Ключови фрази


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 252

гр. София, 21.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 566 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. М. И., с адрес в [населено място], представляван от адв. К. В., против решение № 1428 от 31 юли 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1518/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което се потвърждава решение № 2173 от 16 май 2018 г., постановено по гр.д. № 19548/2017 г. по описа на районния съд в гр. Варна, за отхвърляне като неоснователни на исковете на И. против Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 279/09.11.2017 г., и отмяната на заповедта, за възстановяването му на работа на длъжността „шофьор“, и за заплащане на 4185,74 лева обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода 13.11.2017 г.-03.05.2018 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 558 от 28 юни 2019 г. по настоящото дело за проверка на твърдението за допуснато противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 266 по гр.д. № 814/2009 г., III г.о., и решение № 278 по гр.д. № 1002/2009 г., III г.о., по въпроса при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, длъжен ли е работодателят да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност, а след като работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган (в случая ТЕЛК) следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние.
В цитираната практика на ВКС, напълно споделяна от настоящия съдебен състав, се приема, че разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ обуславя законността на уволнението от изпълнението от работодателят на задължението му да предложи на работника или служителя друга, подходяща за здравословното му състояние работа. При невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, работодателят трябва да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност, а след като работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние. Същевременно е категорично възприемано, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ подлежи единствено въпросът била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл. 315, ал. 1 КТ, непредложена от последния на конкретния работник, имащ медицинско предписание за нейното заемане. Наличието на свободна подходяща длъжност по предписано трудоустрояване, която не е предложена на трудоустроения от задължения по решението работодател, води до извод за липсата на основание по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. От цитираното е ясно, че длъжностите, определени в списъка на работодателя по чл. 315, ал. 1 КТ, следва да бъдат преценени като подходящи/неподходящи за здравословното състояние на трудоустроения работник от здравния орган по чл. 1 от Наредбата за трудоустрояването (по аргумент от чл. 317, ал. 1 КТ и чл. 3 от наредбата), респективно преценката на последния не може да бъде ревизирана от службите по трудова медицина или други лица с подобни функции.
Касационната жалба е основателна.
По делото е установено, че на ищеца е призната 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ поради общо заболяване и че по експертно решение на ТЕЛК той не може да изпълнява възложената му работа на заеманата от него длъжност „шофьор, автобус и шофьор, товарен автомобил“. Изводът, че при работодателя няма свободна, подходяща за заболяването на трудоустроения ищец, длъжност за заемане от него, е направено от комисията по трудоустрояване при работодателя въз основа на заключение на службата по трудова медицина и списък на определените работни места за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност, според който незаети са длъжностите „бояджия, корабен“ и „ръководител компютърно обслужване и ИСО-9001“.
Изслушана е счетоводна експертиза, според която последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца, е в размер на 738,66 лева; незаето от трудоустроени лица освен горепосочените, е и мястото на длъжността „електромонтьор – свръзки“; пред въззивния съд експертизата установява, че в периода до изготвянето на заключението пред въззивния съд, осем лица, заемащи работно място за трудоустроени, са с прекратено трудово правоотношение по взаимно съгласие или поради смърт на работника.
Безспорно в случая е установена невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, поради което правилно е прието от въззивния съд, че здравословното състояние на ищеца обективно не позволява да изпълнява работата по длъжността, заемана към момента на уволнението. Неправилно обаче е счетено, че работодателят е установил, че при него няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника, която той да не е съгласен да приеме. Подобно установяване не може да се обоснове с решение на работодателя или на комисията по трудоустрояване. Видно от цитираните от самия работодател правила на Наредбата за трудоустрояване (чл. 2), в правомощие на съответната комисия е само определяне ежегодно на подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в съответствие с процента, определен по реда на чл. 315 КТ. Изрично чл. 3, ал. 1 от наредбата разпорежда, че при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходящата работа за трудоустрояване, въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Възможността да възникне такъв спор обаче се предпоставя от предлагане от страна на работодателя на подлежащия на трудоустрояване работник да заеме някое от свободните места по списъка по чл. 315 КТ, каквото в случая не се и твърди да е осъществено, и от избор от страна на работника. В случая не е установено здравният орган да е извършвал такава преценка по отношение на ищеца, поради което не може да се приеме за несъмнено установено, че при работодателят няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника и той да не е съгласен да я заеме. Както произтича от отговора на правния въпрос, преценката на здравния орган не може да се замести и от експертно заключение в рамките на съдебния процес, поради което е необходимо да се приеме, че не са осъществени предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. При условията на чл. 293 ГПК, и тъй като не е необходимо повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, касационният съд постановява решение по съществото на спора.
Неоснователно се твърди от касатора, че не е изискано разрешение по смисъла на чл. 333 КТ за процесното уволнение на ТЕЛК и инспекцията по труда. Макар трудоустроените да са обхванати от закрилата по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ, то тази закрила законът изрично ограничава до случаите на прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Разширяването на хипотезите на задължителна закрила извън предписаното в закона е недопустимо. Неоснователно се твърди още, че не било изискано становище на ТЕЛК съгласно изискването на чл. 3 от Наредба № 5/20.02.1987 г. Правилата на сочената наредба изискват даване на мнение на ТЕЛК само по повод прекратяване на трудово правоотношение в случаите на частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни. Очевидно е, че разпоредбата не обхваща основанието на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
Основателността на иска за отмяна на незаконното уволнение води до основателност на иска за възстановяване на ищеца на работа на заеманата преди уволнението длъжност. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да се съобрази, че ищецът е установил по надлежния ред оставането си без работа поради незаконното уволнение за периода 13.11.2017 г. – 03.05.2018 г. Предвид стореното от касатора възражение за прихващане със заплатена по чл. 222, ал. 2 КТ сума за две брутни трудови възнаграждения, предявеният иск за сумата 4185,84 лева е основателен до 2708,52 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС и държавна такса за трите инстанции, включително такса за допускане на касационното обжалване, в размер на 595,02 лева, и на адв. К. В., за осъществено безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗА за трите инстанции сумата от 1879,80 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1428 от 31 юли 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1518/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя уволнението на В. М. И., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица, извършено със Заповед № 279/09.11.2017 г. на изпълнителния директор на Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, ЕИК[ЕИК], с която трудовото правоотношение с И. се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. М. И. на работа на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор, автобус и шофьор, товарен автомобил“.
ОСЪЖДА Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, с посочени данни, да заплати на В. М. И., с посочени данни, сумата от 2708,52 (две хиляди осемстотин и седем цяло и петдесет и две стотни) лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 13.11.2017 г. – 03.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2017 г., а над посочения размер до предявения от 4185,74 лева отхвърля иска като погасен чрез прихващане.
ОСЪЖДА Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, с посочени данни, да заплати по сметка на ВКС държавни такси за трите инстанции в размер на 595,02 (петстотин деветдесет и пет цяло и две стотни) лева.
ОСЪЖДА Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, с посочени данни, да заплати на адв. К. В. В., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 1879,80 (хиляда осемстотин седемдесет и девет цяло и осемдесет стотни) лева адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: