Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр. София, 07.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т. Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 6441/13г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. А. и Х. Г. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 48 от 18.06.2013г., постановено по гр.д.№ 101/13г. на Бургаския апелативен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата по жалбата А. Д. С. изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с навадените от касаторите основания, намира следното: С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 11 от 17.04.12г. по гр.д.№ 601/11г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от А. Д. С. срещу С. Г. А. и Х. Г. Д. установителен иск за собственост на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 53045.502.545 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 10815 кв.м. на основание чл.79, ал.1 ЗС и определение № 1866 от 17.07.12г. по същото дело за присъждане на разноски. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено през 1992г. на наследниците на М. К. с решение на ПК-Н., въз основа на което ответницата Х. М. се е снабдила с констативен нот.акт № 103/93г. за собственост и през 1997г. е дарила целия имот на ищцата А. С.. Пред Несебърския районен съд е образувано гр.д.№ 316/95г. за делба на същия имот по иск срещу Х. М., предявен от останалите ответници по настоящия иск, като делбата му е допусната между тях с решение от 07.04.97г. Във втората фаза на делбата като трето лице – помагач е била конституирана А. С., като след обезсилване на решението по извършване на делбата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане производството по отношение на същата е било прекратено. Тъй като от 1997г. имотът се владее явно и непрекъснато от ищцата, която го е оградила и е построила в него двуетажна жилищна сграда и бунгала, като е плащала и данъците за него, въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС е осъществен и същата е придобила правото на собственост върху него по давност. Възраженията на ответниците за прекъсване на придобивната давност на основание чл.116, б.”б” ЗЗД и чл.84 ЗС с предявяването на иска за делба на имота, респ. за спиране на давността, докато тече делбеното производство на основание чл.115, б.”ж” ЗЗД е прието за неоснователно по съображения, че ищцата не е страна по делбеното производство /с прекратяване на производството по отношение на нея ефектът на конституирането й е заличен/, а предявяването на иск за спорното право води до прекъсване на давността, само когато той е предявен от носителя на това право срещу лицето, което владее имота. Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за даване отговор на въпроса може ли е лице, на което един от съделителите е дарил целия делбен имот в първата фаза на делбата, да го придобие по давност по време на втората фаза на делбения процес, с оглед създаването на задължителна практика. Съгласно чл.121, ал.2, изр.2 ГПК-отм. /чл.226, ал.2, изр.2 от действащия ГПК/, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, приобретателят може да замести своя праводател само при условията на чл.117, ал.1 ГПК-отм. / чл.222 от действащия ГПК/, т.е. само със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако такова съгласие не бъде постигнато, делото следва своя ход между първоначалните страни, като приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, но постановеното решение във всички случай съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. Според дадените с ТР № 3/13г. на ОСГК на ВКС, т.3 разяснения това правило намира приложение и при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл.181 ГПК /отм./ или чл.225 ГПК, но независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал по делото чрез своя процесуален субституент приобретателят ще бъде обвързан от решенията по допускане и извършване на делбата, дори когато исковата молба не е била вписана. По отношение на приобретателя важат и материалноправните последици от предявяването на иска за делба спрямо неговия праводател, а именно прекъсване на течението на придобивната давност съгласно чл.116, б.”б” ЗЗД и чл.84 ЗС и спиране течението на давността докато делото е висящо /чл.115, б.”ж” ЗЗД/, т.е. до приключването на делбения процес с влязло в сила решение по извършване на делбата. С оглед на това настоящият състав на ВКС намира, че лице, на което един от съделителите е дарил целия делбен имот в първата фаза на делбата, не би могло да го придобие по давност по време на втората фаза на делбения процес. По жалбата на С. А. и Х. Д.. Същата е основателна. Постановеното решение е валидно и процесуално недопустимо но неправилно. Предвид отговора на поставения въпрос въззивният съд в нарушение на посочените по-горе разпоредби е приел, че ищцата в първоинстанционното производство е придобила процесния имот, респ. частите на касаторите от него по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС, въпреки че през периода на осъществяваното от нея владение върху имота по време на висящия делбен процес с участието на нейната праводателка давност не е текла съгласно чл.115, б.”ж” ЗЗД и чл.84 ЗС. Това се отнася и за придобитата от нея по силата на прехвърлителната сделка част от имота, която част не би могла да се придобие повторно и по давност. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК обжалваното решение, с което е потвърдено решението на окръжния съд в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите, че ищцата е собственик на процесния имот по давност и същите са осъдени да заплатят 4000 лв. разноски следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск срещу тях следва да се отхвърли като неоснователен. В останалата му част първоинстанционното решение не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде отменено и решението на Бургаския окръжен съд и определението му от 17.07.12г. в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на ответницата по жалбата общо сумата 2857,34 лв. разноски за първата инстанция /с решението тринадесетте ответника са осъдени да заплатят общо на ищцата 11 240, 52 лв., а с определението – 7332,25 лв. или всеки от тях по 1428,67 лв./, като на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата по жалбата А. С. следва да бъде осъдена да заплати на касаторката С. А. сторените от нея разноски за всички инстанции в размер на 2510 лв. Разноски в полза на касатора Х. Д. не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О т м е н я въззивно решение № 48 от 18.06.2013г., постановено по гр.д.№ 101/13г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 11 от 17.04.12г. по гр.д.№ 601/11г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от А. Д. С. срещу С. Г. А. и Х. Г. Д. установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор 53045.502.545 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 10 815 кв.м. и са присъдени 4000 лв. разноски, както и решението от 17.04.12г. и определението от 17.07.12г. по гр.д.№ 601/11г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която С. Г. А. и Х. Г. Д. са осъдени да заплатят на А. Д. С. общо сумата 2857,34 лв. разноски в първоинстанционното производство и вместо това постановява: О т х в ъ р л я предявения от А. Д. С. срещу С. Г. А. и Х. Г. Д. иск за признаване за установено, че ищцата е собственик по давност на поземлен имот с идентификатор 53045.502.545 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 10 815 кв.м. на основание чл.79, ал.1 ЗС като неоснователен. О с ъ ж д а А. Д. С. да заплати на С. Г. А. сумата 2510 лв./две хиляди петстотин и десет лева/ разноски за всички инстанции. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: