5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 735/2011 год.
Р Е Ш Е Н И Е № 217
гр.София, 17.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 735/2011 година
Производството е по чл.303 и сл.ГПК.
Образувано е по молба на Национална агенция за приходите/НАП/, [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд № 127/31.07.2006 год., поправено с решение от 26.01.2007 год. – двете постановени по гр.дело № 1028/2005 год. С посочените решения е оставено в сила първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 235/14.10.2005 год. по т.дело № 615/2004 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] частичен отрицателен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и е признато за установено по отношение на ответника Данъчна администрация на Република България /понастоящем НАП/, представлявана от Главния данъчен директор чрез Р.-П., че ищецът не дължи на [фирма], [населено място] сумата от 10 000 лева, представляваща частична претенция от целия размер на сумата 3 242 920 лева по издадената данъчна фактура № 735/15.09.2003 год. Със същото решение първоинстанционния съд е прекратил като недопустимо производството по делото по отношение на издателя на процесната фактура [фирма], [населено място] на основание чл.220 ГПК/отм./.
В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като се сочат нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на страната към момента на постановяване на решенията. Иска се отмяна на поправеното въззивно решение както и на оставеното с него в сила първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] поддържа становище, че същата е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките предвидени в чл.305, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания, доводите на страните и след проверка на данните по делото намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Не е налице твърдяното основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Необходимо е също новите обстоятелства и новите писмени доказателства да са съществували преди постановяване на решението. Нововъзникнали обстоятелства не са основание за отмяна. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Ако тя е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, не може да иска отмяна на решението на посоченото основание.
Видно от данните по делото, с атакуваното въззивно решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение по т.дело № 615/2004 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и е признато за установено по отношение на Данъчна администрация на РБ/сега НАП/, че ищецът не дължи на [фирма] сумата 10 000 лева /частична претенция от сумата 3 242 920 лева по издадената от „К и К България” фактура № 735/15.09.2003 год. на обща стойност 19 457 520 лева, вкл. ДДС, представляваща стойността на направена апортна вноска/. Прието е с оглед данните по делото, че със споразумение от 26.09.2003 год. това задължение на ищеца е било превалутирано в евро на обща стойност 1 658 078,70 евро и прехвърлено от страна на [фирма] с договор за цесия от 10.11.2003 год. на австрийското дружество BIL COM Informations Sisteme Vertriebs G. със седалище във В.. На основание чл.99, ал.3 ЗЗД цесията е била съобщена на длъжника с нот.покана от 14.11.2003 год. и с писмо от 27.01.2004 год. новият кредитор BILCOM е поканил ищеца да изпълни задължението си като е посочил банкова сметка. При тези фактически данни е направен извода, че договорът за цесия е валиден и е породил своето действие, поради което ищецът не дължи на „К и К България” сумата по издадената фактура, тъй като вземането му е цедирано на друг кредитор. В тази връзка е зачетена силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд по т.дело № 30/2005 год., с което е отхвърлен като неоснователен искът на [фирма], предявен срещу [фирма] за същото вземане, поради което производството по отношение на ответника [фирма] е прекратено. Съдът е счел за неоснователно направеното от Данъчната администрация възражение за нищожност на договора за цесия, поради липса на представителна власт на лицето, което го е подписало от страна на австрийското дружество, тъй като от представеното по делото извлечение от австрийския търговски регистър се установява представителната власт на Л. Х., подписала договора.
В молбата за отмяна молителят НАП се позовава на нови доказателства, изхождащи от Австрийската данъчна администрация, касаещи новооткрити факти и данни, навеждащи на извода за симулативността на договора за цесия, които не са му били известни към момента на постановяване на въззивното решение. Твърди, че с извършената цесия „К и К България” е погасил свои задължения към BILCOM в качеството му на лицензодател по сключен между тях на 10.11.2003 год. договор за предоставяне на лицензия за ползуване на софтуер, по който договор липсват данни за изпълнение от страна на австрийското дружество. Навежда доводи, че BILCOM/което дружество понастоящем е заличено от Австрийския търговски регистър поради липса на имущество с решение на Виенския търговски съд, вписано на 23.03.2010 год. по фирменото дело/ не е притежавало договорения софтуер и не би могло да предостави лицензия за ползуването му, а и липсват данни, че това дружество извършвало стопанска дейност в последните години преди заличаването му. По този начин според молителя цесията е с несъществуващ предмет, която я прави нищожна, като в крайна сметка се ощетява държавата, тъй като цедирайки вземането си, включително и за ДДС по процесната фактура, [фирма]/което дружество също е заличено след приключило производство по несъстоятелност през месец август 2005 год./, е изплатил лицензионни права, които не е получил. Към молбата за отмяна са приложени: отговор на запитване № ER-1/9679 от 22.12.2010 год. от Австрийската данъчна администрация, според който от направената справка в местната данъчна служба не могат да потвърдят дали BILCOM е извършвало стопанска дейност през въпросните години; отговор от 18.08.2010 год. на запитване от BMF Федерално министерство на финансите, с който уведомяват ответника, че производството по определяне на данъчни задължения срещу BILCOM, извършено от Независимия финансов сенат на А., е прекратено от 30.07.2010 год. и срещу дружеството не е образувано наказателно производство, тъй като същото е заличено от австрийския фирмен регистър и писмо-отговор от 07.11.2008 год. от BMF Федерално министерство на финансите, към което е приложен отговор реф.№ ER-1/9679/07 от 13.08.2008 год./който документ вече е бил представен от молителя по образуваното предходно дело за отмяна - № 1047/2009 год. по описа на ВКС, Търговска колегия-стр.23 от делото, което е приключило с решение № 168/23.12.2009 год./.
Настоящият съдебен състав на ВКС, след като се запозна с представените към молбата за отмяна писмени доказателства намира, че същите не са от съществено значение за изхода на спора, тъй като не биха могли по никакъв начин да повлияят на крайния извод, до който са достигнали в решенията си двете съдебни инстанции, а именно: че ищецът [фирма] не дължи на [фирма] процесните 10 000 лева, като част от сумата по издадената фактура № 735/15.09.2003 год. по съображения, че кредиторът е цедирал вземането си по тази фактура на трето лице, цесията е породила действие, тъй като била съобщена своевременно на длъжника от цедента, с което правата по цесията са преминали върху цесионера. Неоснователно е становището на молителя,че цесията е с невъзможен предмет, тъй като в случая се касае за прехвърлими права-вземане, произтичащо извършена апортна вноска. Без значение за валидността на извършената цесия са евентуални правоотношения между цедента и цесионера, които не касаят вземането – предмет на договора за цесия. В тази връзка представените доказателства, целейки изясняване на правоотношения между тези неучаствували като страни по делото трети лица, са неотносими към спора. Освен това посочените доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а новосъздадени тъй като установяват новонастъпили факти /заличаване на австрийското дружество-цесионер през 2010 год. и по тази причина невъзможност да му бъде търсена отговорност от австрийските данъчни власти/, които не биха могли да бъдат взети предвид към момента на постановяване на въззивното решение, тъй като въобще не са съществували по време на висящността на процеса до приключване на устните състезания. По тази причина не биха могли да обосноват неправилност на атакуваното решение, което е съобразено с целия наличен към момента на постановяването му фактически и доказателствен материал. Що се отнася до оплакванията на молителя относно правилността на направените от двете съдебни инстанции изводи, този въпрос не може да бъде обсъждан, тъй като не е предмет на контрол в настоящото производство. Това е така, защото производството по отмяна по чл.303 и сл.ГПК не дублира обжалването, то не е фаза на исковия процес и не обхваща общите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение. Отмяната на влезли в сила решения е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол само на изчерпателно изброените в процесуалния закон основания, които не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително.
По изложените съображения, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд счита, че не е налице соченото основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата за отмяна не следва да бъде уважена, поради което
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Национална агенция за приходите-гр.С. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд № 127/31.07.2006 год., поправено с решение от 26.01.2007 год., постановени по гр.дело № 1028/2005 год. и оставеното с него в сила решение на Пловдивския окръжен съд № 235/14.10.2005 год. по т.дело № 615/2004 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
|