5
Р Е Ш Е Н И Е № 79
гр. София, 23.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7358 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на Е. В. А. и Г. Ж. А. – двамата от [населено място], [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Г. Ч., за отмяна на влязлото в сила решение № 4323 от 13 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 7882 по описа на Софийския градски съд за 2013 г. В молбата се поддържат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК с твърдения за снабдяване на молителите с нови писмени доказателства по спора, както и за основаване на крайния извод на съда на нормативни актове, единият от които е невалиден, а другият ирелевантен.
Ответникът Б. М. С. от [населено място] не взема становище по молбата.
С определение № 4 от 6 януари 2015 г. по настоящото дело съдът допусна молбата на А. за отмяна на влязлото в сила решение на СГС до разглеждане в открито съдебно заседание.
С атакуваното решение по предявените от Г. и Е. А. искове по чл. 45 ЗЗД срещу Б. С. за заплащане съответно по 2700 лева и 1300 лева обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, са споделени мотивите на първоинстанционното решение и на основание чл. 272 ГПК е препратено към тях. Допълнително се сочи, че първата инстанция правилно е анализирала събраните по делото доказателства, като недоказан е останал един от елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправното поведение на ответника, изразило се в извършвана дейност в гаража на ответника, която се твърди да е източник на вредни емисии и шум над допустимите норми. В мотивите на първоинстанционното решение пък е посочено, че без значение за спора е дали гаражът на ответника представлява сервиз за отремонтиране на автомобили, тъй като въпросът е значим само с оглед евентуална административно-наказателна отговорност при липса на съответните регистрации, неплащане на данъци или непритежаване на разрешителни. Счетено е, че подобни обстоятелства не влияят върху живота и здравето както на работещите в такъв сервиз, така и върху съседите му. Съдът приема в случая за значимо само наличието на вредни емисии или наличие на източници на шум в околната среда, и то над минимално допустимите, определени в Наредба № 7 от 21 октомври 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употреба на разтворители в определени инсталации, респективно в Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите на шум в околната среда.
Молбата за отмяна е неоснователна.
В исковия процес молителите са твърдели, че А. е претърпял общо влошаване на здравословното му състояние и емоционален дискомфорт от принудително понасяне на характерни шумове от ремонт и изчукване на леки автомобили, форсиране на автомобилни двигатели, вдишване на отработени автомобилни газове, изгубено време по подаване на жалби и сигнали във връзка упражняваната от С. дейност в гараж за периода 2006 г. – 29 април 2011 г., а А. е претърпяла емоционален дискомфорт от принудително понасяне на характерни шумове от ремонт и изчукване на леки автомобили, форсиране на автомобилни двигатели, вдишване на отработени автомобилни газове, изгубено време по подаване на жалби и сигнали във връзка упражняваната от С. дейност в гараж за същия период. В молбата за отмяна се сочи, че представените доказателства (писмо от Столична регионална здравна инспекция от 6 август 2014 г., писмо от Министерство на здравеопазването от 2 септември 2014 г. и писмо от Министерството на околната среда и водите от 5 септември 2014 г.) са нови, неизвестни на молителите или на съда, и представляват отговори на въпроси, поставени от молителите пред заинтересовани институции във връзка с неизяснените, недоказани, неправилни и неточни изводи, изградени от съда в инстанционното производство. Твърди се, че в представеното писмо от 2 септември 2014 г. на Главния държавен здравен инспектор са дадени указания за извършване на съвместна проверка за изследване и доказване за шумовите нива и изпарения от бои, лакове и китове, в резултат на осъществяваната от ответника дейност, а съдът не е дал възможност на страната да представи необходимите доказателства за осъществявана от ответника незаконна авторемонтна дейност в гаража си. Твърди се още, че в писмо от 5 септември 2014 г. на Министерството на околната среда и водите се заявява, че министерството не може да извърши контрол върху неразрешена по съответния ред експлоатация на инсталации и съоръжения – т.е. няма как да се осъществява контрол върху развиваната от ответника дейност, тъй като тя е незаконна и поведението му е противоправно не само спрямо молителите, а и спрямо всички правни субекти в страната. Поддържа се и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Молителите заявяват, че с писмото от 6 август 2014 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция се установява, че от актовете, на които се основава съдът, единият е невалиден (Наредба № 7 от 25 май 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда е отменена през 2011 г.), а другият – ирелевантен (Наредба № 6 за показателите на шум в околната среда – източникът на шум от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради попада извън обхвата на Закона за защита от шума в околната среда). Другата посочена от районния съд Наредба № 7 от 21 октомври 2003 г. за нормите за допустими емисии на летливи органични съединения действа до 2007 г., а след това продължава да действа като Наредба за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при употреба на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти. Използваните като основа за изводите на районния съд нормативни актове са приложими само за работата на регистрирани по ТЗ търговци, какъвто ответникът не е.
Молителите твърдят наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи посоченото правило, е необходимо представените писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т.е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права.
Поддържаното второ основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменен. При тази хипотеза е необходимо атакуваното решение да е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение или на административен акт по преюдициален въпрос. В този случай отмяната на решението или акта премахва основата, на която е изградено решението по последващия иск и поради това се налага отмяна на обусловеното решение чрез извънредното средство за контрол.
От представените пред съда по отмяната доказателства не се установява наличието на поддържаните основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Чрез писмата на директора на Столичната регионална здравна инспекция, заместник министъра на околната среда и водите и главния здравен инспектор не се установява каквото и да е обстоятелство, значимо спрямо основния извод на съда – не е установено противоправно поведение на ответника по исковете. Обстоятелството, че от главния държавен здравен инспектор е разпоредена проверка по сигнал, води до извода за наличие на административна процедура, резултат от която обаче не се сочи. Никакви други нови обстоятелства в подкрепа на тезата на молителите като ищци в исковото производство не се съдържат в представените писма. Посочването в писмото на заместник министъра на околната среда и водите на действието на нормативната уредба за периода септември 2006 г. – април 2011 г. за регламентация на отделянето на летливи органични съединения при извършване на автосервизни услуги – боядисване, не съставлява ново обстоятелство, нито може да се вмести в обхвата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като нормата има предвид индивидуални административни актове, а не нормативни административни актове, и не обхваща случаите, при които на нормативен акт е придадена обратна сила. Позоваването на молителите на отменени или неотносими нормативни актове, използвани при обосноваване на изводите на съда, представлява по същината си оплакване за нарушение на материалния закон, което нарушение обаче не се обхваща от основанията за отмяна в извънинстанционното производство по чл. 303 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство е основателно искането на ответника за присъждане на заплатени от него разноски по договор за правна защита и съдействие в размер на 1000 лева.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. В. А. и Г. Ж. А. – двамата от [населено място], кв. Иваняне, за отмяна на влязлото в сила решение № 4323 от 13 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 7882 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
ОСЪЖДА Г. Ж. А., ЕГН [ЕГН], и Е. В. А., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], кв. Иваняне, [улица], да заплатят на Б. М. С., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 1000, 00 (хиляда) лева разноски за производството по отмяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |