Ключови фрази
Делба * съсобственост * възлагане на неподеляем имот * съпружеска имуществена общност * теглене на жребий * уравнение на дялове


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 295
С., 20.06. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 595/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 2 от 05.01.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 135 от 04.02.2010 г. по гр. д. № 1649/2009 г. на Варненския окръжен съд, по касационни жалби на съделителите Т. К. К. и Е. Й. Ч..
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 3 от 15.04.2009 г. по гр. д. № 94/2005 г. на Варненския районен съд, с което е извършена делба на два недвижими имота по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, а исканията на всеки от съделителите за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ са отхвърлени.
Въззивният съд приел, че двете деца, родени от брака на страните, който е прекратен с развод, са пълнолетни, така че съделителката Ч., на която е предоставено упражняването на родителските права спрямо по-малкото дете К. / [дата на раждане] /, не може да претендира възлагане на апартамента на посоченото основание, макар да отговаря на останалите изисквания - живее в имота и не притежава друго жилище.
Прието е, че запазеното право на ползуване върху този имот за майката на съделителя К. не може да се противопостави в хипотезата на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, тъй като не е елемент от фактическия състав на възлагането, а това е единственото съображение на този съделител да иска възлагането.
Въззивният съд счел за неоснователна тезата на ответницата, че предвиденият за жилищно строителство празен имот се приравнява на жилищен, така че може да бъде предмет на възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./. С отмяната на Закона за собствеността на гражданите от 1973 г. /З./ и Правилника за приложение на З., са отпаднали разпоредбите на чл. 22, ал. 1 З. и чл. 50 ППЗСГ, с които е уредена възможност за възлагане на неподеляем недвижим имот или вещно право по чл. 15 З., при направено искане на съделител и непритежаване на имот от същия вид. Затова и допуснатият до делба незастроен имот не може да бъде възложен по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
Въззивният съд приел още, че поради различното предназначение на имотите, единият от които е жилище и задоволява жилищната нужда на ответницата, редът на чл. 291 ГПК /отм./ не може да се приложи. Намерил, че е ограничен и във възможността за разпределение по чл. 292 ГПК /отм./, тъй като имотите съществено се различават - незастроеното дворно място не съставлява жилищен имот. Ето защо делбата следва да се извърши по чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, като имотите се изнесат на публична продан.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по определящия изхода на делото въпрос: приложим ли е способът по чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ за извършване на делба при положение, че в делбената маса има два имота и съделителите са двама с равни дялове.
Основен принцип в делбеното производство е делбата да бъде извършена така, че всеки съделител да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари - чл. 69, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗН. Той може да бъде реализиран както чрез теглене на жребий, така и посредством разпределение на имотите от съда по реда на чл. 292 ГПК /отм./, но не и чрез изнасяне на имота на публична продан. Затова, преди да се пристъпи към способа по чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, съдът следва да се произнесе по приложимостта на останалите, уредени в закона, способи за ликвидиране на съсобствеността, като тези по чл. 288, ал. 2 и 3 ГПК /отм./ са предпоставени от наличието на заявено в срок искане и осъществяване на законоустановените условия за всяко от тях.
С чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ е уреждена възможността един от бившите съпрузи да получи възлагане на съсобствения жилищен имот ако жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; на претендиращия възлагане съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и същият не притежава друго жилище. С т. 4 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че условията са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. Същевременно съгласно т. 5 на същия тълкувателен акт непълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по посочения текст, следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция.
Съгласно чл. 292 ГПК /отм./ съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. В т. 5, б. “б” на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд е дадено тълкуване на двете предпоставки. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Като примери, когато тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно, са посочени случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите.
По касационната жалба:
Видно от данните по делото, детето К., упражняването на родителските права спрямо което е било предоставено на майката с влязлото в сила решение за развод, е навършило пълнолетие на 19.06.2007 г. - преди да приключат устните състезания пред първоинстанцинония съд на 27.03.2009 г. След като към този момент роденото от брака на страните дете не е било непълнолетно, едно от кумулативно дадените условия за възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ не е било налице, поради което искането на съделителката Ч. законосъобразно е счетено от въззивния съд за неприложим начин за извършване на делбата.
Неоснователна е претенцията и на съделителя К., който иска апартаментът да му бъде възложен предвид учреденото в полза на неговата майка право на ползуване - същото не е елемент от фактическия състав на възлагането.
До делба са допуснати два недвижими имота; съделителите са двама, с равни дялове - по 1/2 ид. ч., а стойността на имотите е почти еднаква - 49 048 лева на апартамента и 52 865 лева - на дворното място. Незастроеният поземлен имот /дворище/ не съставлява жилище по смисъла на чл. 288, ал. 2 и 3 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 64/1999 г. /отм./ - приложими при разрешаване на спора между страните. Затова и не може да бъде предмет на възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./. Обстоятелството, че имотите са от различен вид: апартамент и незастроен поземлен имот /дворище/, не отменя, обаче, принципа за предоставяне, при възможност, на дял в натура на всеки съделител. Същевременно, предвид приложимата в случая правна уредба, която изключва възможността за възлагане на незастроени жилищностроителни парцели, поставените от съделителката Ел. Ч. въпроси по приложението на разпоредби от отменени нормативни актове /З., ППЗСГ/, и практиката на съдилищата по тях, са без значение за изхода на спора и не следва да бъдат обсъждани.
Неоснователно е твърдението на Т. К., че разпределението по реда на чл. 292 ГПК /отм./ се обуславя от учреденото в полза на неговата майка право на ползуване върху допуснатото до делба жилище. По своята правна природа то е временно, а и ползувателят разполага със самостоятелна правна защита на притежаваното ограничено вещно право, така че във всеки момент може да получи ползуването на имота, без оглед кому принадлежи собствеността. Произходът на апартамента - придобит от родителите на К., които впоследствие му го прехвърлили, също е ирелевантен за тезата на съделителя.
Допуснатият до делба апартамент е във владение на Ел. Ч. по силата на решението за прекратяване на брака, с което й е предоставен за ползуване като семейно жилище, при отчитане запазеното право на ползуване на пълнолетния син на страните Й., [дата на раждане] По делото няма данни, а липсват и доводи, в имота да са извършени значителни подобрения, преустройства и др. п., така че възлагането чрез жребий да породи значителни имуществени спорове между съделителите. От друга страна, предвид разясненията в Постановление № 7/1973 г. на ВС, жилищната нужда на съделителката не е критерий при преценката относно избора на способ за извършване на делбата.
С оглед на всичко изложено законосъобразният способ за извършване на делбата е тегленето на жребий. Като е счел, че имотите следва да се изнесат на публична продан, въззивният съд е постановил неправилно решение. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то следва да се отмени, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав за съставяне на проект за разделителен протокол и теглене на жребий - чл. 289, чл. 291 ГПК /отм./. С оглед точното прилагане чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./ съдът, след като изслуша становищата на страните, следва да прецени и налага ли се до събере данни за действителната стойност на делбените имоти.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 135 от 04.02.2010 г. по гр. д. № 1649/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: