Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр. София, 27 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2079/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения В. К. Г. за отмяна по този ред на решение № 173 от 11 юли 2013 година на Бургаския окръжен съд, по внохд № 452/2013 година и изменената с него само в частта относно разноските присъда № 21 от 23 януари 2013 година на Бургаския районен съд, постановена по нохд № 3288/2012 година по описа на този съд. В искането на осъдения са заявени допуснати от редовните съдебни инстанции нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото му на защита. По същество се възразява доказателствената дейност на съдилищата и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите, за които не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен – разпоредбата на чл. 12 от НК или тази на чл. 133 от НК, на които (според осъдения) сочат данните по делото. Изложеното ангажира отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. Отправеното до ВКС искане е за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и на решението, с което тя е изменена, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание пред ВКС осъденият В. Г. участва лично, като поддържа искането си за възобновяване на делото при подробно изложените в него доводи, които смята, че го подкрепят. Представя и подробни саморъчни писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на В. К. Г. за това, че на 09. 04. 2012 година, в [населено място],[жк], причинил на Д. Я. С. от с. гр., средна телесна повреда, изразяваща се в избиване и счупване на зъби, без които се затруднява дъвченето, във фазата на отхапването, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Осъден е да заплати на Д. С. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5000 (пет хиляди) лева, заедно със законните последици. До пълния размер от 12000 лева искът е отхвърлен. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на осъдения Г.. Извършено е и надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. В производство, инициирано по жалби на осъдения Г. и на частния обвинител и граждански ищец С., е постановено атакуваното сега по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела решение, с което присъдата е изменена само в частта й относно разноските и е потвърдена в останалата й част. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване на делото е неоснователно. Осъденият Г. подновява пред ВКС оплакванията си за ненадлежна доказателствена основа на приетите от съдилищата факти за причиняване на телесните увреждания на пострадалия С., които оплаквания са били предмет и на въззивната проверка, обсъдени са и с основание са отхвърлени. В правомощията именно на въззивния съд е да провери фактическата правилност на издадената присъда и правилността на възприетата квалификация, което в случая окръжният съд е сторил по предписания от закона начин. Разборът, анализът и оценката на гласните доказателствени средства, респ. изводите, които произтичат от тях, са аргументирани убедително от основния съд и затова въззивната инстанция не е имала причини да не признае фактическата правилност на издадената присъда. Тези фактически и правни изводи на въззивния съд се оспорват от осъдения пред ВКС с позоваване на касационни основания. На практика обаче, той ги подкрепя с лични оценки за доказателствената стойност на свидетелските показания и най-вече – на своите обяснения. Тези оценки няма как да бъдат обсъждани в настоящето производство, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол, при това само и доколкото допуснатите нарушения са съществени. Извършената от ВКС проверка не установи наличие на заявените в искането нарушения на процесуалните правила. Знае се, че проверката по приложението на материалния закон е възможна само в рамките на признати от обжалващата страна фактически положения, какъвто очевидно не е настоящият случай, или след констатация за надлежно формиране на фактите, каквато в случая ВКС прави. В основата на фактическите си изводи съдът е поставил съдържанието на събраните и проверени по предвидения процесуален ред гласни доказателствени източници - показанията на свидетелите-очевидци С. (пострадал), Т., Л. и П. (гости в дома му, където е станал инцидентът), П. (съсед), Г. и К. (полицейски служители, отзовали се на спешните повиквания на пострадалия и осъдения на тел. 112), както и на обясненията на осъдения Г., депозирани в съдебно заседание на 23. 01. 2013 година (протокол на л. 77 от нох дело). Показанията на свидетелите и обясненията на осъдения са източници на преки доказателствени факти, обсъдени са и анализирани от съда по действителното им съдържание и съобразно заключенията на съдебно-медицинските експертизи (експерти П. и Й. за пострадалия и Я., с първите двама – за осъдения), както и с писмените доказателства по делото (съдебно-медицинско удостоверение, амбулаторен лист, медицинско направление и пр. – с. 3-4 от мотивите на присъдата). Съдът не е имал основание да не кредитира показанията на свидетелите за достоверност, след надлежната им проверка за относимост, взаимна връзка и противоречивост. Не намира опора в данните по делото твърдението в искането за неговото възобновяване за игнориране на дадените от осъдения Г. обяснения. Напротив, те са анализирани изключително подробно от първоинстанционния съд (с. 4-6 от мотивите на присъдата), а направените в резултат на този анализ изводи правилно са възприети от въззивния съд като произтичащи от обективна и пълна оценка, съобразно всички останали доказателствени източници по делото (с. 3 от решението). Всички те установяват по категоричен и безпротиворечив начин нанасянето от осъдения Г. на удар с юмрук в областта на устата на пострадалия С.. Експертните заключения също така безпротиворечиво изясняват възможния механизъм на причиняване на увреждането и характера на същото (протокол от с. з. от 17. 10. 2012 година, л. 38 от нох дело) - избиване на три носещи зъба, счупване на четвърти, довело до неговото екстрахиране, както и разклащане на долните резци, като увредените зъби са били естествени, годни да носят горен мост и са изпълнявали предназначението си за дъвчене и говорене (в тази насока вж. и ППВС № 3/1979 година, т. 11). Другото основно възражение на осъдения Г. касае формираните от редовните съдебни инстанции фактически изводи за липса на осъществено от пострадалия С. противоправно нападение и на отправени от него закани по отношение на осъдения Г.. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни съображения в рамките на извършения от него доказателствен анализ (с. 5-7 от мотивите на присъдата). Въззивният съд не е имал причини да не признае тяхната правилност, каквито, впрочем, не съзира и настоящата инстанция. Данни за такова нападение и закани не се съдържат в показанията на който и да е от свидетелите по делото, вкл. и в тези на В. и Х. Г. (синове на осъдения), както и в експертните изследвания и писмените доказателства по делото, освен в обясненията на самия осъден Г.. Поначало, като се е съгласил с приетите за установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда отново всички доказателствени източници, ако не приема за установени факти, различни от приетите от първоинстанционния съд, какъвто несъмнено е настоящият случай. Затова, заявената в искането процесуална незаконосъобразност в доказателствената дейност на съда не е налице. Съдът е посочил и обсъдил доказателствените източници за направените от него изводи по фактите. Няма причина оценката за достоверност на тези източници да не бъде споделена. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. Правните изводи на съда за съставомерността на деянието по чл. 129 от НК, а не по чл. 133 от НК, както се претендира от осъдения, и за липсата на хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК, почиват на надлежно установени факти, а твърдението на осъдения Г. за осъществяване на деянието в рамките на отблъскване на непосредствено и противоправно нападание от страна на пострадалия С. е напълно произволно и лишено от доказателствена основа. По делото липсват каквито и да било данни за поведение на пострадалия С., насочено срещу личността, или честта или достойнството на осъдения или на негов ближен. В рамките на оспорването от осъдения Г. на ангажирането на отговорността му, съдът провери и нейните конкретни тежест и параметри, при което установи, че индивидуализацията на наложеното на осъдения наказание е извършена в рамките на предвиденото в закона, при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Определянето на наказанието в размер, близък до минималния, предвиден в закона и при отлагане на изтърпяването му, удовлетворява изискванията на тази норма на закона и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК, най-вече осъществяването на личната превенция по отношение на осъдения. Затова, направеното от осъдения Г. искане за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакувания съдебен акт, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. К. Г. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 173 от 11 юли 2013 година на Бургаския окръжен съд, по внохд № 452/2013 година и на изменената с него присъда № 21 от 23 януари 2013 година на Бургаския районен съд, по нохд № 3288/2012 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.