспорва справедливостта на наказанието, като се предлага преценка за приложението на чл.55 НК. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда по нохд № 710/09 г. Окръжният съд-гр. Пловдив осъдил жалбоподателя на основание чл.354а, ал.2, т.4 във връзка с ал.1, чл.29, ал.1, б.”а”, чл.20, ал.2 и чл.54 НК на 5 години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. ПОС определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като постановил същото да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда е ангажирана отговорността и на С. С. Й. по чл.354а, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 НК, на която ПОС определил наказание 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 5000 лева. С оспореното въззивно решение, постановено по жалби на двамата подсъдими, ПАС изменил първоинстанционната присъда спрямо подс. Йорданова, като на основание чл.66 НК отложил за срок от 5 години изпълнението на наложеното й наказание лишаване от свобода. В останалата част присъдата на ПОС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Жалбата е частично основателна. 1. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възражението срещу оценката на показанията на св. К, Й. и обясненията на двамата подсъдими е неоснователно. Съдът правилно не е кредитирал показанията на първите двама, депозирани в хода на съдебното следствие - противоречиви с тези, дадени от тях на досъдебното производство по реда на чл.223 НПК. Последните надлежно, при условията на чл.281 НПК, са приобщени към доказателствата по делото. Изясняването на основанията за допуснатото противоречие в показанията на двамата свидетели е предопределило и недоверието в тези, дадени пред съда. Към изложените от съда по същество съображения по оценката на противоречивите доказателства, ВКС няма какво повече да добави. Същите се основават на верен прочит на всички доказателства, без което и да е от тях да е анализирано превратно на обективното му значение. По аналогичен начин стоят нещата и с оценката на обясненията на подсъдимите, които правилно са оценени като израз на правото им на защита. Изясняването на обстоятелствата относно дейността на подс. Й. не е било злепоставено от неустановяването на ползвания от него измервателен уред, тъй като в същата посока са събрани достатъчно други доказателства. Както добре е известно обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК могат да бъдат установявани посредством всички предвидени в процесуалния закон доказателствени средства, каквито в оспорената насока, са и показанията на св. К, както и установените при огледа и иззети веществени доказателства. Що се отнася до обстоятелствата относно придобиването от подсъдимите на високорисково наркотично вещество през м.01.2009 г. и покупката от страна на св. Й, същите са инкриминирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, установени са в хода на съдебното следствие и доколкото имат значение за правилното решаване на делото, имат своето място и в мотивите на обжалваното решение. Друг е въпросът защо същите обстоятелства не са инкриминирани. Отговорът на този въпрос не следва да се търси от съда, чиято дейност е ограничена от пределите, очертани с обвинителния акт, а е ясно и кой има правомощия за повдигане и предявяване на обвинение. 2. При отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на установеното от фактическа страна. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав е предпоставило ангажирането на отговорността на подсъдимите. Приетите за установени фактически положения не оставят съмнение относно това, че и двамата подсъдими са осъществявали фактическа власт върху наркотичното вещество – всеки в изпълнение на своята част от предварително разчертаната съвместна дейност. 3. Възражението за явна несправедливост на наложените наказания е основателно. Няма спор по това, и основателно се явява възражението на защитата на подс. Й. , че предходното осъждане на последния, предопределящо правната квалификация на извършеното като опасен рецидив, не може повторно да се цени като отегчаващо отговорността обстоятелство – чл.56 НПК. Всички обстоятелства, на които се акцентира в касационната жалба, относно възрастта и здравословното състояние на подс. Й. , конкретния предмет на престъпление по количество и стойност, обективно съставляват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание (5 години лишаване от свобода) се явява несъразмерно тежко. Последното се предопределя от значително по-ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните за този вид престъпления. От друга страна, подсъдимият е безработен, няма имущество, нито пък надлежно установени доходи. Изложеното дава основание на ВКС при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК да измени обжалваното решение в частта по наказанията на подс. Й. , като намали наказанието лишаване от свобода на 3 години и отмени наказанието глоба. Това наказание е съответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Водим от горното на основание чл.3541 ал.2, т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ решение № 229 от 09.11.2009 г., постановено по внохд № 353/09 г. на Апелативния съд-гр. Пловдив, както следва: -НАМАЛЯВА на основание чл.55, ал.1, т.1 НК наложеното на подсъдимия А. А. Й. наказание лишаване от свобода от пет на три години; -ОТМЕНЯ решението в частта, с която на подс. Й. е наложено наказание глоба в размер на 20 000 лева. В останалата част ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение на Апелативен съд-гр. Пловдив.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: