4 Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр. София, 03.08.2011 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: А. С. Е. Т. при участието на секретаря И. . изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 1470/2010 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на ПУ „И. В.” [населено място] село с пълномощник адв. Т. Т. срещу решение №215 от 05.07.2010г по гр.дело № 339/2010г. на Великотърновски окръжен съд , с което е обезсилено решение от 10.02.2010г по гр.д. № 4091/2009 на Великотърновски районен съд по трудов спор и на основание чл. 270 ал.3 от ГПК делото е върнато за на първа инстанция ,с указания да бъде разгледан като предявен квалифицирания от въззивния съд като установителен иск по преюдициален спор за прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие и едва ако този иск е неоснователен , да се разгледа предявения иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и обусловените от него искове . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като процесуално незаконосъобразно във връзка с неправилно и произволно възприетия от въззивния съд предмет спора и квалификацията на предявения иск . В отговор ответницата по касационната жалба М. Л. Д. оспорва да е налице основание за отмяна на решението . С определение №318 от 17.03.2009г състав на ІІІг.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК , по процесуалния въпрос за правомощието на въззивния съд да върне делото за ново разглеждане на основание чл. 270 ал.3 предл. последно от ГПК .При трудов спор относно законосъобразността на заповед , с която се прекратява трудовото правоотношение при наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, позоваването на определени факти от защитата на ищцата с довод за незаконосъобразност на заповедта , са довели въззивния съд до извод , че искът по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е „неправилно” предявен и следва да се счита за евентуален , а първостепенния съд е бил длъжен първо да разгледа и да се произнесе по установителен иск, с предмет прекратено ли е трудовото правоотношение преди издаването на оспорваната заповед , на друго, изтъквано от ищцата основание , поради отправянето на предизвестие от нейна страна . По въпроса , обусловил допускане на касационното жалба до разглеждане , Върховен касационен съд , ІІІ г.о , намира следното : При така даденото от въззивния съд процесуално разрешение и обосновката му при горните данни, обжалваният съдебен акт е поставил въпроса за противоречие с указанията в т.1 и т.9 от ППВС №1 от 10.11.1985г. относно ограниченото правомощие на въззивната инстанция да връща делото за ново разглеждане, за противоречие с указанията по т.13 , т.14 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001г на ОСГК на ВКС като задължителна за съдилищата тълкувателна практика , както и въпроса за разликата и връзката между изложение на обстоятелства със съответен петитум в исковата молба и квалификацията на предявения иск от съда въз основа на ищцовото изложение. В своята практика , включително в решения №124 от 24.03.2011г по гр.д. № 882/2010г ІV г.о , реш.398/2010г по гр.д. № 738/2009г на ІV г.о ,реш. № 249 от 23.07.2010г по гр.д. № 92 /2009г на ІV г.о по реда на чл. 290 от ГПК , Върховен касационен съд е указвал ,че основанието на чл. 270 ал.3 ,предл. последно от ГПК (чл. 209 ал.1 от ГПК ,отм) е налице само при разгледан непредявен иск , т.е когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет ,за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава . Позоваването е чрез искане , формулирано в исковата молба и съдът следи то да е съответно на обстоятелствата , на които се основава , но нито правомощието на въззивния съд да даде на свой ред квалификация на иска , нито задължението му да следи за допустимост на решенията , обжалвани пред него , обуславят възможността служебно да бъдат извеждани искания , каквито ищецът не е заявил и не поддържа. Ако предявеният иск е за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна , това е искът , който следва да бъде разгледан. Фактическите и правни доводи на ищеца , че уволнителната заповед на работодателя се явява незаконна поради липса на основание за нейното издаване при вече прекратено трудово правоотношение , че неявяването на работа не е дисциплинарен състав , щом прекратяване на договора е настъпило на друго основание преди това и пр. съдът обсъжда в рамките на повдигнатия спор , а не за да отговори с диспозитив на тези твърдения , считайки ги за иск . По касационната жалба Върховен касационен съд , ІІІ г.о , намира следното : Въззивното решение е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по изведения въпрос , предвид с изложеното по-горе. Същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и принципа на диспозитивното начало в процеса . Неправилно е прието, че на първа инстанция е бил разгледан евентуално предявен иск , вместо обуславящия иск . Така е подменена волята на ищеца , който е предявил само иск за отмяна на конкретна уволнителна заповед и други обусловени от него искове . Превратно изтълкуван и неправилно е приложен чл. 270 ал.3 от ГПК, тъй като Великотърновски окръжен съд е приел за непроизнесен иск , който не е предявяван и по отношение на който не съществува и правен интерес от самостоятелно предявяване в процесния случай. Непонятно защо , несъответно на волеизявленията на ищцата и на обстоятелствата в исковата молба , предявеният по делото иск на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е счетен за евентуален . Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав при същия съд ,който да разгледа спора по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение №215 от 05.07.2010г по гр.дело № 339/2010г. на Великотърновски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски окръжен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: