2 РЕШЕНИЕ № 146 София, 22.10. 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 2398/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и чл. 304 ГПК. Подадена е от Н. Р. И. и К. З. И., двамата от [населено място], [община], молба за отмяна на влязлото в сила решение № 33 от 16.03.2016 г. по гр. д. № 313/2015 г. на Златоградския районен съд, потвърдено с решение № 311 от 27.06.2016 г. по в. гр. д. № 158/2016 г. на Смолянския окръжен съд. Молителят Н. И. твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за спора, поради което иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителката К. И. иска отмяна на съдебния акт на основание чл. 304 ГПК, тъй като не била конституирана като необходим другар на съпруга си - първия молител, и не й била дадена възможност да се защити по делото, решението по което има действие и спрямо нея. Ответницата по молбата С. А. С. счита молбата за неоснователна. С определение № 170 от 17.07.2018 г. молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане в открито заседание. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е уважен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, като Н. Р. И. е осъден да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на С. А. С. да упражнява правото си на собственост върху парцел ХІІІ-99 от кв. 24 по плана на [населено място] от 1978 г., като премахне построената от него масивна ограда с дължина 29 метра. Установено е, че оградата попада изцяло в северната част на посочения недвижим имот, която ответникът е осъден да предаде на ищцата с влязло в сила решение по чл. 108 ЗС по гр. д. № 425/2012 г. на Златоградския районен съд, потвърдено с решение по гр. д. № 64/2014 г. на Смолянския окръжен съд. За изясняване на спора по принадлежността на правото на собственост и тъй като е било установено, че намиращите се в [населено място] и С. С. копия от плана страдат от деформации на хартиения носител - разтягане и усукване, в производството по иска за ревандикация са назначени множество технически експертизи. Решението за ревандикацията е било основано на последното единично заключение на вещото лице инж. Прахов, тъй като за изготвянето му е било използвано това копие от плана, което е с най-малка деформация на хартиения носител и в което липсва разминаване между нанесените сгради от север и от юг; при него са били заснети с тотална станция максимален брой възможни за случая и най-близки от север и от юг сгради, които са били нанесени и на плана от 1978 г. В производството по чл. 109, ал. 1 ЗС е прието, че след като ревандикационният иск е уважен, е недопустимо отново да се решава от съда същият този въпрос, макар и в производство по друг иск - негаторен, предвид забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК, а не се твърди и не се открива след влизане в сила на това решение да са настъпили други релевантни за спора факти. Прието е също, че с изграждането на оградата в собственото на ищцата място ответникът й пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, поради което искът за премахването й е уважен. По молбата за отмяна, подадена от Н. И.: Представените с молбата за отмяна: протокол от 16.08.2009 г. за геодезическо трасиране на УПИ ХІ-98 от кв. 24 по плана на [населено място]; разрешение за строеж № 38 от 10.07.2009 г. и протокол от 05.11.2009 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, са били представени при висящността на спора и се намират приложени на л. 31, л. 32, л. 34, л.л. 35, 36 и 37 по гр. д. № 313/2015 г. на Златоградския районен съд. По тази причина те не са нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е ново доказателство и скица № 2 от 10.01.201. г. Тя няма самостоятелно значение, тъй като е копие от плана от 1978 г., каквото е било представено със съдебно-техническата експертиза. Новопредставени са: 1. писмо изх. № 92-00-205 от 12.12.2017 г., издадено от общинската администрация З., по молба на И., подадена на 24.11.2017 г., както и самата молба; 2. становище от инженер геодезист Д. Д. М., с две скици към него; 3. трасировъчен план от м. декември 2008 г. Представяйки тези документи, молителят твърди, че оградата, за която са издадени необходимите строителни книжа, е изградена по имотната граница, като изцяло е разположена в неговата част от имота. Твърди, че в хода на делото положил максимални усилия да се допусне техническа експертиза, която да установи, че оградата попада в рамките на допустимото от закона отклонение при трасиране на място на регулационната линия и по този начин правото на собственост на ищцата не се засяга. На първоначалната молба, изпратена с писмо от 14.09.2017 г., общината не отговорила. На повторната молба с вх. № 92-00-197/24.11.2017 г. било отговорено, че общината не разполага със специалист, който да даде становище дали е налице деформация на плана и какво е отклонението при трасиране на обекти. Поради това се обърнал към лицензиран геодезист, който изготвил становище относно наличието на деформация на плана и че оградата попада в границите на допустимата от закона геодезическа грешка. С оглед на така въведените твърдения следва да се приеме, че писмо изх. № 92-00-205 от 12.12.2017 г., издадено от общинската администрация З., по молба на молителя от 24.11.2017 г., както и самата молба, не съставляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Те не са съществували при висящността на спора пред инстанциите по същество, а са създадени след влизане в сила на 27.02.2017 г. на осъдителното решение по иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС - предмет на молбата за отмяна. Освен това, видно от съдържанието им, същите не са от съществено значение за делото, защото установяват липсата на специалист в общината, който да даде заключение по въпроса за деформация на дворищнорегулационния план, която да е от значение за установяване на факта дали оградата, чието премахване е разпоредено, попада в рамките на допустимото от закона отклонение при трасиране на място на регулационната линия и дали засяга правото на собственост на ищцата. Становището на инженер - геодезиста Д. М., с две скици към него, също не обосновава поддържаното от молителя основание за отмяна. То има характер на частна техническа експертиза, а съгласно т. 4 на Постановление № 2/29.09.1977 г. на Пленума на ВС това основание не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на заключения на вещи лица. Трасировъчният план от м. декември 2008 г. също не обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят не е обяснил неговото значение за делото. Ако представянето му е с цел да се докаже, че същият може да послужи като основа за събиране на експертиза, то отново следва да се съобразят разясненията, дадени с посочения тълкувателен акт на Пленума на ВС, според който новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да обоснове бъдещо заключение на вещо лице. Следва да се посочи и това, че въпросът за собствеността на тази частта от имота, върху която е построена оградата, е бил разрешен с решението по иска за ревандикация, а не в производството по чл. 109, ал. 1 ЗС, поради което новопредставените доказателства не са от съществено значение за изхода по негаторния иск. В обобщение, като неоснователна, молбата за отмяна, подадена от Н. И., следва да бъде оставена без уважение. По молбата за отмяна, подадена от К. И.: Представени са н. а. № 13 от 30.04.1979 г. за дарение на недвижим имот - парцел ХІ-98 от кв. 24 по плана на [населено място], в полза на съпруга Н. И., и н. а. № 2 от 13.03.1980 г. за дворни места, придадени по регулация към същия парцел. Молителката счита, че не е налице присъединяване на придобитите по регулация имоти като към главна вещ, а се касае до образуван по регулация общ парцел, поради което и тя се явява съсобственик на имота и има право на участие в делото по предявения срещу съпруга й негаторен иск. Освен това е инвестирала средства в строителството на оградата, а ще трябва да направи и разходи за премахването му, поради което претендира влязлото в сила решение да има обвързваща сила и спрямо нея. Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита на трети лица срещу силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. С т. 12 на Постановление № 2/29.09.1977 г. на Пленума на ВС е прието, че когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, съпрузите имат положението на необходими другари. Постановеното с участие само на единия съпруг решение има сила на пресъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото, защото поради естеството на спорното правоотношение то е еднакво за двамата съпрузи. В този случай като средство за защита на неучаствалия съпруг законът е предвидил нарочен способ за отмяна на влязлото в сила решение. С посочените права съпругът разполага само когато спорът е за вещ от съпружеската имуществена общност. Съгласно данните по делото и закона - чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. /отм./, по отношение на придобития през време на брака парцел не е възникнала съпружеска имуществена общност - същият е станал принадлежност само на съпруга, тъй като е придобит по дарение. Придадените по регулация части следват собствеността на имота, към който са придадени. Оттук следва да се заключи, че частта, върху която е построена оградата, не е съпружеска имуществена общност на молителите. Те не са необходими другари по иска по чл. 109, ал. 1 ЗС. Такова качество не може да възникне и като резултат от инвестирани в строителството средства или бъдещо разходване на средства. Молбата за отмяна, подадена от неучаствалата в делото съпруга, е неоснователна и ще бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответницата по молбата следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 200 лева по договор за правна защита и съдействие серия СМ № [ЕГН] от 02.05.2018 г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 20 лева и 18 лева по два броя платежно нареждане/вносна бележка от 02.05.2018 г. По искането на ответницата по молбата за отмяна на допуснатото с определение № 64 от 03.04.2018 г. по ч. гр. д. № 869/2018 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о., спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 33/16.03.2016 г. по гр. д. № 313/2015 г. на Златоградския районен съд и образуваното въз основа на издаден по него изпълнителен лист изп. д. № 27/2017 г. по описа на ДСИ при СИС при Златоградския районен съд, следва да се произнесе съставът на ВКС, постановил посочения съдебен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. Р. И. и К. З. И., двамата от [населено място], [община], молба за отмяна на влязлото в сила решение № 311 от 27.06.2016 г. по в. гр. д. № 158/2016 г. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него решение № 33 от 16.03.2016 г. по гр. д. № 313/2015 г. на Златоградския районен съд. ОСЪЖДА Н. Р. И. с ЕГН [ЕГН] и К. З. И. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община], [улица], да заплатят на С. А. С. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 238 /двеста тридесет и осем лв./ лева. Делото да се изпрати на състава на ВКС на РБ, постановил определение № 64 от 03.04.2018 г. по ч. гр. д. № 869/2018 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., за произнасяне по искането на С. А. С. за отмяна на спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: