8 Р Е Ш Е Н И Е № 229 София, 05 декември 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 934/2017 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура - Варна срещу въззивно решение № 184/13.07.2017 г., постановено по ВНОХД № 486/2016 г. от Апелативен съд – Варна. В протеста се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно приложение на закона. Претендира се игнориране на установени по делото доказателства, на показанията на свидетеля П., вътрешна противоречивост в мотивите на решението и несъответствието им с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на нова присъда от ВКС, с която подсъдимият М. Т. В. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 278, ал. 6 от НК. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Прави уточнение, че искането, отразено в протеста, за постановяване на нова присъда от ВКС е неточно, тъй като сегашното разглеждане на делото по касационен ред е второ и е неприложима разпоредбата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК. В този смисъл изразява становище за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият М. Т. В. не се явява, редовно призован. Защитникът му пледира за неоснователност на протеста и правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Делото е за втори път пред касационната инстанция, като предмет на проверката е само потвърденото оправдаване на подсъдимия В. по обвинението по чл. 278, ал. 6 от НК. Окръжният съд в гр. Силистра с присъда № 23 от 24.09.2015 г., постановена по НОХД № 135/2015 г., признал подсъдимия М. Т. В. за невинен в това, че от неустановена дата до 09.01.2015 г. е държал повече от три археологически обекта, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 278, ал. 6 от НК. Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че от неустановена дата до 09.01.2015 г. противозаконно е държал металдетектор и допълнителна сонда (детектираща глава, търсеща бобина), представляващи оръдия, за които е знаел, че са предназначени и послужили за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 и чл. 55 от НК му е наложено наказание „пробация”. По жалба на подсъдимия В. и протест на прокурора е било образувано ВНОХД № 429/2015 г., приключило с постановяване на нова присъда № 10/31.03.2016 г., с която първоинстанционният съдебен акт е отменен в оправдателната му част и вместо това съдът е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 278, ал. 6 от НК, за което му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 3000 лева. Присъдата е изменена в частта на определеното на подсъдимия В. наказание за престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание – осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от три години и е присъединено наказанието глоба в размер на 3 000 лева. Приложена е разпоредбата на чл. 278, ал. 7 от НК. По жалба, подадена от името на подсъдимия В., Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение № 265/02.12.2016 г., постановено по н.д. № 780/2016 г., отменил въззивния съдебен акт в частта, с която той е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, в частта относно приложението на чл. 23 от НК и отнемането по чл. 278, ал. 7 от НК. Присъдата е била потвърдена в останалата й част. Касационният съдебен състав констатирал съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, при постановяване на осъдителната присъда по обвинението по чл. 278, ал. 6 от НК. В мотивите на касационното решение е направена констатация, че втората инстанция не е проверила обясненията на подсъдимия, в които той е твърдял, че на 07 и 08 януари 2015 година е ходил на сметището „Осми пост”, където са стоварвали пръст от изкопните работи в [населено място] и където е намерил инкриминираните обекти. Тази част от обясненията е оценена като позоваване на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН). В тази връзка е указано събиране на информация относно сочените обстоятелства. Отправен е упрек към предходния въззивен съдебен състав, който недопустимо за изясняване на обстоятелствата по делото се е позовал на изявленията на подсъдимия, вписани в протокола за претърсване и изземване, както и на справка № 02-1404/29.12.2014 г. с гриф „поверително”. По отношение показанията на свидетеля П. касационният състав е указал прецизна оценка, тъй като съдържат доказателствени факти с производен характер. С тези съображения касационният състав отменил частично съдебния акт и върнал делото за ново разглеждане на втората инстанция. С решение № 184/13.07.2017 г., постановено по ВНОХД № 486/2016 г., въззивният съд потвърдил присъдата на Окръжен съд – Силистра, с която подсъдимият В. е бил оправдан по обвинението по чл. 278, ал. 6 от НК. Повторната касационна проверка установи необходимост от отмяна на това решение и ново разглеждане на делото от втората инстанция. В изпълнение на дадените указания за събиране на доказателства Варненският апелативен съд провел съдебно следствие, в рамките на което е допусната и приета съдебно-археологическа експертиза, разпит на свидетеля П. и са събирани писмени данни. Във въззивното решение е отразено съдържанието на обясненията на подсъдимия В. от разпита му в досъдебното производство, проведен на 07.05. 2015 г. и тези пред първоинстанционния съд (виж стр. 3 от мотивите, л. 160 от делото). След което е последвала констатацията, че спор по фактите няма, но стои въпросът за обективната съставомерност на деянието с оглед позоваването на подсъдимия на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗКН. Спор по фактите е имало и това ясно е отразено във въззивния протест. Следва да се посочи и това, че обясненията на подсъдимия, депозирани при разпита му в хода на досъдебното производство, не са приобщавани по съответния процесуален ред, поради което и пресъздаването на тяхното съдържание в мотивите на решението е необяснимо . По – същественото, разбира се е, че въззивният съд, извън възпроизвеждане на обясненията на подсъдимия, не е аргументирал съображения за тяхната достоверност. Върховният касационен съд нееднократно е имал възможност да изрази последователната си позиция, че за достоверността на гласните доказателствени средства, включително и обясненията на подсъдимия, не е достатъчно те да не се отричат от други доказателствени средства. Достоверността на обясненията на подсъдимия зависи не само от съпоставката с други доказателствени източници, но и от собствената им убедителност, а тя на свой ред – от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. По конкретното дело процесуалната дейност на въззивния съд се заключава в това да изследва дали има „преки доказателства, обосноваващи извод, че подсъдимият е държал 79 археологически обекта (без шестте овални камъка) от дата, предхождаща 02.01.2015 г., респ. такива, убедително противопоставими на защитната теза, че са намерени на 07 и 08 януари 2015 г.”, тоест в рамките на установения седмодневен срок по чл. 93, ал. 1 от ЗКН. В отменителното касационно решение безспорно е указано да се проверят дадените от подсъдимия обяснения в коментираната насока. Въззивният съд обаче е възприел твърде ограничително тези указания и е оставил без надлежно обсъждане и оценка редица данни, относими към предмета на доказване. Приложеният по делото подход очертава, че въззивният съд се е отклонил от задължението си да изясни в пълнота обективните и субективни елементи на престъпния състав по чл. 278, ал. 6 от НК. Избегнал е да отграничи състава на това престъпление и този, предвиден в нормата на чл. 287, ал. 1 от НК (за различията между тях виж решение №360/28.10.2014 г. по н.д. № 1104/2014 г. на ВКС, II н.о.). Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗКН лицето, намерило вещ в случаите на чл. 88 и чл. 91 от ЗС, е длъжно в седмодневен срок да уведоми най - близкия държавен, регионален или общински музей. Алинея втора на цитирания текст задължава лицето да запази същата във вида и състоянието, в който я е намерило. В тази връзка въззивният съд се е въздържал да обсъди в контекста на повдигнатото обвинение доказателственото значение на данните по делото, свързани с начина на съхранение на обектите, разделянето (сортирането) им по групи, измиването и обработването на част от тях с неизвестна субстанция. Съответно да прецени дали тези данни са достатъчни - първо, да обусловят извод за изява на умисъл у подсъдимия по повдигнатото му обвинение за противозаконно държане на археологически обекти по чл. 278, ал. 6 от НК, за което е без значение кога са открити, ако такъв е придобивният способ на инкриминираните обекти и второ, за притежавани от подсъдимия познания, разбира се не задълбочени и експертни, относно предмети, които имат древен произход и са археологическа ценност. Следвайки разбирането си за елементите на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, решаващият състав е приел, че по отношение на част от предмета на обвинението (шест каменни топки, с различно предназначение от периода VII – III хил. пр. Хр. - неолит, ранен и късен халколит), съставът е осъществен от обективна страна, защото подсъдимият не може да се позове на чл. 93, ал. 1 от ЗКН. Отрекъл е „деянието да е извършено умишлено, тъй като единствено по вида и характера на шестте предмета, не може да се съди, че същите имат съответната научна и културна стойност, обвързваща подсъдимия със задължение за тяхното заявяване”. Разрешаването на въпроса дали подсъдимият е могъл да формира в съзнанието си представи, че упражнява фактическа власт върху коментираните предмети с археологическа стойност, е изисквало обсъждане в съвкупност на всички обстоятелства по делото, за част от които вече стана дума. При това, достатъчно е деецът да съзнава, че същите са продукт на човешка дейност от минали епохи, но не и конкретно познание от кой точно период са инкриминираните обекти и какво е било тяхното предназначение, каквито разсъждения е изложил въззивния съд. Уместно е да се спомене още, че в обхвата на обвинението е включен и обект – тухла с отчупен ъгъл от Х – ХII век, открита в избеното помещение в дома на подсъдимия заедно с посочените по-горе шест броя каменни топки. По отношение на този археологически обект липсват конкретни разсъждения, освен включването му в кръга на онези 79 инкриминирани предмети, за които съдът е приел, че липсват убедителни доказателства, за да се направи извод относно времето от когато подсъдимият ги е държал и „в частност, че това време предхожда седмодневния срок, отчетен преди 09.01.2015 г.” (виж, отразеното на стр. 6 от мотивите, л. 161 от делото). Декларативността на констатацията е неубедителна, а и несъвместима дори с обясненията на подсъдимия. За пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да посочи, че въззивният съд не е констатирал наличието на известна непрецизност в диспозитива на проверяваната първоинстанционна присъда, изразяваща се в повторение на част от описаните археологически обекти, предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, допуснато и в обвинителния акт. Посоченият в този абзац недостатък не може да се определи като самостоятелно основание за отмяна на решението, но има отношение към качеството на извършената въззивна проверка. Обобщено, настоящият съдебен състав преценява въззивната проверка като едностранчива и непълна, което сочи на допуснати процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14, чл. 107, чл. 314 и чл. 339, ал. 2 от НПК, които са съществени. Налице е касационното основание на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. При това ново разглеждане на делото съдът следва да извърши цялостен, пълен и точен анализ на доказателствата по делото и да реши правилно въпросите по фактите, а след това и по приложението на закона. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 184/13.07.2017 г., постановено по ВНОХД № 486/2016 г. от Апелативен съд – Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.